Уилям Гибсън
Идору (37)

36. МЕРИАЛИС

— Не крещете, моля — каза този, който я държеше и после махна ръката си от устата й.

— Къде е? — Светлите очи на Еди.

— Там — отговори Чиа и посочи. Тя видя скъсания край на синьо-жълтия найлон да се подава от отворената й чанта. После видя, че Мериалис спи, свита на кълбо на розовото легло — обувките с високи токчета бяха все още на краката й — притискайки възглавницата към лицето си. Плотът на малкия хладилник беше покрит с празни малки бутилчици.

Еди извади химикалка в черно и златно от джоба на палтото си и отиде до чантата. Наведе се над нея и използвайки химикалката си като пинсета, премести найлона встрани, за да види.

— Тук е — каза той.

— Там? — Другата ръка още натискаше рамото на Чиа, която седеше на пода.

— Това е — каза Еди.

— Стой мирно!

Ръката пусна лявото й рамо и мъжът, който бе коленичил зад нея, стана и се присъедини към Еди, надничайки в чантата на Чиа. Беше по-висок и носеше костюм в охра и луксозни каубойски ботуши. Скулесто лице, коса по-светлоруса от тази на Еди, червеникав белег във формата на полумесец на дясната му буза, явно по рождение.

— Как така си сигурен?

— Господи, Евгени…

Мъжът в охрения костюм се изправи, погледна към Мериалис и се наведе да издърпа възглавницата от лицето й.

— Как жена ти спи на легло в тази стая, Еди?

Еди видя, че това е Мериалис.

— Мамка му — изруга той.

— Казваш ни, че момиче и твоя жена е „инцидентно“. Казваш ни, че те се срещат на самолет, е само случайност. Случайност ли твоя жена тук? Ние не харесва случайност.

Еди отмести поглед от Мериалис към мъжа — явно беше руснак, — после към Чиа.

— Какво, по дяволите, прави тая кучка тук? — все едно Чиа беше виновна.

— Намери ни — каза Чиа. — Каза, че познавала някой от фирмата за таксита.

— Не — каза руснакът, — ние познава някой от такси фирма. Това твърде много инцидент.

— Взехме го, нали? — каза Еди. — Защо искаш да усложниш нещата?

Руснакът разтърка бузата си сякаш да изтрие белега.

— Моля, помисли — продължи той. — Ние дава тебе изотоп. Искаш разбере дали изотоп, може провери. Ти дава нас това. — Той смушка чантата на Чиа с островърхия си каубойски ботуш. — Как ние сигурни?

— Евгени — отвърна Еди, много спокойно, — би трябвало да знаеш, че подобни сделки определено се основават на доверие.

Руснакът обмисли това.

— Не — отговори той, — основа не добра. Наши хора проследили това момиче до група на голям рокаджия. За какво работи тя, Еди? Тази вечер ние пратили хора говорят с тях, те нахвърлили върху нас като шибани вълци. Един човек все още губя.

— Не работя за Ло/Рез! — обади се Чиа. — Аз съм просто в клуба! Мериалис сложи това нещо в чантата ми, докато спях в самолета.

Масахико простена, изпъшка и явно пак изпадна в безсъзнание. Еди още държеше зашеметителя в ръката си.

— Готов ли си за още едно раздрусване? — попита той Масахико, много напрегнат и ядосан.

— Еди — обади се Мериалис от леглото, — ти, неблагодарно лайно…

Тя седна на ръба на кревата, държейки запалката си с две ръце насочена към Еди.

Еди настръхна. Можеше да се види как нещо минава през него и го замразява на място.

— Някаква основа — каза руснакът.

— Господи, Мериалис! — изломоти Еди. — Откъде взе това? Имаш ли представа, че е незаконно тук?

— От едно русначе — отвърна тя. — Прави дупки с големината на грейпфрут… — Мериалис не звучеше като пияна, но нещо в погледа й, в зачервените й очи, подсказа на Чиа, че е. Някакъв много страшен вид пиянство. — Мислиш си, че можеш просто да използваш хората, а, Еди? Да ги изконсумираш и да ги изхвърлиш?

Тя използва върха на едната си обувка, за да свали другата, после свали първата с пръстите на крака си. Стоеше изправена на обутите си в чорапи крака, поклащайки се съвсем леко, но пистолетът-запалка сочеше право напред, в стойка като тази на ченгетата по телевизията.

Еди още държеше зашеметителя.

— Накарай го да хвърли това черно нещо, Мериалис! — подкани я Чиа.

— Пусни го — заповяда му тя и изглежда, това й достави удоволствие — нещо, което бе чувала през целия си живот хората да казват по филмите, а сега тя самата го казваше и го мислеше. Еди го пусна. — Сега го ритни встрани.

Това е другата половина от репликата, помисли си Чиа.

Зашеметителят спря на няколко крачки от коляното на Чиа, до очилата й, които стояха наопаки върху килима, все още свързани със Сендбендърите й. Тя можеше да види двата еднакви правоъгълника на непрозрачните лещи, прости видео елементи. Ако Зона сега влезеше в системния софтуер на Чиа и ги активираше, щеше да получи изглед като от очи на насекомо на обутите в чорапи крака на Мериалис, обувките на Еди, каубойските ботуши на руснака и може би една част от главата на Масахико.

— Неблагодарник — каза Мериалис. — Неблагодарно лайно. Влизай в банята.

Тя се завъртя така, че запалката да сочи и към Еди и към руснака, вратата на банята зееше отворена зад тях.

— Знам, че си разстроена…

— Лайно. Лайната отиват в тоалетната, Еди. Влизай в банята.

Еди направи крачка назад, дланите му бяха събрани в нещо, което той вероятно смяташе, че прилича на апел към благоразумие и разбиране. Руснакът също направи крачка назад.

— Седем шибани години — продължаваше Мериалис. — Седем. Не беше дори лайно, когато те срещнах. Боже? Ти и тоя снобски мобилен телефон. Повръща ми се от теб. Кой плащаше шибания наем? Кой купуваше храна? Кой ти купи шибаните дрехи, суетно лайно такова? Ти и снобският ти телефон, и имиджът ти, а би трябвало да имаш по-малък шибан телефон от тоя до тебе, защото, казвам ти, миличък, със сигурност нямаш пишка, мамка му!

Ръцете на Мериалис сега трепереха, но достатъчно, за да дават още по-опасен вид на запалката.

— Мериалис — каза Еди, — знаеш, че помня всичко, което си направила за мен, всичко, което си допринесла за моята кариера. То и за минута не напуска съзнанието ми, скъпа, повярвай ми, никога. И всичко това е едно недоразумение, скъпа, просто един неравен участък от магистралата на живота и затова, моля те, просто остави този шибан пистолет и пийни нещо като цивилизован човек…

— Млъкни, мамка ти! — Мериалис крещеше, колкото и глас държи, думите се сливаха.

Устата на Еди се затвори като на някоя кукла.

— Седем шибани години — каза Мериалис, все едно произнасяше детско заклинание, — седем шибани години и две от тях тук, Еди, две от тях тук и шибано летене напред-назад, заради тебе, Еди, и отново връщане. И винаги е светло, тук… — Сълзи потекоха и размазаха грима на Мериалис. — Навсякъде. Не можех да спя заради всичката тая светлина, като мъгла над града… Влизай в банята! — Мериалис направи крачка напред, Еди и руснакът отстъпиха назад.

Чиа се пресегна и вдигна зашеметителя, без да е съвсем сигурна защо. Имаше чифт тъпи зъбци в единия край и червен набразден бутон отстрани. Беше изненадана колко е лек. Спомни си за онези, които момчетата в нейното училище правеха от обикновени фотоапарати със светкавица.

— И тази светлина винаги ме намира — Мериалис не спираше. — Винаги. Без значение какво пия и какво вземам с пиенето. Намира ме и ме събужда. Тя е като прах, духнат под вратата. Нищо не може да се направи. Влиза в очите ти. Целият този падащ блясък…

Еди сега беше на половината път до вратата, руснакът — зад него, всъщност банята, а на Чиа това не й хареса, защото не можеше да види ръцете му. Тя чу обкръжаващото чуруликане, щом банята усети руснака.

— И ти ме прати там, Еди. Онова Шинджуку. Ти ме прати там, където тая светлина можеше да ме достигне, а аз не можех да избягам.

И тогава Мериалис дръпна спусъка.

Еди изкрещя, странен писклив звук, който отскочи от черно-белите плочки. Това явно заглуши прещракването на запалката, която дори не произведе пламък.

Мериалис не се паникьоса.

Тя го задържа на прицел и спокойно дръпна спусъка повторно.

Запали се този път, но Еди с яростен вой изби запалката настрани, сграбчи Мериалис за гърлото и започна да я удря в лицето с юмрук. Воят премина в:

— Кучка! Кучка! Кучка! — в синхрон с всеки удар.

И точно тогава, без особено да се замисля, Чиа, която установи, че краката й са заспали от дългото седене, се опита да стане, но не успя и трябваше да трансформира атаката си в неколкократно претъркаляне, преди да забие хромираните шипове на зашеметителя в глезена на Еди и да натисне червения бутон.

Не беше сигурна дали ще има ефект върху глезена, или през чорапа му. Но свърши работа. Може би защото Еди носеше наистина тънки чорапи.

Но засегна и Мериалис, сгърчиха се едновременно и се строполиха заедно в прегръдка.

А тъмната мъгла, която прелетя след това покрай Чиа, беше Масахико, който издърпа и затвори вратата под носа на руснака, сграбчи дръжката с две ръце и скочи нагоре, опирайки единия от обутите си в хартиени чехли крака в стената, а другия — във вратата, и увисна там.

— Бягай — извика той, докато краката и ръцете му се разпъваха. После ръцете му се изплъзнаха от кръглата хромирана дръжка и той се приземи на задника си.

Чиа видя как дръжката се завърта. Тя опря зъбците на зашеметителя в бравата и натисна бутона. И продължи да го натиска.