Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (16)

Правилният подбор

Защо всъщност ме обвиняват в онова, което целият свят трябва да прави поради изобилието от материал? Всяка книга, която чета, е подбор на онова, което авторът иска да подкрепи. Възражението, че не било така в научната литература, е хубава приказка, в която все още вярват само девствените студенти. През изминалите четири години изконсумирах около триста богословски произведения — и всеки път накрая излизаше онова, което авторът е искал да каже. Многобройните указания за напречни връзки, особено в докторските дисертации, се използват точно за примери, че противникът е на погрешно мнение по един или друг пункт. Литературният поток във всяка дисциплина вече е толкова огромен, че никой автор по света не може да го обхване. И никой не е в състояние да преработи произведенията на всичките си предшественици или да ги включи в собствения си труд. Налага се да се селекционира, баластът излита мълчаливо през борда. В края на краищата специалистът познава мнението на противника и литературата му, а подобно нещо не може да се очаква от лаика. Още по-малко от издателите и търговците на книги. Критерият за оценка предвид задължителната селекция би трябвало да е честното отношение, авторът да каже какво иска и какво търси и защо всичко останало пада под масата.

Религиозните текстове са пропити от етика и морал, които изобщо не ме интересуват. Следователно си спестявам стотиците страници с думи на пророци с предупреждения, заплахи, предсказания и предписания. Не ми е работа да просвещавам читателя защо не може да се яде свинско месо и при какви обстоятелства трябва да се отблъсква жената. Още повече, че всеки специалист знае, че в много от случаите думите на пророците не са оригиналните. По-късните поколения са добавяли, вмъквали, допълвали и са нагаждали стария текст според вкуса си. Така че критерий първи пада под масата. Вторият груб подбор засяга религиозните датировки. Каква работа вършат изречения като: „…Тара роди Авраам, Авраам роди Исаак…“, щом Авраам вероятно изобщо не е съществувал?

Казахте ли нещо? Че все пак има текстове за Авраам, за него са писани истории, а преживяванията в апокалипсиса на Авраам дори описват детайлни подробности. Правилно. Подобни текстове има и те са много ценни и за моя труд. И все пак не може да се докаже, че те са оригинали от ръката на Авраам или най-близкото му обкръжение. В Хрониката на Йерамеел^[21], която се базира на още по-стари източници, се твърди, че Авраам бил най-големият маг и астролог. Знанията си бил получил директно от ангелите. На нас, християните, ни е втълпявано, че Авраам бил праотец на човечеството; в действителност всички учени изобщо не са сигурни дали е съществувал и какво означавало името му.

Франц М. Бьол, професор в университета в Лайден, констатира^[22]:

„Името Аврам, което не се среща никъде освен в Битие 11, 26–17, 5, означава величавият баща или бащата е величав. По такъв начин думата патриарх може да се приеме като превод на това име… най-вероятно при Авр-аам става дума само за диалектен вариант (= разтегляне) на по-често срещаното име Ав-рам.“

Горната констатация е от 1930 г., но до сходен извод стигнали и по-късните учени. Само пет години след професор Бьол Журнал за библейска литература отбелязал кратко и ясно^[23]:

„Първоначално Авраам не било лично име, а име на божество.“ Оттогава са изминали шейсет години на изследвания на Авраам, но те не донесоха яснота. В публикация на Йелския университет чета забележителното изречение^[24]:

„Вероятно никога няма да сме в състояние да докажем, че Авраам наистина е съществувал.“

Следователно как при тази теологична бъркотия мога да взимам предвид в работата си датировките на някакви думи на пророци? Още повече, че същият театър се разиграва и около другите пророци? Йезекиил, един от главните свидетели за Палео-СЕТИ-философията^[25], трябвало да претърпи през вековете невероятни преображения. В един труд от 1981 г. са обработени не по-малко от двеста и седемдесет изследвания на пророка^[26]. Цифром и словом двеста и седемдесет учени глави посветили години от живота си на изучаването на Йезекиил. Образът на пророка претърпял изумителни изменения. Първоначално словото му било неприкосновено, после се появил „визионерът“, накрая „мечтателят“ и „фантастът“, а в по-ново време превърнаха Йезекиил в „каталептик“ (което означава болен от шизофрения с гърчове). И Йезекииловите текстове били подложени на теологична аутопсия. Обявили горкия пророк за „псевдо-Йезекиил“, чиято книга от 200 г. пр. Хр. била събрана от различни други текстове^[28]:

[#27 Torrey, C.: Pseudo-Ezekiel and the original Prophecy. New Haven 1930.]

„Няма съмнение, че описанието почива върху визионерско преживяване и че визията в никакъв случай не е само форма на писателско изображение.“

А днес? Широко мнозинство от теолозите са на мнение, че книгата на Йезекиил е произведение на няколко редактори — плюс текстове от самия пророк, — смесени с актуални за времето допълнения.

Кой може сериозно да ме упрекне, че взимам пресните листа от тази мешана салата? Освен това салатата съдържа съставки, които я правят направо невъзможна за консумация. В свещените книги се срещат имена и датировки, които са така неподходящи за салатата като нарязани на дребно подметки от обувки, каквито могат да се прочетат например в книга Битие (15, 13 и 16):

„И рече Господ на Авраама: знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци, не в своя земя, ще ги поробят и ще ги угнетяват четиристотин години… в четвъртия род те ще се върнат тука…“

Британската археоложка Катлийн М. Кениън отбелязва жлъчно^[29]:

„Хронологията противоречи на самата себе си. Да се приеме период от четиристотин години като престой и същевременно да се констатира, че още четвъртото поколение след отиването в Египет ще участва в Изхода, са толкова явно несъвместими твърдения, че човек трябва да квалифицира резултиращото от това твърдение като неисторическо.“

Теологичните възгледи са не само непрогледни, а и се менят с всеки професори всяко десетилетие. Какво остава? Загадъчните разкази. Онзи вид истории, в които авторът пише в първо лице, т.е. пресъздава преживявания в Аз-ова форма. Както в легендите и митовете, и в религиозната литература се запазва ядрото на преданието. То е онова загадъчно, което не са променили и no-късните редактори. А защо не? От една страна, защото самите те не са го разбирали. По думите на пророците лепнела мистерията, която трябвало неизменена да се предаде на следващите поколения. От друга страна, защото не се осмелявали да припишат собствените си мисли на достопочтения пророк. Защото тогава трябвало да лъжат в първо лице. Само от непонятното, мъгляво време идвал първичният разказа за преживяното: „Видях… Чух… Върховният ми каза…“. По-късните редактори действали само като вмъкващи преоформители, опитвали се да направят разбираемо непонятното. И тъй като самите те не го разбирали, днешният хаос е пълен. О, ако само бяха преписвали старите текстове, непроменени и без добавки! Но това не е възможно за мислещия човек. И днес не го умеем. Вече има версии на Новия завет под формата на комикси и други, още по-ужасни вариации. Уж за да се „пригоди към времето“ Светото писание или да се направи разбираемо за младежта, но: „С нечисти средства се получава нечист резултат“ (Махатма Ганди, 1869–1948 г.).