Уилям Гибсън
Идору (42)

41. СВЕЩИ

Прозорци на офиси проблясваха край тях, много близо, зад бандажираните след земетресението подпори на магистралата. Високите сгради отстъпиха на ниска, разпръснато застроена площ, после се появи нещо ярко малко по-далеч: ХОТЕЛ „КРАЛ МИДАС“. Картата на таблото започна да пиука.

— Третият изход вдясно — каза Лани, наблюдавайки курсора. Той усети как тя ускорява и чу предупреждението за превишаване на скоростта. Друг блещукащ надпис: „ФРИЙДЪМ ШАУЪР БАНФ“.

— Лани-сан — попита Ямазаки, все още прегърнал облегалката, — доловихте ли знак за смъртта на Рез или някакво друго нещастие?

— Не, но и не бих могъл, освен ако не съществува известна степен преднамереност, която да се оформи в данните. Случайности, действия на някой, който не е представен… — Дрънченето спря, когато тя намали и наближи изхода, маркиран на картата. — Но видях техните данни като сливащи се потоци и около каквото и да се сливаха, изглежда то е мястото, където отиваме.

Арли мина през изхода. Сега бяха на изходната рампа, завиваха и Лани видя три млади момичета — обувките им бяха омазани с кал — да слизат по стръмен склон, обрасъл с някаква бледа рошава трева. Едно от тях изглежда носеше ученическа униформа: чорапи до коленете и къса карирана пола. Изглеждаха нереални на ярката натриева светлина на пресечката, но тогава Арли спря буса, Лани се обърна и видя, че пътят пред тях бе напълно блокиран от мълчалива, неподвижна тълпа.

— Исусе! — каза Арли. — Феновете.

И да имаше момчета в тълпата, Лани не можеше да ги види. Беше равно море от лъскава черна коса, всяко момиче бе застанало с лице към бялата сграда, която се издигаше там със своя бял, възхитително осветен надпис, ограден от нещо, което би трябвало да изобразява диадема: ХОТЕЛ „ДИ“. Арли свали прозореца си и Лани чу далечния вой на сирена.

— Никога няма да преминем — каза Лани.

Повечето момичета държаха по една свещичка и сливащите се пламъци танцуваха по просълзените лица. Бяха толкова млади, тези момичета — деца. Кати Торънс особено ненавиждаше това около Ло/Рез — начина, по който тяхната публика се бе освежавала през годините с постоянен поток от полово съзряващи попълнения, момичета, които се влюбваха в Рез в безкрайното настояще на мрежата, където той можеше все още да е двайсетгодишният хлапак от своите най-ранни хитове.

— Подай ми онова черно куфарче — каза Арли и Лани чу Ямазаки да се рови в опаковъчния найлон. Плоска правоъгълна чанта се появи между седалките. Лани го взе. — Отвори го! — каза тя. Лани свали ципа и откри нещо плоско и сиво. Логото на Ло/Рез върху продълговат стикер. Арли го издърпа от куфарчето, сложи го върху таблото и прекара пръст по ръба му, търсейки прекъсвач. ЛО/РЕЗ, огледално обърнато, с големи светещи зелени букви, се появи на предното стъкло. ¤¤АВТОМОБИЛ ПО ПОДДРЪЖКАТА НА ТУРНЕТО¤¤. Звездичките започнаха да мигат.

Арли подкара буса напред с няколко сантиметра. Момичетата пред него се обърнаха, видяха предното стъкло и отстъпиха. Безмълвно, постепенно, метър по метър, тълпата се раздели, за да даде път на буса.

Лани погледна навън, зад черното, разцепено море от глави на опечалени фенове и видя руснака, онзи от „Западният свят“, все още в неговото бяло кожено вечерно яке, да си пробива път през тълпата. Главите на момичетата едва стигаха до кръста му и той изглеждаше, сякаш газеше през черна коса и запалени свещи. Изражението на лицето му издаваше объркване, почти ужас, но когато видя Лани на прозореца на зеления бус, той направи гримаса и смени посоката, насочвайки се право към тях.