Ерих фон Деникен
Страшният съд е започнал отдавна (60)

Незабелязано за широката общественост година след година се провеждат все по-големи конференция за СЕТИ. На последната СЕТИ-среща, проведена от Калифорнийския университет и спонсорирана между другото от НАСА, бяха изнесени над седемдесет научни доклада. Обсъждани бяха следните теми:

— „Извънземни, клингони и Галактическата библиотека: СЕТИ и научното възпитание“ (Андрю Фракной, астроном, Футхил колидж).

— „Търсене на живот на Марс. Инвентаризация“ (Майкъл Клайн, Jet Propulsion Laboratory и Джак Фармер от Ames Research Center на НАСА).

— „СЕТИ започва у дома. Може ли разумът на нашата планета да се измери и дефинира?“ (Лори Марино, университета в Ню Йорк).

— „Търсенето на извънземни технологии в нашата Слънчева система“ (Майкъл Пападжанис, Бостънски университет).

Повечето докладчици говориха за технически възможности, как могат да се открият следи от живот с помощта на различни детектори или на каква радиочестота могат да се уловят извънземните. Но имаше и критични гласове, които настояваха научните СЕТИ изследвания да се защитят от аматьорите. Само така СЕТИ щели да запазят доверието на широката общественост.

С позволение, това е старият предразсъдък, елитарното „самоние-съзнаваме-отговорността“, „само-ние-можем-да-мислим“, което винаги ни е отвеждало в задънената улица на тесногръдието както в религиозния и политически сектор, така и в онзи на научните заблуди. Из цялата човешка история елитарните среди са опитвали да третират останалите хора като непълноценни, да ги държат далече от знанието, все едно дали е било вярно или погрешно. Религиите го практикуват и днес, а политическите групировки пазят глупавите си тайни толкова дълго, докато се наложи да ги оповестят на части. Тази нагласа не е нищо друго освен цензура с користна цел, да се изолират останалите и да се постигнат предимства в собствена полза. Как тогава да се разпространяват новите идеи? Чрез кого те стигат до съзнанието на обществеността? Кой пръв ги изговаря и излага на опасност главата си и нерядко получава шамари от елитарната гвардия? От кого често произлизат революционните идеи? И накрая: Кой всъщност финансира научната дейност от археологията до астрономията?

Вярно, че капсулирането не е попречило на никое научно откритие, но е забавило много от тях. Чрез изолацията се потиска публичното съзнание, свежите мисли се задушават в зародиш. Обществеността е онази, която привежда идеите в кръговрат и позволява утвърждаването на новото. Обществеността е антиподът на потайниченето, а с това и на цензурата. „Който отстоява ранга си, вече го е загубил“ (Макс Рихнер, 1897–1965 г.). При това, естествено, смятам, че специалистите трябва да работят без публичен натиск и да водят дискусиите си без псевдознанията на аматьорите. Само дето не бива да крият резултатите си, да засекретяват плодовете на духа си. „Дори военният съд не може да спре слуховете“ (Йохан Нестрой, 1801–1862 г.).

Нека си представим, че човечеството се състои от телепати, както се твърди за дребните извънземни. В телепатичното общество не може да има тайни и елитарни знания. Очевидно това не е навредило на обществото на извънземните.

Наистина на последната СЕТИ конференция бяха изнесени седемдесет и три интелигентни доклада, но нито един за НЛО, отвличания или за Палео-СЕТИ хипотезата. Тези теми се смятат за несериозни, като недостойни за „истинските“ учени, сякаш в НЛО сектора няма научни публикации, написани делово и обосновано от върхови учени (например в немскоговорящите страни книгата „Състоянието на НЛО изследванията“ от физика Илобранд фон Лудвигер^[121]. Или не смятат харвардския професор д-р Мак за учен?

Защо хората, които са се посветили на търсенето на извънземен живот, избягват най-актуалните теми и лица? Как вече уважаван научен клон като СЕТИ може да си позволи предварително да изключва определени области? Не изисква ли тъкмо науката всеобхватна информация? Научният клон СЕТИ без НЛО и без Палео-СЕТИ не е пълен. Обсъжданите, публикувани и подавани към медиите резултати са непълни, половинчати, да не кажем аматьорски. Нали тъкмо аматьорите са упреквани от науката, че не взимат предвид всички аспекти на темата. Те били едностранчиви, неуравновесени и за разлика от специалистите не били наясно. Съжалявам, приятели от СЕТИ — вие не сте съвсем наясно. Вие сте онези, които се изолират и повтарят старата грешка на елитарно поведение.

Разбирам защо на международните конгреси на СЕТИ не бива да се говори за НЛО или Палео-СЕТИ. Мога да посоча неща отличния си опит. Когато през 1969 г. книгата ми Chariots of the Gods развълнува американския книжен пазар, много скоро се раздвижиха известни и не толкова известни критици. Това е добре — нали критиката е част не само от демокрацията, но и от научната практика. Наред с критиците имаше и отзиви и дори цели книги против моите произведения. Идваха главно от страна на религията и консервативните научни клонове като археологията и антропологията. Към тях се добавяха тлъсти лъжи, замислени в кухнята на дезинформацията и хвърлени на медиите. Все повече се създаваше отрицателна картина, защото журналистите взаимстват от колегите си. Старата история, игра на пинг-понг. Скоро в научните среди бе табу да се каже нещо положително за книгите ми. Куриозното беше, че идеите ми се появяваха във всевъзможни публикации, но никога не се посочваше първоначалният източник. Науката се бе поддала, бе загубила невинността си. За корекция липсваше гражданска смелост.

Тя липсва и днес. Над четвърт век след „Спомени за бъдещето“ хипотезата Палео-СЕТИ е документирана и утвърдена в още деветнайсет книги и двайсет и пет сериен телевизионен филм („По следите на всемогъщите“ може днес да бъде купен във видеотеките или да се поръча директно от AAS. Налице е изобилие от древен писмен материал и археологически данни, публикации и книги от други автори от други страни, но всичко това не интересува учените от СЕТИ. Няма как, елитарната фукня е по-важна.

Стивън Бекуит, директор на института „Макс Планк“ по астрономия в Хайделберг, застъпва днес мнението, „че в Галактиката има планети в излишество“, сред които много „с благоприятни за живот условия“. А британският астроном Дейвид Хю допълва: „Поне според модела в Млечния път трябва да кръжат шейсет милиарда планети.“ Четири милиарда от тях били „подобни на Земята, влажни и с добра температурна разлика“^[122]. Там горе гъмжи от живот, също и от човекоподобен. И поне една от тези извънземни цивилизации преди хилядолетия е направила посещение на добрата ни стара Земя, което може се докаже ясно. Защо учените от СЕТИ да не го знаят? Впрочем разликата между учени и аматьори е често само в една думичка: Аматьорите са хора, които правят много за нищо, а професионалистите са хора, които не правят нищо за нищо.

Колко много вече са се напъхали в корсет СЕТИ учените, показва Декларацията за подхода след откриването на извънземен разум^[123]. Става дума за документ, на който са подчинени всички участващи в СЕТИ учени. Той съдържа предписания за поведението им след откриването на извънземен разум. Ще предложа на читателя поне извадки от някои от правилата. Тогава той по-добре ще прозре какво е отношението в интернационалните среди към откриването на извънземни.