Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (9)

Зоопаркът на Франкенщайн

Удивлявам се на действията, не на времената, които бездруго вече не могат да се подредят. „Легендите на юдеите за древността“ разказват за странни хибридни същества, т.е. куриозни форми на живот, които не са продукт на еволюцията. Имало същества, които имали „само едно око посред челото“, други, които „притежавали тяло на кон, обаче глава на овен“, други пък с „човешка глава и лъвско тяло“ и накрая дори хора без вратове с очи на гърба и — още по-странно — „същества с човешки лица и конски крака“.

Дали тази менажерия на абсурдното е само безумие, възникнало в обърканото въображение на пияница? Възможно е. И все пак ме смущава двуякостта на описаните събития. Защото за подобни чудовища разказва и египтянинът Манетон. Той бил жрец и върховен писар на свещените храмове в Египет. У гръцкия историк Плутарх Манетон се споменава като съвременник на първия владетел от Птоломеите (304–282 пр. Хр.). Манетон живял в Себенитос, град в Делтата на Нил, където написал и тритомния си труд за историята на Египет. Като очевидец бил преживял края на трихилядолетната фараонска империя, като познавач написал хрониката на боговете и царете й.

Пратекстовете на Манетон са се загубили, но историците Юлиус Африканус (поч. 240 г. сл. Хр.) и Евзебий или Еузебий, според изписването (поч. 339 г. сл. Хр.) поместили важни части от произведенията на Манетон. Евзебий влязъл в църковната история като епископ на Цезарея и като раннохристиянски хронист. А Манетон твърдял, че боговете създавали различни същества, смесени създания и чудовища от всякакъв вид. У Евзебий четем следното^[13]:

„…и те заченали хора с двойни крила; освен тях и други с четири крила и две лица и едно тяло с две глави, жени и мъже и две природи мъжка и женска; по-нататък и други хора с бедра на кози и рога на главите; още други с конски крака, и други с външност на коне отзад и с човешки вид отпред; създали също и бикове с човешки глави, и кучета с по четири тела, чиито опашки като на рибите излизали от задните им части; също така коне с кучешки глави; и хора, както и други чудовища;… така и много драконоподобни създания…, и много чудни същества, и различно оформени, чиито образи слагали в храма на Белос и ги съхранявали.“

Манетон, респективно Евзебий имал право с образите. Днес всеки по-голям музей показва скулптури на хибридни същества от античността. Следователно легендите на юдеите и онези на египтяните не разказват само неприятни измислици, а явно описват някогашни реалности. И ако чудовищата от стаята на ужасите никога не са съществували, остава въпросът откъде са взели идеите си съчинителите им, върху каква хранителна почва са расли страшните създания — също така и откъде каменоделците и художниците от древните култури са взели образците си. Явно само от преданията.

А те между другото са педантично прецизни, направо неприятно за глупави легенди и митове.

Библията разказва за строежа на Ноевия ковчег в книга Битие (6, 15 и по-нататък):

„…дължината на ковчега-триста лакти; ширината му — петдесет лакти, а височината му — трийсет лакти.“

Юдейските легенди са по-точни:

„Сто и петдесет камери да е дълго дясното крило, сто и петдесет камери да е дълго лявото крило; трийсет и три камери да е широк отпред, трийсет и три камери да е широк отзад. В средата да има десет помещения за хранителни запаси, освен това още пет склада на лявата страна на ковчега; в тях да има тръби, които довеждат вода; те се отварят и затварят. Ковчегът трябва да е три етажа висок; какъвто е най-долният етаж, трябва да е вторият и третият; на най-долния етаж да живеят добитъкът и дивите животни, в средния да гнездят птиците, най-горният етаж е за хората и пълзящите.“