Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (30)

Хвала на звездите!

Ако се вярва на писанията на парсите, то звездното небе е разделено на различни звездни купове, които са ръководени от различни пълководци. Небесните войнства са доста войнствени. Говори се за воини на звездните системи, а изрично и за сражения, водени във вселената. Най-тържествено се възпяват различните звезди (Африган Рапитвин, стих 13 и нат.)^[62]:

„Звездата Тистрия, блестящата, величавата,

Възхваляваме ние.

Звездата Катавека, която ръководи водата,

възхваляваме ние.

Всички звезди, които съдържат водни семена,

възхваляваме ние.

Всички звезди, които съдържат дървесни семена,

възхваляваме ние.

Онези звезди, които се наричат Хаптоиринга,

благодатните, които за съпротива срещу Ятус,

възхваляваме ние…“

Възхвалите, изглежда, са нещо повече от ориенталски украшения на фантазията, защото за парсите планетите от самото начало били „прости тела с кълбовидна форма“. Впрочем, едва през 1610 г. Галилео Галилей със своето Планетарно послание предизвикал революция в астрономията. Още в най-ранни времена парсите издигали храмовете си в чест на различните богове и техните родни светове. Една подробност — във всеки храм имало кълбовиден модел на планетата, която била почитана в него. Освен това във всеки храм трябвало да се носи съответното облекло и да се спазва съответният обичай. Например в храма на Юпитер можело да се влиза само в дреха на учен или съдия; в светилището на Марс пък парсите носели яркочервени дрехи и разговаряли „гордо“. В храма на Венера се смеели и шегували, в онзи на Меркурий говорели като оратори или философи. Но в храма на Луната парските жреци се държали като палави деца, които се премятали. В храма на Слънцето трябвало да носят брокат и да се държат „както се полага на царете на Иран“.

Квадригасолис, колесницата с четири впряга крилати коне, произхожда от иранския културен кръг^[63]. Там боговете на съответната планета управляват слънчевата колесница. И в текстовете на Двеста се възпяват небесните колесници и водачите им (Ясна, гл. 57, стих 27 и нат.):

„Четирима бегачи,

бели, светли, блестящи,

умни, вещи, без сянка,

пътуват из небесните региони…

no-бързо от облаците,

no-бързо от птиците,

no-бързо от стрелата,

които настигат всички,

които ги преследват отзад…

Ако някой е в Източна Индия,

той го хваща,

ако е в Западна Индия,

той го бие.“

В „Яшт“, глава 10, стих 67 и нат. се казва: „Който отлита в създадена от небето кола, от страната Арзахи в страната Ксанира… Бели, светли, блестящи, умни, вещи, без сянка пътуват из небесните региони.“ А Яшт, глава 10, стих 125 описва: „Край тази кола минават четирима бегачи, бели, едноцветни, ядящи небесна храна, безсмъртни…“

Вселената е пълна с подобни летателни уреди, а уточняванията като „стрела“, „птици“, „облаци“, „небесна храна“ и т.н. позволяват извода, че парсите много добре са знаели за какво говорят. Естествено и парсите очаквали завръщането на боговете си. „Същества на светлината“^[64] трябвало да слязат от небето и да избавят измъчените хора. Лично Заратустра разпитва своя бог Ахура Мазда за свършека на времето и той говори за окончателната борба на добрите срещу нечестивите: от небето слизат много возила, наричани „всичко преодоляващи“. Те са безсмъртни, а умът им е съвършен. Преди да се появят на небето тези помощници, слънцето ще се затъмни, стават земетресения, надигат се могъщи бурни ветрове и една звезда пада от небето. След страшната битка, в която армиите ще настъпват масово, настъпва нова, златна епоха. Тогава човечеството ще е така сведущо в медицината и така ще прилага лекарствата, че „дори близо до смъртта няма да умрат“.

Първоначално разликата от спасителите в другите религии не изглежда голяма, освен, че този път като последни спасители се появяват „всичко преодоляващите“. Те били очакваните, боговете от звездния небосклон.