Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Der jüngste Tag hat längst begonnen (Die Messiaserwartung und die Außerirdischen), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4,2 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Издателство „Литера Прима“, 2005

Преводач: Ани Здравкова

Редактор: Марин Найденов

История

  1. — Добавяне

Междузвездни войни

Във Ванапарван — съставна част на древноиндийската Махабхарата (глава 168 до 173) например като обиталища на боговете се назовават същински космически градове, които правели обиколки високо над Земята. Същото може да се прочете и в глава 3, стихове 6–10 в Сабхапарва. Гигантските образувания имали имена като „Вайхаясу“, „Гаганакара“ или „Кхекара“. Били толкова огромни, че помощните кораби (вимани) удобно можели да минават през портите към вътрешността им. При това тук не става дума за мъгляви фрагменти от текстове, а за древноиндийски предания, които могат да се намерят във всяка голяма библиотека. Но само на английски език. Малкото немски преводи са без изключение силно съкратени. В тома „Дрона Парва“ от Махабхарата страница 690, стих 62 може да се прочете как три отлично построени, големи градове обикаляли около Земята и предизвикали безпокойство не само на нея, а и сред боговете. Стигнало се до война между звездите (стр. 691, стих 77)[66]:

„Сива, който летеше с тази прекрасна кола, сглобена от всичките небесни сили, се подготви за унищожаването натри (небесни) градове. А Стхану, този най-пръв (най-преден) от унищожителите, този разрушител на асурите, този величав боец с неизмерима храброст, комуто се възхищават небесните… заповядал да заемат отлична, единствена по рода си бойна позиция… Когато после трите града се срещнаха на небосклона, бог Махадева ги прониза със страшния си лъч от тройни пояси. Данавите не бяха в състояние да устоят на този лъч, в който имаше юга-огън и бе направен от Вишну и Сома. Докато трите града започнаха да горят, Парвати се забърза нататък, за да наблюдава спектакъла.“

Боговете на хиндуизма се биели помежду си „на небосклона“ като Семаел (или Луцифер) в юдейското предание. Спомняте ли си?

„Семаел бе най-големият княз сред тях на небето… и Семаел отиде там и се съюзи с всички най-висши войнства срещу своя господар, и събра войската си около себе си и слезе с тях и започна да търси другари на земята.“

А какво пишеше у Енох? Той описал метежа сред ангелите и дори изброил имената на водачите им.

Това ядро на преданието — битката на небето, войната между боговете е решаващото, което наивната представа за небето на религиите превърнала във фарс.

В хиндуизма човекът постига пълното щастие сам, чрез постоянното си прераждане, като във висша степен пречиства и подобрява кармата си. Все пак помощта идвала от боговете и в последна сметка от универсалния бог Брахма. Но и хиндуистите познават идеята за завръщането, например бог Вишну щял някога да се прероди като Кришна и да спаси Земята от бъркотията. За нас, западните хора, това с Кармата е книга, запечатана със седем печати. Как са могли хиндуистите да вярват в постоянните прераждания, като влачели заслугите и злодеяниета си от един живот в друг? Неизказано сложното учение за кармата се описва много прецизно и детайлно в религията на джайнизма. Джайнизмът е третата религиозна сила, която заедно с хиндуизма и будизма била създадена от Индия.

Векове преди будизма джайнизмът се разпространил в Северна Индия и до пети век завзел целия индийски субконтинент. Но същинското основаване на тази религия трябва да е било отпреди стотици хилядолетия, твърдят привържениците му. Те смятат учението си за вечно и непреходно, дори и ако временно изпадне в забрава. Религията на джайните е записана в редица предбудистки текстове и има не може да се каже другояче — легендарен характер.

Бележки

[66] Roy, D.P.: The Mahabharata, Drona Parva. Calcutta 1888.