Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (44)

Семената поникват

Знаем много малко за същинската сила и генетичните възможности на извънземните. Все пак трябва да са ни изпреварили с няколко хилядолетия, иначе те или предшествениците им не биха могли да ни посещават във време оно. Съвременната история на техниката и науката ни учат, че всичко се прави все по-съвършено, по-малко и по-ефикасно. Компютърната технология го демонстрира с все по-микроскопични чипове, милиарди битове или все по-нарастваща скорост на изчисляване.

За сравнение: Още в средата на осемдесетте години всеки по-свестен личен компютър имаше скорост на изчисляване от няколко мегафлопа (Flops = Floating Point Opretaions per Second = изчислителни операции за секунда); мегафлопс = 1 милион флопс). В началото на деветдесетте години големите компютри като Gray-2 достигаха гигафлопс (= 1 милиард флопс). Една годиниа по-късно бяха достигнати 10 гигафлопс, а по-късно и 100-гигафлопсови компютри като СМ-5. Сериозно се говори, че се разработва терафлопсов компютър (= 1 билион флопс) и дори 10-терафлопсов.

Това се нарича стремглав напредък. Но какво са десетина годинки за една разработка? Прашинка в историята. Какво ще могат компютрите след 50 години? Ще могат самостоятелно да мислят, да се самопрограмират и ще можем да говорим с тях. Ще превеждат мълниеносно и без грешки на всички световни езици. Ще има съдебни компютри, които ще съдят по-бързо, по-добре, по-коректно и справедливо от хората. Компютри ще правят компютри и телевизионният екран в хола ни ще отстъпи мястото си на триизмерната холограмна картина. В друга област генетиците постигнаха прогрес, за какъвто биолозите от старата школа не са и мечтали. През следващите двайсет години генетиците ще отстраняват всички болести на бебето в майчината утроба или дори още при зачеването. Те могат — ако го позволяват законите и етиката на науката — да създават хора с точно определени качества, същински произведения на изкуството по генетичен дизайн. Казват, че това било „да си играем на Господ“, но забравят две неща: Господ (или по-добре казано: боговете) от Стария завет сътворил човека „по свой образ и подобие“. Програмирал го така, както искал, а явно и няколко потомства след него. Би трябвало вече да е ясно, че този вид бог не може да е бил създателят на вселената. А генетиците, които „си играят на богове“, са също толкова малко идентични със сътворението и духа на вселената, както боговете от митологиите. За маймуната компютърът може да е нещо божествено, но иначе не е.

Така че каква е прогнозата за бъдещето след 50 години в сравнение с хилядолетното научно-техническо развитие? А и не е моя измислица, а преданията на човечеството говорят за генетични намеси преди хилядолетия. Докъде ли са стигнали извънземните междувременно? След като още някога са можели да вписват определени качества в плода преди раждането, на какво ли са способни днес? Могат ли да влияят на генетичния код от разстояние? Така да се каже, да предизвикват изменения по невидим лъч? Могат ли да се включват в мозъците? Може би още преди хилядолетия са кодирали нашия генетичен материал по начин, че след толкова и толкова поколения да отключи древни информации и да ги направи достъпни за мозъка ни? Може би в нас дремят информации, които се пробуждат за живот след точно определени дразнители и проникват в съзнанието? Как можем да си го представим?

В днешно време всеки генетик познава така наречения генетичен отпадък Gunk. Под това се разбират безсмислени и безполезни отрязъци от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Струват ни се безсмислени, защото нямат начало или коректен край. Обикновено наследствените качества са снабдени с един вид щепсел или щекер, към които пасва само определена част. Генетикът професор д-р Беда Щадлер от Бонския университет ги сравнява добре с частите от играта „Лего“. В своята ДНК човек разполага с кръгло 110 000 активни гени и между тях многото парчета „генетичен отпадък“. Дали това е наистина отпадък? Или пръснатите между гените отрязъци имат точно определена задача, която досега е убягвала на генетиците? Трудно е да си представим защо еволюцията милиони години е влачила със себе си „генетичен отпадък“, който не става за нищо.

Макар че откриваме и разшифроваме все повече, все пак нищо не знаем за универсалните взаимозависимости. А се държим сякаш всичко ни е известно. Затова не ме е грижа за прокламираните от джайнистката религия пророци тиртхамкари, както и за свръх-Буда. Също и (живият) Саи Баба, който върши чудесата си в Индия, не ме смущава ни най-малко. Може би кодираното в него послание просто се е проявило твърде рано? Нали от опит знаем, че човешките гени освобождават определени послания едва след известно време. На шестгодишното момче не му пораства брада, а и не е полово зряло. Едва след изпълнението на определени телесни предпоставки генетичните послания задействат и направляват определени хормони и позволяват порастването на брадата или настъпването на половата зрялост. И формацията за растеж на брада обаче е била налице през цялото време. Тя е дремела още в кърмачето и е била във всяка отделна клетка още при оплождането. Посланието винаги е било налице, само времето му не е било дошло.

Дали е така и с „генетичния отпадък“ в нас? Дремят ли тук информации, които се нуждаят само от сигнал (вещество куриер), за да се пробудят? В компютърната технология вече се изпробват „атомни шалтери“, в които се залагат отделни електрони, за да освободят двоичния процес на Да и Не. Този изумителен и мълниеносно бърз „шалтер“ бил открит от руските физици Константин Лихарев и Александър Зорин. Ефектът, наречен „Single-Eelectron Tunneling“ (SET) е вече експериментално потвърден и се смята за „концепция за последната възможна миниатюризация в микроелектрониката“^[94]. Щом обаче един електрон може да служи като „шалтер“, за да насочи даден компютърен процес в друга посока, то електронът може да пробуди и дадено дремещо генетично послание.

Тъй като, от една страна, не знаем как се играе вселенската игра, от друга страна обаче, все пак имаме доста голямо количество древни информации, които оповестяват както пророците, така и завръщането на боговете, налага се въпросът как, по какъв начин би станало едното или другото. Естествено, можем да не си задаваме и никакви въпроси. Но това противоречи на разума ни, защото би означавало нито повече, нито по-малко да изхвърлим лекомислено зад борда всички налични писания и свидетелства на големите древни религии. Не е научно да не обръщаме внимание на нещо, което мощно въздейства от хилядолетия. Не само защото древните предания съществуват, а и защото в края на краищата ние, хората, сме част от вселената. Ние сме съставна част от универсалната игра на вселената и задачата ни е да открием собствената си роля и да участваме. Иначе много скоро можем да се окажем набунището.