Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jüngste Tag hat längst begonnen (Die Messiaserwartung und die Außerirdischen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателство „Литера Прима“, 2005

Преводач: Ани Здравкова

Редактор: Марин Найденов

История

  1. — Добавяне

Или все пак мозъкът ни е ясен?

Не, казва един, когото трябва да изслушаме. В края на краищата не можем да се скрием зад това, че случаите на отвличане се обяснявали „психологически“, и да си затворим очите и ушите, когато думата взима тъкмо някой голям психолог. Д-р Джон Е. Мак е професор по психиатрия в най-реномираното висше училище в Америка, Харвардския университет в Бостън. Професор Мак е не само психолог и психиатър, а и правоспособен лекар в болницата Кеймбридж и носител на високата награда „Пулицър“ на САЩ. Със своите шейсет и четири години той не спада и към младите кариеристи, които следват някое модно течение. Познава професията си и бързо разобличава триковете, лъжите или фантазиите на своите пациенти. През есента на 1989 г. го попитали, дали има интерес от запознаване с хора, които били похищавани от НЛО. Реакцията му била: „Те трябва да са луди.“ Но някак все пак се срещнал с Бъд Хопкинс, вече назования автор на книгата „Нашественици“(№46, 1999 г, от поредицата „Тайни и загадки“, изд. „Литера Прима“, София). Тази среща щяла да промени живота му.

През следващите години професор Мак се запознал със стотици хора, „от най-различни краища на страната, които не може да са имали контакти помежду си“. И тъй като били напълно разумни и можело да им се вярва, у професора се пробудил професионалният интерес. Накрая започнал със седемдесет и осем души задълбочено изследване и изучил опитните лица по всички правила на професионалното си изкуство. Сега резултатът може да бъде намерен в дебел 400 страници том. Книгата се казва „Абдукция“ (Отвличане), а подзаглавието гласи: Човешки срещи с извънземни[113].

Отговорът на професор Мак към колегите му по професия и всички скептици по света не би могъл да е по-унищожителен: Да, гласи резултатът му. Извънземните са тук, жертвите на отвличания не си фантазират, провеждани са взимания на сперма, изкуствени оплождания и отнемане на ембриони и не са плод на психологически толкова ясните желания на жертвата. Явно, според харвардския учен, сме „участници във вселена, която гъмжи от разумни форми на живот, от които сами сме се изолирали“.

Отвличанията протичат винаги по един и същи образец. Дребни същества с несъразмерно големи, разположени косо нагоре черни очи и сивкава кожа изведнъж се появяват в спалнята, сякаш са влезли през стените (известни са и случаи на похищения от кола). Непознатите същества имат малки ноздри и малка уста с тесни устни. Навън често се виждат странни светлини. Жертвите изпитват страх, изпадат в паника, имат ужасни видения. Но биват успокоявани, упоявани, физически парализирани. После започва призрачен полет през прозореца или балконската врата и макар че някои имат усещането, че са като изстреляни „по лъч“, усещат въздушното течение и нощната свежест. Жертвите стигат космически кораб, който е спрял някъде — естествено, невидим за всички технически сензори. Някои отвлечени смятат, че са влезли в чуждия обект през стените. Вътре е светло, отвлечените се поставят на един вид операционна маса и се изследват с уреди, които не могат да се определят. Взимат се проби от косата и кожата, тънки игли и друга предмети се пъхат в телесните отвори. Около масата стоят няколко от дребните сивкави същества, но сякаш само един изпълнява винаги функцията на главен лекар, а друг поема ролята на „преводач“.

При това много рядко се говори нормално — разбирането става по телепатия пряко в мозъка.

Третирането на жертвите от страна на похитителите може да е много неприятно и се описва като противно. Общо взето, не се изпитват физически болки, защото непознатите неутрализират центъра за болка в мозъка. След неприятната процедура често се провежда диалог, в който похитителите се опитват поне отчасти да обяснят действията си. На някои отвличани били показвани цели стелажи с живи ембриони, които били в някаква течност. По същия път, по който били дошли, жертвите се озовавали в дома си. Случвали се и засечки и жертвите се събуждали на непознато място или заедно с колата им били премествани на неколкостотин километра. Зловещо — бихме си казали, и все пак всичко това може да са само сънища и фантазии. Но замисляли ли сме се някога какво трябва да е изпитвало някое разумно животно, подложено на подобна процедура от нас, хората? Дали събратята му по вид биха му повярвали, ако им разкаже преживяното?

Описанията на отвличаните наистина имат нещо зловещо в себе си. Не ги приемаме и прибягваме до всички регистри на логиката и на разума, за да не ги обсъждаме. А и обичаме да забравяме, че всяка логика и всеки разум са свързани с настоящето. По времето на прадядо ми нелогични и неразумни са били свръхзвуковите самолети, радиопредавателите, рьонтгеновият апарат, с който може да се вижда през тялото, водородната бомба, която с един удар унищожава цели градове. Само преди петдесет години би било безсмислено да обясняваме неутронната бомба на някой учен. Щеше да ни отговори, че не е възможно, защото оръжията винаги освобождават енергия, а неконтролираната енергия разрушава всичко наоколо. Неутронната бомба обаче целенасочено унищожава само органичната (жива) тъкан и оставя невредим останалия материал като бронята на танка или бетонните сгради. Не, с настоящия си разум и сегашната си логика няма да попаднем на следите на феномена на отвличанията.

Бележки

[113] Mack, E.: Abduction — Human Encounters with Aliens. New York/Toronto 1994 (също за следващите цитати).