Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (62)

ГОЛЯМАТА ИЗМАМА

„Колкото повече знае човек, толкова повече се съмнява.“

Волтер, 1694–1778 г.)

Преди време излезе книгата ми „Очите на сфинкса“. В нея разглеждах нерешени загадки в древния Египет и поставих на обсъждане и някои нови теории за строежа на Голямата пирамида.

Оттогава се появиха и нови открития, за които не мога да мълча. Какво общо имат те с темата на тази книга, със Страшния съд и завръщането на извънземните?

За древните египтяни Енох бил строителят на пирамидата. (Енох, Идрис и Саурид са според арабското предание едно и също лице.) Енох написал над триста книги. И ги поверил на сина си Матусала, за да ги предаде на „идните поколения на този свят“. Никоя от тях досега не е видяла бял свят. Може би лежат от хилядолетия добре запазени в херметично затворените камери на Голямата пирамида? Ще намерим ли в тях отговорите на въпросите си за Страшния съд и завръщането на боговете?

И опитва ли се някой да скрие тази тайна от световната общественост?

Колко наивна смятат отделни учени обществеността и до каква степен се манипулират медиите, се видя през изминалите две години с примера за Хеопсовата пирамида в Египет.

На 22 март 1993 г. точно в 11:05 часа се стигна до първокласна сензация. Настъпи неочакваното, немислимото, непонятното и невъзможното за всички класически египтолози. Никоя бомба не била по-унищожителна за египтоложкия светоглед. Но щетите бяха омекотени, канализирани и омаловажени и бе блокирана вероятно още по-голямата сензация — събитието на хилядолетията, сравнимо с откриването на извънземен разум.

Немският инжинер Рудолф Гантенбринк, роден на 24 декември 1950 г. в Мюнхен, имаше гениално постижение. Малък, технически отлично изработен робот достигна след 60-метрово разстояние в непозната досега шахта на пирамидата до врата с два метални обкова. В продължение на две седмици роботът бе трополил из тясната шахта постоянно трябвало да заобикаля препятствията. Многократно го връщали с помощта на специален електрически кабел в изходно положение. На място били извършвани малки промени в техническото чудо и минимашината отново потегляла из хилядолетната шахта. Роботът на Гантенбринк е дълъг само 37 сантиметра, тежи 6 килограма и се придвижва с гъсенично задвижване. Техническото чудо се задейства от седем независими един от друг електромотори, чиито микропроцесори се управляват дистанционно. Отпред има два малки халогенни фара както и подвижна минивидеокамера оттипа „Сони ССД“. Въпреки олекотения си алуминиев строеж натоварването му при теглене е максимално 40 килограма, което се дължи на специално изработените гумени гъсеници, които се движат както по пода, така и по тавана.

Всички решаващи идеи за изработването на единствената по рода си апаратура са на Рудолф Гантенбринк. Със собствените си ръце след месеци наред прецизна работа успял да изработи специалния робот Инвестирал в конструкцията на шедьовъра на фината механика неизразимо много работно време, усилия и над 400 000 марки. Получил техническа помощ от швейцарската фирма „Ескап“ в Женева (за специални двигатели), от „Хилти“ АГ във Вадуц (сондажна техника) и от фирмата „Горе“ в Мюнхен (за специални кабели). Роботът на Гантенбринк е нагледен пример за всички онези, които вечно не успяват и мърморят „това не може да стане“. Става, когато се обединят разумът техниката и ясната воля.

Какво изобщо накарало Гантенбринк да рискува влизане в Голямата пирамида? Нали всички знаят, че там вече всичко е открито? Радио- и телевизионният журналист Торстен Засе го интервюирал^[124]: „Цялата история започна, когато по време на войната в Персийския залив бях в Египет. Бях попитал г-н професор Щаделман (от DAI, Немския археологичен институт в Кайро) дали не трябва още веднъж да се погледнат онези въздушни шахти — тогава още ги наричаха така, защото вече притежавахме технология, която позволява нещо подобно! А наистина става дума за последните неизследвани части на Хеопсовата пирамида.

Тогава през 1992 г. бяхме вградили в пирамидата вентилационно съоръжение, бяхме изследвали с видеокамера горните шахти и гледахме и за евентуални отвори в долните шахти. При това още през 1992 г. категорично констатирахме, че те имат някъде излаз.

Естествено, остана открит и въпросът: Къде и как завършват долните шахти? Това беше изходната точка за цялото изследване.

Последвалият проект нарекохме УПУАУТ-2, което трябва да се обясни. Кръстихме робота така, а идеята бе на професор Щаделман. Защото УПУАУТ е древноегипетски бог, който в превод означава приблизително Отварящ врати.

Разработката на УПУАУТ-2 служеше само и единствено на задачата да се изследват двете долни шахти.“

За какви „горни“ и „долни“ шахти става дума? Голямата пирамида съдържа три камери, а според професор Райнер Щаделман това се отнася за всички египетски пирамиди. Професорът е смятан за „откривател“ на теорията за трите камери. Всеки турист, който с пот на челото се катери из Хеопсовата пирамида, успява да види две от тях: Горната великодушно е наречена „камера на фараона“, макар че в нея никога не е намирана мумия, а долната, малко по-малката се казва съответно „камера на фараонките“. От горната камера косо нагоре водят две шахти, наричани в литературата „въздушни шахти“. Точно вътре в тях Рудолф Гантенбринк монтирал вентилационната система. Нищо неподозиращите туристи са забелязали свежия въздух, който прониквал във фараонската камера. За съжаление само за кратко. Системата вече не работи. Причината не е у Гантенбринк, а у пазачите на пирамидата, които по непонятни причини постоянно забравят да включат електрозахранването.

Долната камера е малко по-малка от фараонската. Дълга е 5,76 м,и е широка 5,23 м. височината й е 6,26 метра. И от нея водят две шахти едната точно на юг, другата — на север. Отворите на шахтите са разположени един срещу друг — на същата височина, на която свършва входната галерия. Роботът на Гантенбринк проникнал в южната шахта. Третата камера се намира в скалата под пирамидата. Наричат я „незавършената камера“. Какво смятат специалистите за шахтите в камерата на фараонките?

Учените са на различни мнения. Ту откриват в тях „шахти за душите“, ту „модели на коридори“ и накрая „устия на вентилационни шахти“^[125] или просто „въздушни шахти“. Последното няма смисъл, защото „въздушните шахти“ били изкъртени от стените едва през миналия век. През 1872 г. британецът У. Диксън проверил стените чрез почукване. Надявал се да локализира скрити камери. Когато звукът станал по-глух, взел пикела. След няколко сантиметра се появили отворите на „въздушните шахти“. Впрочем двете шахти са квадратни, дължината на страната им е точно 20 сантиметра.

Така напълно ясни са две неща: Не може да става въпрос за вентилационни шахти, защото би трябвало да водят в камерата и от самото начало да са били част от планирането на пирамидата. Никой не би могъл да ги изкърти или издраска по време на строежа на пирамидата или след него. Измерете 20 см дължина на страната — през нея не може да мине и дете! И още нещо: двете шахти от камерата на фараонките не водят косо нагоре, както е във фараонската камера. Те първо вървят хоризонтално вътре в стената и едва после започва наклон от точно 39 градуса, 36 минути и 28 секунди. Повечето египтолози бяха на мнение, че шахтите „свършат след малко“^[126]. Роботът на Гантенбринк УПУАУТ-2 разби на пух и прах всичките им становища.