Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (34)

Невъзможните данни

Първият от тиртхамкарите бил Ришабха, който живял на Земята преди легендарните 8 400 000 години. Ришабха бил великан по телосложение, който доживял до дълбока старост. Всички следващи патриарси били малко по-дребни на ръст и живели все по-малко. Но двайсет и първият от тях — името му било Ариштанеми — все пак живял 100 години и бил висок десет дължини на лъка. Едва последните двама от миналата епоха (Паршва и Махавира) имали „разумна“ за представите ни възраст. Паршва живял 100 години и бил висок 9 лакти, а Махавира, двайсет и четвъртият тиртхамкар, стигнал само до 72 години и ръст от 7 лакти.

Джайнистите определят появата на тиртхамкарите във времена, от които направо ни се завива свят. Така последните двама били починали около 500, респективно 750 години преди Христа, а времето на действие на останалите може приблизително да се измери по това, че Ариштанеми (който бил вторият) ощастливил добрата ни стара Земя преди кръгло 84 000 години.

Тези просто така нахвърляни числа би трябвало да накарат да наострят уши нашите изследователи на митове, както и теолозите. Защо ли? Защото тук отново, обвито в религиозни идеи, се вижда ядрото на народното предание, което проблясва в много свещени и несвещени книги. Да освежим паметта си в телеграфен стил:

На вавилонския царски списък WB 444 от сътворяването на Земята до потопа се изброяват 10 працаре. Общо те управлявали цифром и словом 456 000 години. След потопа „царството отново слезе от небето“^[68], а 23-те царе, които последвали, царували общо 24500 години, З месеца и 3 и половина дни.

Също толкова фантастични данни се сочат и за библейските праотци. Адам бил живял над 900 години. Енох достигнал 365, когато отпътувал към облаците, а синът му Матусала стигнал до 969 години. Тук на Земята.

Не по-различно било в древен Египет. Жрецът Манетон съобщава, че първият божествен владетел на Египет бил Хефест, който донесъл и огъня. После следвали Кронос, Озирис, Тифон, син на Хор и Изида. „След боговете 1255 години владял родът на божествените потомци. И отново царували други царе 1817 години. После отново други, емфитски царе 1790 години. След тях други, тинитски, 10 царе-350 години. Царството на духовете на мъртвите и божиите потомци обхващало 5813 години“^[69].

Сходно невъзможни числа потвърждава и историкът Диодор Сицилийски, който преди около две хиляди години ни оставил 40-томна историческа библиотека^[70]:

„Те казват, че от Озирис до владичеството на Александър, който основал в Египет наречения на негово име град, били изминали повече от 10 000 години, други обаче пишат, че били само малко по-малко от 23 000 години…“

И като последен свидетел за невъзможните данни ще назовем гръка Хезоид. Той написал около 700 г. пр. Хр. в своя „Мит за петте човешки рода“^[71], че първоначално безсмъртните богове Кронос и компания създали хората. „Величавият род на онези херои, наричани полубогове, които във времето преди нас обитавали безкрайната земя…“

Така че с данните на джайнистите не съм в изолация, а в доста добра компания, без изобщо да споменавам световните периоди и невъзможните данни на централноамериканските народи. Много джайнистки предания са (разглеждани от днешна научна точка) направо като революционни. В тях времето (капа) играе една роля, сякаш формулирана от Алберт Айнщайн.

Най-малката им времева единица е семая и съответства на времето, за което атомът най-бавно се придвижва по собствената си дължина. Безброй такива семаи образуват 1 авалика и накрая 1 677 216 авалики правят 1 мухурта, което се равнява на 48 наши минути. 30 мухурти правят 1 ахоратра, а тя отговаря точно на 1 ден и 1 нощ — като при нас! Ако умножите 48 минути (= 1 мухурта) с тридесет (защото 30 мухурти са един ден и една нощ), ще получите 1440 наши минути. Същият резултат ще получите и ако умножите 24 часа по 60 минути — 1440. Решаващото е само, че летоброенето на джайнистите е отпреди хилядолетия и първоначално им били предадено от небесните същества.

15 ахоратри правят (както при нас) 1 пакша, което е половин месец; а 2 пакши логично са 1 маса, т.е. 1 месец. 2 месеца правят един сезон, 3 годишни времена са 1 аяна (семестър). 2 аяни са 1 година, а 8 — 400 000 години са 1 пурванга. И не само това: 8 400 000 пурванги отговарят на 1 пурва(= 16800000 години). Броенето у джайнитстите стига до 77-цифрови числа. Освен това стойностите за време получават собствени названия, сходни на нашите светлинни години за разстояние от 9 500 000 000 000 километра.

Изкушаваме се да кажем, че това е откачено, ако не знаехме, че народът на маите в Централна Америка е оперирал с точно такива смахнати числа и също така ги поставял в съотношение с времето и вселената като джайните в далечна Азия.

От небесните си учители джайните взели и единиците за пространството, които са разтърсващи за нас и накрая (или най-после?) правят разбираема връзката с онази загадъчна карма (прераждане). Мога да посоча тук само кратко обобщение на крайно объркващото и сложно учение, което дължа на учебник от теолога Хелмут фон Глазенап^[72].

В научните текстове на джайните атомът заема една точка в пространството. Атомът може да бъде свързан с други атоми в една сканд, ха, което тогава обхваща няколко или безкрайно много пространствени точки. Същото нещо учи и нашата наука. Два атома се свързват във верига в най-малкия модел, но има и верижни молекули с милиони и милиони атоми. Чрез свързването на атомите възникват вещества с различна плътност. При това учените джайна различават шест главни групи от подобни съединения:

дребно-дребно = невидимо

дребно = още невидимо дребно-едро = невидимо, но се възприема по миризма и със слуха

едро-дребно = неща, които могат да се видят, но не и да се пипнат, като сянка или мрак

едро = неща, които могат самостоятелно отново да се свързват като вода или масло

едро-едро = неща, които без външна помощ не могат отново да се свързват (камък, метал)

В джайнисткото учение за материални се смятат дори сянката или огледалното отражение, защото са предизвикват от „нещо“. Дори звукът при този начин на разглеждане не е „дребно-дребно“, а фино вещество: „Той възниква поради това, че агрегати от атоми се трият едни в други.“

В учението „дребно-дребното вещество“ може да прониква навсякъде и съответно да променя другите вещества. Проникналото в душата вещество се изявява като карма и така стигаме до прераждането. Моля?