Робърт М. Пърсиг
Лайла (15) (Изследване на нравствеността)

Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Федър, или Метафизика на качеството (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lila, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (юли 2007 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (юли 2008 г.)

Издание:

Издателство „Хемус“ ООД, 1993 г.

История

  1. — Добавяне

Втора част

16.

Виж я ти, тази Лайла, помисли Дебелака, влиза като царица, „желаела да узнае къде би могла да намери господин Джеймисън“. Дебелака е страхотен имитатор, може да подражава на всекиго.

Обясни, че не й казал нищо, само слушал. Тя заявила, че „отива във Флорида, където ще прекара зимата“. Била на „яхта с един господин и пожелала да се отбие и да поднови някои стари познанства“.

При тези думи на Дебелака Джейми избухна в смях.

— Ако е с някакъв господин, защо иска да се види с мен? — попита Джейми.

— Сигурно й липсваш.

— Иска нещо.

— Има как да разбереш — отбеляза Дебелака.

 

 

И така на следващия ден двамата отидоха на мястото, което Лайла бе посочила. Нямаше я и те седнаха да я почакат. После тя се появи на вратата. Тъжно. Наистина изглеждаше остаряла. А някога беше истинска красавица, да й се ненагледаш. Освен това и напълняла. Явно, прекалява с бирата. Открай време имаше слабост към бирата. Трябваше да се погрижи за себе си. Лайла ги видя и приближи до масата им. Джейми се изправи, разтвори ръце за прегръдка и възкликна:

— И си била целия този път само за да ме видиш? Е, това вече е прекалено. Наистина!

После забеляза, че застаналият отзад мъж е с нея. Улови погледа му и напрегна мускули… Прегърна Лайла, но не изпусна от очи мъжа. Косата му беше съвсем побеляла… като сняг, а очите му бяха студени, леденостудени… Сякаш гледаше хладилник… морга… Побиха го тръпки… Мъжът го гледаше през цялото време, докато той прегръщаше Лайла…

Защо, по дяволите, го беше домъкнала? Дебелака не му беше споменал за него. Сто пъти й беше повтарял да не влачи клиентите си насам. Така се бяха разбрали. Какво ли се беше случило?

Мъжът протегна ръка.

Джейми се здрависа с него.

После онзи подаде ръка и на Дебелака.

Той също се здрависа.

— Това е Капитанът — казва Лайла.

— Радвам се да се запознаем, Капитане — обръща се към него Джейми.

Капитанът като че иска да седне.

Сяда.

Капитанът се усмихва лъчезарно, сякаш е най-добродушният човек на този свят. Номерът не минава. Иска да черпи всички. Всички пият. Всички се усмихват. Всички седят и дърдорят глупости до побъркване, ако това искат. Но те не искат само това.

Джейми нямаше какво да каже. Всички го гледаха, сякаш очакваха от него да говори, а той мълчеше.

Тогава Дебелака почна да задава въпроси. Заразпитва Капитана откъде е, накъде е тръгнал и разни такива. Попита за яхтата — каква е, колко е голяма, каква скорост развива. Джейми за пръв път чуваше Дебелака да задава толкова въпроси.

Капитанът седеше със студения си поглед и отговаряше точно на всеки въпрос. Направо като детектив. „Внимавай, Дебелак, не му казвай нищо“ — молеше се наум Джейми.

Лайла непрекъснато го поглеждаше, като че искаше Джейми да каже нещо. После се обади:

— С какво се занимаваш сега, Джеймисън?

Джеймисън ли!?? Никога досега не го беше наричала така. Що за превземки? Замисли се, после отвърна:

— Не зная, госпойце Лайла. — Каза го леко подигравателно. — Нищо особено — говореше, сякаш току-що е пристигнал от Алабама.

— Как така?

— Ами така. От година на година ме домързява все повече. Не ми се прави нищо, дето може и да не го правя. Писна ми да се мотая с това, дето не ми е работа.

При последните си думи обърна поглед към Капитана. Той само се усмихна. Джейми се почувствува по-добре. Ако е детектив, значи е разбрал какво иска да каже.

— Имаме едно предложение за теб — каза Лайла, — което се надяваме да те заинтересува.

— А, така ли? — възкликна Джейми. — Ами да го чуем.

Лайла го изгледа присмехулно, сякаш разбираше накъде вървят нещата, и продължи:

— Обясниха на Капитана, че за океанското пътешествие му трябва още един член на екипажа, и ние се надявахме, че може би ще приемеш предложението ни. Казах му, че си прекрасен човек.

Джейми улови нейното намигане. Поусмихна се. После не се сдържа, избухна в смях.

— Защо се смееш? — попита Лайла.

— Изобщо не си се променила. Шантавата Лайла! Все измисляш нещо шантаво. И затова дойде чак тук — да говориш с мен? Само за това ли?

— Да — тросна се тя и го погледна, нацупена заради отношението му към добрите й чувства. — Какво лошо има?

— Ох, Лайла — отговори той. — Доста път си била.

Загледа се в тях. Чудеше се откъде са се взели, че да му говорят така.

— Искаш да кажеш, че двамцата с тоя Капитан смятате да си седите на лъскавата яхта, да си пиете питието и да зяпате залеза, а аз да ви се кланям: „Да, сър, да, сър.“

— Нищо подобно — възрази Лайла.

— За какъв, по дяволите, ме вземаш? — ядоса се Джейми, че е дошъл чак дотук да им слуша приказките. И отгоре на всичко си въобразяваха, че са любезни с него. Обърна се към Капитана: — И за това ли дойдохте? Да си намерите евтин негър, който да ви слугува на яхтата?

Капитанът се направи, че не го чува. Сякаш думите отскочиха от него като от каменна стена.

— Идеята не беше моя — каза той.

— Тогава защо сте тук?

— Не зная — отговори Капитанът, — И аз се мъча да разбера. Капитанът се изправи.

— Имам работа. — Взе якето си и добави: — Ще уредя сметката на излизане. — На Лайла каза раздразнено: — Ще се видим по-късно.

Излезе. Лайла изглеждаше уплашена.

— Какво, по дяволите, искаш, Лайла? — попита Джейми.

— Каза, че нямаш работа — обясни тя. — Защо така го нагрубяваш? Нищо не ти е направил.

— Знаеш какво е намислил — каза Джейми.

— Изобщо не го познаваш — възрази Лайла. — Той е много добър човек и истински джентълмен.

— Е, ако си хванала такъв добър джентълмен, защо го домъкна тук? Ако си хванала свестен човек, дръж се за него, Лайла, защото нямаш друг шанс.

— Само се опитвах да ти направя услуга — каза Лайла.

— Що за услуга е това?

— Ами помисли. Какво според теб ще се случи, ако отплаваме до Флорида с него? Да не мислиш, че ще живее вечно?

Джейми погледна Дебелака, за да види дали е чул. Дебелака му отвърна със същия питащ поглед.

— Искаш да кажеш, че ще ти трябвам, ако той случайно се прекатури зад борда или нещо подобно? — заинтересува се Джейми.

— Да.

Джейми пак погледна Дебелака и после сведе очи. Поклати глава и се засмя. Продължи да размишлява.

После се обърна към нея:

— Понякога ми се струва, че съм лош, Лайла, и тогава идва някой като теб и ми показва как.

Заговориха за отминалото време. Мили заминала. Никой не знаел къде. Майнди се омъжила. Всичко било отвратително. „Нямаш представа колко гадно стана всичко“ — каза й той.

Лайла не слушаше. Искаше й се само да говорят за Флорида.

След като тя си тръгна, Дебелака попита:

— Откога я познаваш?

— Отдавна — рече Джейми. — Преди беше много свястна. Но никога не оставаше длъжна. А виж я сега докъде е стигнала — хванала се е с този дърт пръдльо. Дотук се е докарала. До него. Ядоса ме, без да съм й направил нищо. Сега да стои по-надалече. Толкова ми е писнало от тях! — продължи той. — Преди си мислех, че са върхът. Нали разбираш — ония паралиите с големите коли, с широките усмивки и страхотните дрехи. Сещаш ли се? Подплънки за раменете. Нищо друго. Любопитно ми беше какво става с тях и защо на всяка цена трябва да имат всичко — пари, яхти, кожи, подплънки, всичко.

— Защо?

Защо? Защото ако изгубят големите пари, не им остава нищо. Под големите пари няма нищо. Никой! Кръгли нули! Вярвай ми! Ей това не им дава мира ден и нощ. Мъчат се да го прикрият. Ама ние го знаем. Въобразяват си, че са ни метнали. Да имат да вземат. Знаят, че имаме нещо, което те нямат. Идват и искат да ни го отнемат. Но не знаят какво точно е то и от това полудяват. Какво е това, дето не могат да ни го отнемат?

Дебелака се замисли докъде може да стигне яхтата.

— Чу ли какво каза тя? — чудеше се Дебелака. — Яхтата можела да стигне чак до Южна Америка.

После добави, че познавал един човек в Лонг Айланд, който купувал яхти без излишни въпроси.

— Колко ли струва яхтата му? — попита Дебелака. — Сигурно е приятно да си имаш такава голяма яхта. Можеш да стигнеш чак до Флорида. А във Флорида колкото щеш дрога. Всякакви видове. Познаваш ли го Белфорд? Ходи чак до Андрюс Айланд да го пренася. Доста парички могат да се изкарат. Ако отидеш с яхтата, ще скриеш дрогата и щом се върнеш, ще си я прибереш. Никой няма да усети. — Дебелака се усмихна и добави: — Пък ако я намерят, онова приятелче на Лайла ще го опандизят.

Джейми не каза нищо. Но се замисли.