Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (66)

Измервателни данни на вятъра

През 1986 г. бил направен опит с нови апарати и нови методи да се открият скрити помещения в Хеопсовата пирамида. При това двамата френски архитекти Жан-Патрик Дормион и Жил Гоаден с електронните си детектори открили различни кухини в пирамидата. Нищо не се променило в официалното мнение на археолозите. Тъй като сред спонсорите била и френската държавна електрическа компания, опитът за измерване бил отхвърлен като „рекламен ход“ на „Електрисите де Франс“.

Следващият голям опит бил започнат от японски научен екип на университета „Васеда“ в Токио. Снабдени с най-модерни електронни апаратури, японските специалисти изследвали както вътрешността на пирамидата, така и цялото й обкръжение чак долу до Сфинкса. Японците открили еднозначни сведения за цял лабиринт от ходове и кухи пространства в Хеопсовата пирамида. В отличен научен доклад различните професори, които участвали в работата, представили резултатите си^[137]. Отзвукът от археологията бил, че всички това било реклама за японската електронна индустрия!

[#138 „Sphinx, Riddle Put to Rest?“, in: Science, Vol. 255, Nr.5046, 14.Februar 1992.]

Нищо не интересува събраната в Кайро дружина от DAI. А колегите им в Европа и другаде в повечето случаи не знаят какво става на платото Гиза.

Сфинксът е поне пет хиляди години по-стар, отколкото се смяташе досега (1 38) Според всеобщо приетото мнение Сфинксът бил издигнат от фараона Хефрен (2520–2494 г. пр. Хр.). Така смятат не защото има твърди и необорими доказателства, а защото името „Хефрен“ едва се чете по отчупен картуш, ако човек непременно иска да го прочете така.

Компютри обработвали измерваните данни и подавали дълги ивици с рисунки, които пресъздавали точния план на Сфинкса. Съвсем ясно на дълбочина от 2,4 м се виждали следи от ерозия, които отсъствали на задната страна. По задната страна обаче дълго след строежа на Сфинкса били извършвани ремонтни дейности. Геологическите измервания и химическите анализи позволявали само един извод: Силните следи от ерозия произхождали от продължителен дъждовен период, какъвто по времето на фараона Хефрен изобщо нямало. Подобно на годишните пръстени ерозията може да се датира — била поне от 7000 г. пр. Хр.

Реакцията на археолозите на данните на Шох ли? Буря от негодувание. По онова време трябва да е съществувала и култура, която би могла да построи подобно произведение на изкуството. По онова време обаче хората били само ловци и събирачи на растения — следователно не са могли да построят Сфинкса. Баста! Винаги, когато не достигат разумните аргументи, притеснените хора посягат към мръсотията. Страхуват се да не загубят нещо. Точно така станало и с дебата на Марк Ленър срещу геолога д-р Шох. Упрекнал го в „съмнителна достоверност“. И защо това неспортсменско обвинение? Един от спонсорите на геологическите изследвания на Шох бил някой си Джон Антъни Уест. А мистър Уест бил извършил два смъртни гряха: Първо, не бил учен и второ, вече бил публикувал книги, в които смятал за възможна една цивилизация, „по-стара от известната досега“. Същинско кощунство в очите на „истинския“ археолог.

Египтолозите не се интересували, че д-р Шох не бил единственият геолог, който взел участие в измерванията на платото в Гиза. Към екипа се числели и д-р Томас Л. Добеки, още двама геолози, един архитект и един океанограф. И тяхното убеждение, че най-долните части на Сфинкса съдържали „водни канали“, каквито се образуват в камъка след дълго време, не направили впечатление никому. Деквалифицирането на геологическите анализи на д-р Шох било увенчано от сегашния директор на старините в Гиза, египтянинът д-р Захи Хавас. Той окачествил цялото изследване и резултиращите от него изводи като „американски халюцинации“. За новата датировка на Шох за Сфинкса нямало „абсолютно никакви научни предпоставки“^[139].

Както се вижда, с египтолозите просто не може да се излезе на глава с научни разкрития, постигнати с научно утвърдени измервателни методи, щом не им изнася. Те определят в какво трябва да вярва светът. И не забелязват, че усърдно режат клона, на който сами седят. На общественото мнение отдавна му писна от тяхната научна достоверност. А наука, която приема научните резултати на други научни клонове само когато потвърждават собствения й модел, заслужава малко доверие.

Друга точна наука е физиката, а във Федералния Технически институт (ЕТН) в Цюрих професор д-р В. Вьолфли е смятан за признат капацитет. Той усъвършенства дълго оспорвания метод за датиране С-14, с който може да се датира органичен материал. Заедно с някои колеги от други висши училища професор Вьолфли анализирал шестнайсет проби материал, всички от Хеопсовата пирамида, сред които парчета дървен въглен, дървени трески, фрагменти от слама и трева. Резултатът ли? Всички проби се оказали средно с около триста и осемдесет години по-стари от стойностите, които египтолозите изчислили с помощта на списъка на фараоните. Една от пробите от Хеопсовата пирамида била дори осемстотин четирийсет и три години по-стара, отколкото всъщност се смятало^[140].

Общо физиците изследвали шейсет и четири проби от Старото царство и провели датировките с различни методи, сред които и масова спектроскопия. Всички проби без изключения показали по-стари с векове данни от онези, които се харесват на египтологията. Изводи от горното не са направени — дори напротив: Старите, несъстоятелни позиции се бетонират с нови оправдания. Оправдания? Това не е ли твърде тежка дума?

Дори е прекалено благородна за глупостта, която ни внушават.