Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (41)

Довиждане, тате!

Чуждите астронавти, които преди хилядолетия пребивавали на Земята и дали генетичен тласък на човешкия род, същите астронавти, които бродят из античната литература като богове, ангели, паднали ангели и т.н., някога се сбогували. Освен това с тях отлетели отделни, привилегировани хора. Те също се сбогували. Какво ли са казали на оставащите? На онези, които всъщност също биха искали да поемат на дългото пътешествие? Ето един прост диалог между Енох и сина му Матусала:

Енох: Става време, сине. Ще дойдат при изгрев слънце да ме вземат.

Матусала: Ще те видим ли пак, тате?

Енох: Не. Поне не твоето поколение. Казаха ми, че по време на тяхното отсъствие на земята ще изминат няколко хилядолетия.

Матусала: Как е възможно? Не сме ли всички предопределени да умрем?

Енох: Да. Но във вселената царят други закони на времето. Когато пазителите се върнат след хилядолетия, земята и хората ще са се променили.

Матусала: Хм. Не разбирам. Но щом пазителите са ти го казали. И за къде ще отлетиш?

Енох: Виждаш ли зелената звезда в съзвездието Орион? Сега удължи линията с шест лакти. Там свети звездичка, не много ярка и леко жълтеникава. Това е родната звезда на пазителите. Там има земя, по-хубава от нашата. Там отивам.

Матусала: Тате, избран си жив с твоето тяло да заминеш на небето. Завиждам ти.

Енох: Не, сине мой. Не отивам на небето. Небето, за което хората копнеят, е място на абсолютното щастие. Добрата душа стига на небето едва след смъртта. Аз обаче отивам във вселената.

Матусала: Не виждам разлика между небето и „вселената“, както я наричаш. Погледни прекрасните звезди. Там горе цари спокойствие, мир и красота. Пазителите могат да пътуват с огнени барки. Мощта им е безгранична. В нашите очи те са безсмъртни. Трябва да е като на небето, макар че го наричаш „вселена“.

Енох: Раздялата наближава, сине мой Матусала. Чуваш ли как шуми народът? Събират се да чуят прощалната ми реч. Пазителите ме предупредиха, че никой не бива да идва до мястото, където се спуска огненият кон. Това се отнася и за теб и твоите хора. И така, сине мой, обясних ти всичко и ти дадох всички книги. Запази тези книги от ръката на баща ти! Давай ги постоянно за преписване и внимавай да не променят нито дума. Дори ако вие и вашите синове и внуци не разбирате съдържанието, ще го разберат по-късните поколения и ще ви бъдат признателни, че нищо не сте променили. Пазителите ми заръчаха да не държа книгите в тайна. Затова ги предай на идващите поколения на света.

Дори ако диалогът е протекъл по сходен начин и дори ако Енох е обяснил на хилядите, събрали се за сбогуването с него, че не отивал на небето, а само във вселената, следващите поколения не биха го разбрали. Щом някой отлитал натам, смесвал се с прекрасните звезди и се установявал там, трябвало да е „отпътувал за небето“. Извънземните изрично и недвусмислено били обяснили на хората, че те самите не били богове („Не си правете изображения на бога!“). Но нямало никаква полза. Следващите поколения, онези, които не били виждали със собствените си очи посещението на „боговете“, заставали пред текстове, които според тях нямали смисъл. Там пишело, че по дядово време били слезли същества „с голяма сила и слава“. Това можели да бъдат само боговете или пратеници и служители на единия бог. Съществата долетели на земята от Върховния и поучавали хората. И веднага в жадните за тълкувания мозъци на хората се родили ангелите. Хората винаги търсят някакъв смисъл — дори и ако от това се получи безсмислица.

Скоро от останалата човешка група се отделили разсъдливи хора. Нарекли ги „мъдреците“… Също като в примера за Камъка на свети Берлиц мъдреците от поколение на поколение изменяли преписите си, правили ги разбираеми за духа на епохата си. Четели мъдрите мислители истории за странен предмет, който блестял, а и пухтял, имал четири крака и въпреки това летял. Можело да става дума само за кон, и то летящ. Чели истории за спуснали се на земята същества и направили от тях ангели. Скоро забелязали, че ставало дума за различни видове ангели. Ту били добри, ту зли, после пък такива, които служели на Върховния и охранявали небесния му престол, и други, които ругаели Върховния, слезли на земята и се отдали на секс. За да направят разбираемо непонятното, нарекли „лошите“ „паднали ангели“. Давали им имена като „съблазнителите“ или „божиите синове“. Но текстовете на прадедите говорели и затова, че отделни хора можели да отлетят с ангелите нагоре при Върховния, което било превърнато във „възнесение небесно“. Ако се появяло описание на външността или вътрешността на космическия кораб, то можело да става дума само за обиталището на ангелите и за престола на Върховния. Ето един опит за описание на процеса на тълкуване в следното съпоставяне на два текста:

Измислен оригинал:

„Описвам преживяването си: Първо видях облаци, а после, когато се издигнахме още по-високо, забелязах все по-фина мъгла. И изведнъж се появиха звездите, но около нас нещо се святкаше. Бях толкова схванат, че трябваше да ме вдигнат от стола. Влязох в коридор, докато се доближих до стена, която сякаш беше от блестящи камъни. Наред с това забелязах червеникави светли точки, които се движеха по стената. После влязох в звездния кораб. Вътре блестеше като отвън, само подът бе от плочки, а под тях проблясваше слаба светлина. Най-хубавото обаче бе таванът. Като през прозрачен купол виждах звездното небе, а сред звездите пазители в по-малки возила, които долитаха и отлитаха и вършеха всякаква работа. Още един път трябваше да се прекачим в по-голям звезден кораб. Вътре всички врати бяха отворени, но забелязах пред всяка врата неописуеми светлинни движения.“