Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (5)

Небесен дар

Човекът ли бил онзи, комуто след трудния и продължителен акт на вразумяване хрумнало да надраска първите писмени знаци? Ами, разбира се! Така ли? Преданията от древността разказват, че писмеността била създадена цели две хиляди години преди Сътворението. Тъй като по онова време логично не е имало свитъци пергамент, а и нямало животни, на които да свалят кожата, нямало и метали, а поради отсъствието на дървета липсвали и дървесни плоскости, онази книга съществувала във вид на сапфир. Един ангел на име „Рациел, същият, който седял край реката, извираща от Едем“, предал странната книга на нашия праотец Адам. Трябва да е бил своеобразен екземпляр, защото съдържал не само всичко, което трябвало да се знае, а и предсказания за бъдещето. Ангелът Рациел уверил Адам, че от свещената книга щял да узнае „какво ще те сполети до деня, в който ще умреш“.

Не само Адам щял да черпи знания от чудната книга, а и потомците му:

„И от твоите деца, които ще дойдат след тебе, до последния род всеки, който си служи с книгата…, ще знае какво ще се случва месец след месец и какво между деня и нощта; всяко нещо ще е открито за него…, дали нещастие, дали ще избухне глад, дали ще има много или малко жито, дали ще преобладава дъжд или суша.“

Колко струва някой наръчник и дори енциклопедия в сравнение с подобна свръх книга? Авторите на феноменалното произведение трябва да търсим сред небесните войнства, защото след като ангелът Рациел дал книгата на праотеца ни Адам и дори малко му почел от нея, се случило нещо удивително:

„И в часа, в който Адам поел книгата, на брега на реката се запалил огън и ангелът се издигнал в пламъците към небето. Тогава Адам разбрал, че пратеникът бил божий ангел и че книгата му е изпратена от светия Господ. И той я пазеше свещена и чиста.“

Отбелязани са дори подробности по съдържанието на куриозното произведение. Направо не може да се надмине изобретателността на авторите от сивата праисторическа епоха:

„Вътре в книгата бяха вдълбани висшите знаци на свещената мъдрост и в нея се съдържаха седемдесет и два вида науки, които от своя страна се деляха на шестстотин и седемдесет знаци на най-висшите тайни. В книгата бяха скрити също и хиляда и петстотин ключа, които не бяха поверени на светците от горния свят.“

Праотецът Адам чел прилежно книгата, защото само благодарение на небесното произведение изобщо бил в състояние да даде имена на всяко нещо и на всяко животно. Когато Адам обаче прегрешил, „книгата отлетяла от него“. Абракадабра.

Но не за дълго. Адам заплакал горчиво и влязъл до врата във водите на реката. Когато накрая тялото му подпухнало, Господ се смилил. Командировал ангела Рациел при Адам и той му върнал богатия на съдържание сапфир. Но той, изглежда, не помогнал много на човечеството.

Адам предал вълшебната книга в наследство на десетгодишния си син Сет, който явно бил доста будно дете. Адам наистина подробно информирал момчето „за силата на книгата“, както и „в какво се състояли силата и чудесата й. Говорил с него как сам се отнасял с книгата и че я бил сложил в скална цепнатина“. Накрая Сет получил и упътване за използването й и „как да разговаря с книгата“. Само с покорство и смирение можел да се доближава до нея. Освен това не трябвало да яде лук, чесън и други подправки и предварително трябвало основно да се измие. Праотецът особено наблегнал пред сина си никога да не се доближава до книгата „лекомислено“.

Сет се придържал към бащините указания, учил се цял живот от свещения сапфир и накрая конструирал „…златен сандък, сложил книгата вътре и скрил ковчега в пещера на град Енох“.

Там останала, докато патриархът Енох „на сън не получил откровение за мястото, на което била книгата на Адам“.

Енох, най-умният на своето време, тръгнал рано-рано на път, стигнал назованата пещера и зачакал. „Направил така, че местните хора да не забележат нищо.“ По някакъв парапсихологичен или друг гностичен начин му било съобщено как да борави с тайнствената книга. А „в часа, в който му се изяснил смисълът на книгата, му просветнало“.

Трябва да са му светнали с цели полилеи, защото Енох: „…вече познавал годишните времена, планетите и светлините, които всеки месец изпълняват службата си, можел да назове също и името на всеки кръговрат и познавал ангелите, които изпълняват работата си.“

Страхотно! Червената нишка, която се проточва с Адамовата книга през поколенията, не се съдържа само на две страници от „Легенди от древността“. В различни раздели се срещат откъслечно продължения и допълнения. Аз не съм добавил нито една дума, но се опитах да събера мънистата в гердана. Къде изчезнала книгата?

С помощта на ангела Рафаел стигнала до ръцете на Ной. В случая Рафаел обяснил на Ной как да я използва. Все още книгата била „написана върху камък сапфир“ и Ной праотецът след потопа научил от нея да разбира всички орбити на планетите, също и „орбитите на Алдебаран, на Орион и на Сириус“. От книгата Ной узнал „…имената на всяко отделно небе… и кои са имената на небесните слуги“.

Не ми е ясно защо Ной се интересувал от орбитите на Алдебаран, Сириус и Орион и какво е можел да направи с имената на „небесните слуги“. След потопа — винаги съм смятал така — оцелелите всъщност би трябвало да имат съвсем други грижи. А, да, Ной сложил книгата „в златен сандък и с него я сложил в ковчега“. Става дума за Ноевия ковчег.

„И след като излезе от ковчега, Ной носел в ръка книгата през всичките дни на живота си. В часа на смъртта си я предаде на Сем. Сем я предаде на Авраам, Авраам я даде на Исаак. Исаак я даде на Иаков, Иаков я даде на Леви, Леви на Кехат, Кехат на Амром, Амром на Мойсей, Мойсей я даде на Иисус Навински, Иисус я даде на старейшините, те на пророците, пророците я дадоха на мъдреците и така от поколение на поколение стигнала до цар Соломон. На него била разкрита книгата с тайните и по този начин станал извънредно мъдър… Издигнал строежи и успял във всичко чрез мъдростта на свещената книга… Благословено да е окото, което е видяло това, и ухото, което го е чуло, сърцето, което го е разбрало и е познало мъдростта на книгата.“

Фантастичната история около книгата на Адам може бездруго да бъде отхвърлена като „свободно съчинение“, ако нямаше някои дреболии, които са озадачаващи. Разбирам желанието да се припише на праотеца ни Адам някаква книга, защото все отнякъде самотният ни прародител трябва да е получил знанията си. За целта не е нужна някаква книга, защото в края на краищата Адам бил буден човек, който ден след ден събирал опит и се учел на нови неща. Разбирам също, че хронистите се питали къде е останала книгата и така съчинили историята на потомците.

Затруднява ме само идеята за „сапфирения камък“. Който и да е бил първият съчинител на историята, е можел да си представи само книги от хартия, пергамент, глинени, дървени или шистени плочки, ако щете и надписи по кожи и скални драсканици. Как, дявол да го вземе, са стигнали до идеята за сапфирен камък? Мисълта за енциклопедия върху скъпоценен камък била напълно абсурдна преди векове, както и преди хилядолетия. Но не и днес. В епохата на компютрите са възможни речници върху микрочипове. Занимават се и с идеята да запаметяват информации в кристали. А Адам дори „разговарял“ с тази книга върху сапфира. Как? Какво само си е представял съчинителят на тази история? И как му е хрумнало да измисля подробности като „седемдесет и два вида науки“, които книгата уж съдържала, „шестстотин и седемдесет знаци на висшите тайни“ и „хиляда и петстотин ключа“? Това са прецизни данни, които не можеш да измъкнеш като фокусник от ръкава и още по-малко да ги припишеш на някой ангел.

Безспорно преди хилядолетия хората са били по-лековерни от нас, но били и по-дълбоко вярващи. Може да са взимали всяка глупост за чиста монета, но вярата им в библейското сътворение оставала във всеки случай непоклатима. Ангелите били смятани за нещо свръхчовешко, нали в края на краищата били мечът и посланиците на правечния бог. С тях шега не бивало, страхували се от гнева им. Защо тогава някакъв писар стига дотам да вгради и ангели в своята научно фантастична история за миналото? Ангелът Рациел донесъл на Адам книгата върху сапфира, а Рациел бил онзи, „който седял край реката, извираща от Едем“. Нагло и лъжливо твърдение? Не стига това, ами след греха архангел Рациел бил натоварен да върне книгата на Адам.

Не надценявам съдържанието на тайнствената книга и все пак се питам защо непознатият автор е отдал толкова голямо значение на определени звездни констелации. За какво му е притрябвало на Адам и потомците му да познават орбитите на Алдебаран, Сириус и Орион? За земния календар имало по-прости методи.