Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (14)

Жадните за секс ангели

Междувременно в кораба майка избухнал метеж. Част от по висшите офицери искали нещо различно от коменданта, Висшия. Няма значение дали водачът на бунтовниците се казва Семаел, Луцифер или по друг начин. В легендата той е наречен „най-великият княз сред другите“, в научнофантастичната балада за космическия кораб „Ентърпрайз“ явно е Първия офицер. Все пак Семаел или Хикс трябва да е имал повече власт от останалия екипаж, защото единствен притежавал „дванайсет чифта крила“. Семаел и метежниците загубили битката на борда и били изхвърлени от небето. Поне в началото това, изглежда, не смутило особено групата. Вероятно са смятали, че благодарение на техническото си превъзходство отново ще вземат надмощие.

Едва стигнали на Земята, и отритнатият екипаж изпитал желание за секс. Във версията от легендата Семаел прелъстил направо Ева: „…и, я виж, той не приличаше на земните, а на небесните.“ Другите членове на екипажа по желание си взели хубави момичета, а и момчета. Ако вярващите от всякакви течения вярват в Библията, не могат да отминат това изречение в Битие (6, 1 и нат.):

„Когато човеците взеха да се умножават и им се родиха дъщери, тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой, каквато си избереше.“

Научният спор, бушуващ около думичката „божии синове“ и довел до хиляди страници с противоположни коментари, може да предизвиква у запознатия само уморена усмивка. Понякога „божии синове“ се превежда с „исполини“, друг път с „божии деца“, после пък с „паднали ангели“ или „изменнически духове“. Направо да се разплачеш! Една единствена думичка обръща смисъла в противното. При това всеки специалист, който е учил хебрейски и познава писмените му знаци и значението им, съвсем точно знае какво казват следните срички:

„Слезлите от горе бяха човекоподобни и много по-едри от хората.“^[18]

Само дето не казват, каквото мислят. Аз обаче го казвам, без никакви условности.

Вечното възражение. Че извънземните не можели да се чифтосват със земните, отдавна не е актуално. Повторенията са излишни. („И боговете създали хората по свой образ и подобие…“)

В драмата на праисторията Висшият (Върховният) явно притежавал по-добри карти от отцепническия екипаж. Той със загриженост наблюдавал ставащото и развитието на Земята. Чрез смесването на извънземни с хора възникнали креатури, които били напълно противоположни на линията на Хомо сапиенс. Това бил първородният грях в митологията. Сега хората наследявали погрешни генетични послания: „И разкая се Господ, задето бе създал човека на земята, и се огорчи в сърцето си“, се казва в Битие (6, 6). По някакъв начин Върховният трябвало да прекъсне експеримента „човек“ и да започне отначало. Но как? Вероятно ангелите изменници разполагали с добри оръжия, можели да се скрият в пещерите или да се окопаят в къщите. Било невъзможно поотделно да се преследват лошите. Дали потопът бил предизвикан преднамерено, или голям метеорит се блъснал в Земята, не може да се разбере от легендите и религиозните текстове. Възможно е да се предизвика изкуствен потоп — днес го можем и ние, а метеоритите постоянно се удрят по глобуса. Във всеки случай Върховният би трябвало да знае точния момент на наводнението. Само така било възможно да се предупреди една група от добрите и да им се дадат съвети за строежа на кораба.

Начинът на разглеждане, с който пренасям древните легенди и религии в съвременна светлина, се вдъхновява от духа на времето. Публично застъпвам това мнение от 1964 г. Тогава канадският вестник „Нордвестен“ първи има смелостта да отпечата статия от цяла страница от моето перо^[19]. По-късно последваха книгите, в които успях да разгледам многото отделни въпроси. Естествено засега мисловната конструкция остава само теория, макар че в някои области отдавна излезе от теоретичния стадий, философията Палео СЕТИ е конструкция, която може разумно да разкрие много от досега напълно необяснимите аспекти на религиозните предания. Във всеки случай актуалното им разглеждане има много повече смисъл от теологичните упражнения, които от хилядолетия не ни позволяват да напреднем и оцеляха само поради задължението да вярваме в тях.

Преди сто и петдесет години богословът д-р Карл Гиргензон писа^[20]:

„Живеем във време, в което прогресът се извършва със скорости, каквито никога преди не е имало в историята. Онова, което в сегашния момент се струва немислимо за много хора, може вече в някой кабинет или лаборатория да е обмислено или доказано: След няколко седмици ще го знаят всички специалисти, а след няколко години ще е достояние на всички образовани. Никога древният спор между бащи и синове не е бил така изострен, както в наши дни.“