Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XXVI
ПОЛУЧАВАМ ПИСМО

„Приятелю… ще разбереш всичко, когато получиш писмото ми. Не можах да разубедя Бела. Тя отиде да се предаде. Уморих се да се боря.

Сега вече знаеш, че аз те излъгах, че на доверието ти отговорих с лъжа. Може би няма да ме оправдаеш, но бих искала, преди да изчезна от живота ти завинаги, да ти разкажа точно как стана всичко това. Ако съм сигурна, че си ми простил, животът ми ще бъде по-лесен. Не го направих за себе си — това е единственото, което мога да кажа в своя защита.

Ще започна от деня, в който те срещнах на ферибота от Париж. Безпокоях се за Бела. Тя беше лудо влюбена в Джак Рено, беше готова да легне и той да я прегази, а той беше започнал да се променя, не пишеше вече толкова често и тя започна да се тревожи. Внуши си, че е лапнал по друга — и, разбира се, както се оказа по-късно, точно така е било. Реши да отиде в тяхната вила в Мерлинвил и да се опита да се види с Джак. Знаеше, че аз съм против това и се опита да ме подхлъзне. Разбрах, че не се е качила на влака в Кале и реших, че няма да се върна в Англия без нея. Нещо ми подсказваше, че ако не се намеся, Бела ще направи някоя отчаяна стъпка.

Изчаках следващия влак от Париж. Тя пътуваше с него и беше решила твърдо веднага да се отправи за Мерлинвил. Как ли не спорих с нея, как ли не я убеждавах — никаква полза. Е, казах си, аз си измивам ръцете. Направих каквото можах. Притъмняваше. Отидох в хотел, а Бела тръгна за Мерлинвил. Все пак не можех да се отърся от чувството, което в книгите описват като «надвиснала беда»

На следващия ден — никаква Бела. Бяхме се уговорили да се срещнем в хотела, но тя не дойде. Цял ден — нищо. Все повече се тревожех. Вечерта дойде вестникът с новините.

Беше ужасно! Разбира се, не бях сигурна — но до немай къде уплашена. Реших, че Бела се е срещнала с татко Рено, казала му е за себе си и за Джак и той нещо я е оскърбил — така си го представях. Ние и двете сме много избухливи.

След това прочетох оная история за мъжете с маските и си поотдъхнах. Но Бела я нямаше и това още ме тревожеше.

На следващата сутрин вече не можех да търпя, знаех, че трябва да отида на самото място и да видя какво става. И на кого да се натъкна първо — на тебе. Останалото знаеш… Когато видях трупа, приличащ на Джак, с палтото на Джак — вече знаех! И камичката там — тая проклета вещ! Джак я беше подарил на Бела. Сто на сто върху нея имаше отпечатъци от пръсти! Не разчитам, че ще мога да ти обясня какъв безпомощен ужас ме обзе тогава! Едно нещо знаех ясно — трябва да докопам тая камичка, да я скрия някъде, преди да разберат, че е изчезнала. Престорих се, че припадам, и докато ти ми търсеше вода, взех камичката и я скрих в роклята си.

Казах ти, че съм отседнала в «Отел дьо Фар», но в същност — естествено — веднага потеглих обратно към Кале и за Англия с първия кораб. Като пресичахме Ламанша, пуснах дяволската вещ в морето. Така отново можех да дишам.

Бела бе в нашата хралупа в Лондон. Все едно че нищо не беше станало — така изглеждаше. Казах й какво съм направила и че засега е в безопасност. Тя ме изгледа втрещено и след това започна да се смее… смя се… смя се… ужасен звук! Разбрах, че най-добре ще е да й създам някаква работа. Щеше да полудее, ако трябваше да мисли върху стореното. За щастие веднага получихме ангажимент.

После ви видях, тебе и приятеля ти, да ни наблюдавате сред публиката… щях да си изгубя ума. Сигурно подозирахте нещо, иначе защо ще ни следите. Трябваше да знам най-лошото — затова тръгнах след тебе. Не бях на себе си. Но преди да мога да ти кажа каквото и да било, разбрах, че ти мене подозираш, а не Бела! Или по-скоро, че смяташ мене за Бела, тъй като аз бях откраднала камата.

Да можеше, мили, да прочетеш мислите ми в момента… може би би ми простил… бях така изплашена, объркана, отчаяна… единственото, което ясно разбрах, бе, че ще се опиташ да ме спасиш — а не бях сигурна, че ще искаш да спасиш нея… сигурно нямаше да искаш — нали не е едно и също! А не можех да рискувам! С Бела сме близначки — за нея трябваше да направя, каквото можех! И — лъгах. Подла се чувствах — още се чувствам подла! Това е всичко, което искам да кажа, ти сигурно си мислиш: достатъчно! Трябваше да ти се доверя… ако знаех…

Щом вестниците писаха, че Джак Рено е арестуван, всичко излезе налице. Бела дори не дочака да види как ще се развият събитията…

Много съм уморена. Не мога да пиша повече.“

Тя беше започнала да изписва думата „Пепеляшка“, но я беше зачертала и се беше подписала „Дулси Дювин“.

Писмото бе хаотично, зацапано… но аз го пазя до ден днешен.

Поаро бе с мен, когато го четох. Листовете паднаха от ръката ми и аз го погледнах.

— Знаехте ли, че е другата — през цялото време?

— Да, приятелю.

— Защо не ми казахте?

— Първо, направо не ми се вярваше, че ще допуснете такава грешка. Нали бяхте видял снимката! Сестрите много си приличат, но не са съвсем еднакви.

— Но русата коса?

— Перука, за да се постигне пикантен контраст на сцената. Мислимо ли е една близначка да бъде руса, а другата — чернокоса?

— Защо не ми казахте оная вечер, в хотела в Ковънтри?

— Доста свобода дадохте на ръцете си, приятелю — отвърна Поаро сухо. — Не ми позволихте.

— Но след това?

— А, след това. Първо, нарани ме липсата ви на доверие в мен. Освен това исках да видя дали вашите… чувства ще устоят на изпитанията на времето. Исках да знам дали наистина сте влюбен, или просто увлечен. Не трябваше така дълго да ви оставям в заблуда.

Кимнах. Той говореше с толкова обич, че не можех да му се сърдя. Погледнах падналите листове от писмото. Неочаквано ги взех от пода и му ги тикнах в ръцете.

— Прочетете това. Моля ви.

Той ги прочете мълчаливо и ме погледна.

— Какво ви тревожи, Хейстингс? Настроението му беше нещо съвсем ново за мене. Нито следа от подигравателния му тон. Не ми беше трудно да му кажа какво искам.

— Тя не пише… тя не ми пише… дали има някакви чувства към мене.

Поаро ми връчи листовете.

— Много грешите, Хейстингс.

— Защо! — викнах аз нетърпеливо. Поаро се усмихна.

— Тя ви го казва с всеки ред от това писмо, приятелю.

— Но къде да я търся! На писмото няма адрес. Само френска марка — това е всичко.

— Не се вълнувайте. Оставете това на татко Поаро. Ще ви я намеря в момента, в който имам пет свободни минутки!