Уилям Гибсън
Идору (32)

31. ТАКА СТОЯТ НЕЩАТА

— Виждаш ли как стоят нещата, Лани? „Каквото повикало, такова се обадило“? „Можеш да бягаш, но не можеш да се скриеш“? Познати ли са ти тези поговорки, Лани? Как някои неща стават клишета, защото попадат в точно определени истини, Лани? Кажи нещо, Лани!

Той се свлече в едно от миниатюрните кресла, държейки се за ребрата.

— Изглеждаш ужасно, Лани. Къде си бил?

— „Западният свят“ — отговори той. Не му харесваше да вижда на екрана как прави онези неща, но откри, че не може да отмести поглед. Знаеше, че това там не е той. Бяха наложили лицето му върху някой друг. Но това беше неговото лице. Той си спомни за нещо, което бе чул някой да казва за огледалата, много отдавна — че са някак си противоестествени и опасни.

— Значи сега се пробваш в Ориента?

Тя не бе разбрала, помисли той, което означаваше, че не знаеше къде е бил преди това. Което означаваше, че те не са го наблюдавали тук.

— Това е онзи тип — каза той, — онзи Хилман. От деня, в който се запознах с теб. Интервюто ми за работа. Той беше порно актьор в свободното си време.

— Не мислиш ли, че е ужасно груб с нея?

— Коя е тя, Кати?

— Върни се назад. Ако можеш да си спомниш Клинтън Хилман, Лани…

Лани тръсна глава.

— Мисли за актьор, Лани. Мисли за Алисън Шайърс…

— Дъщеря му — обяви Лани, без никакво съмнение.

— Определено смятам, че това е прекалено грубо. Направо граничи с изнасилване, Лани. Малтретиране. Мисля, че можем да го определим като случай на физическо насилие.

— Защо ще го прави? Как сте я накарали да го направи? — той се обърна от екрана към Кати. — Имам предвид, ако не е изнасилване наистина.

— Нека чуем озвучаването, Лани. Чуваш ли какво казваш ето там? Хвърля малко светлина по въпроса…

— Недей — каза той. — Не искам да го чувам.

— Говориш за баща й през цялото време, Лани. Искам да кажа, че манията е едно, но просто да бръщолевиш за него по този начин по време на отвратително, мощно чукане…

Той почти падна, ставайки от стола. Не можеше да намери ръчното управление. Имаше жици отзад. Издърпа първите три, които напипа. Третата свърши работа.

— Да го сложим на сметката на Ло/Рез, Лани? „Рок-ендрол“ начин на живот? Не би ли трябвало да ги изхвърлиш през прозореца все пак?

— За какво е всичко това, Кати? Какво точно искаш да ми кажеш?

Тя му се усмихна. Същата усмивка, която си спомняше от интервюто за работа.

— Може ли да ти казвам Колин?

— Кати, да ти го начукам!

Тя се разсмя.

— Май се върнахме там, откъдето започнахме, Лани.

— Как така?

— Мисли за това като за интервю за работа.

— Аз си имам работа.

— Ние ти предлагаме друга, Лани. Можеш да работиш на две места.

Лани се върна на стола. Приведе се възможно най-бавно. Болката го караше да се задъхва.

— Какво има?

— Ребрата. Болят ме.

Той намери начина да се облегне, което изглежда помогна.

— Бил ли си се? Това кръв ли е?

— Бях в един клуб.

— Това е Токио, Лани. Тук не се бият в клубовете.

— Това наистина ли е тя, дъщерята?

— Със сигурност. И ще е повече от радостна да говори за това в „През ключалката“, Лани. Въвлечена в садистични сексуални игри от сталкер, вманиачен по нейния известен, любящ баща. Който се обърна на другата страна, между другото. Сега е наш човек.

— Защо? Защо ще го прави? Защото той й е казал?

— Защото — обясни Кати, гледайки го сякаш бе притеснена, че може да е получил и мозъчно увреждане, — тя самата е амбициозна актриса, Лани. — Тя го погледна с надежда, като че ли той може изведнъж да започне да анализира данните. — Големият пробив.

— Това ще е нейният голям пробив?

— Пробивът — каза Кати Торънс — си е пробив. И знаеш ли какво? Опитвам се, опитвам се с все сила да осигуря такъв на теб вместо това. В момента. А и той няма да е първият, нали?

Телефонът иззвъня.

— По-добре го вдигни — каза тя и му подаде бялата кедрова табличка.

— Да?

— Базата-данни на феновете. — Беше Ямазаки. — Трябва да влезете в нея сега.

— Къде сте?

— В гаража на хотела. В буса.

— Вижте, малко съм скапан в момента. Не може ли да почака?

— Да чака? — Ямазаки звучеше ужасен.

Лани погледна към Кати Торънс. Носеше нещо черно и недостатъчно късо, за да покаже татуировката й. Косата й беше по-къса.

— Ще сляза при първа възможност. Дръжте я отворена. — Той затвори, преди Ямазаки да успее да отговори.

— За какво беше това?

— Шиацу.

— Лъжеш.

— Какво искаш, Кати? Каква е сделката?

— Него. Искам него. Искам да проникна. Искам да знам какво прави. Искам да знам какво си мисли, че прави, докато чука някаква японска софтуерна пичка.

— Да се ожени — каза Лани.

Усмивката й се изпари.

— Не ме поправяш, Лани.

— Искаш да го шпионирам.

— Да го проучиш.

— Ташаци.

— Както искаш.

— Искаш да го подредя, ако открия нещо, което можете да използвате.

Усмивката се завърна.

— Да не изпреварваме събитията.

— А аз получавам?

— Живот. Живот, в който не си заклеймен като вманиачен сталкер, тормозил привлекателната дъщеря на обекта на своята мания. Живот, в който не е публично достояние, че серия от катастрофални фармацевтични опити перманентно са увредили мозъка ти. Стига ли?

— Ами тя? Дъщерята? Направила е всичко това с тоя тип Хилман за нищо?

— Ти ще кажеш, Лани. Работи за нас, дай ми това, което искам, и тя е боклук без късмет.

— Толкова лесно? Ще се съгласи с това? След всичко, което е трябвало да направи?

— Ако иска да запази и най-малката си надежда за евентуална актьорска кариера — да.

Лани я погледна.

— Това не съм аз. Това е морф. Ако успея да докажа, че е морф, мога да ви съдя.

— Нима? Можеш да си го позволиш, нали? Отнема години. И дори тогава може да не спечелиш. Имаме много пари и талант за пръскане по такива проблеми, Лани. Правим го непрекъснато. — На вратата се звънна. — Това е за мен — каза тя. Стана, отиде до вратата и докосна наблюдателния монитор. Лани зърна част от лицето на мъж. Беше Райс Даниелс без характерните си слънчеви очила. — Райс е заедно с нас сега, Лани — каза тя. — Беше особено полезен, що се отнася до миналото ти.

— „Извън контрол“ не даде резултат? — Лани попита Даниелс.

Даниелс показа на Лани многото си бели зъби.

— Сигурен съм, че бихме могли да работим заедно, Лани. Надявам се, че нямате възражения по това, което се случи.

— Възражения?

Кати се върна и подаде на Лани празна бяла картичка с написан с молив номер.

— Обади ми се. До девет утре. Остави съобщение. Да или не.

— Даваш ми възможност за избор?

— Така е по-забавно. Искам да помислиш за това. — Тя се пресегна и оправи яката на ризата на Лани. — Броят на шевовете — каза тя. Обърна се и излезе, Даниелс затвори вратата зад тях.

Лани остана да седи, втренчен в затворената врата, докато телефонът не звънна.

Беше Ямазаки.