Агата Кристи
Убийство на игрището за голф (18)

ГЛАВА XVIII
ЖИРО ДЕЙСТВА

Когато пристигнахме във вилата, Поаро ме поведе към бараката, където беше намерено второто тяло. Той обаче не влезе вътре, а спря край пейката, която, както бях споменал по-рано, беше на няколко метра от бараката. Като помисли няколко мига, Поаро се отдалечи от пейката и тръгна към живия плет, който разделяше вила „Женевиев“ от вила „Маргьорит“. След това се върна, кимайки с глава. След малко отново отиде към живия плет и раздели храстите с ръце.

— Ако имаме късмет — подхвърли ми той през рамо, — мадмоазел Марта ще е в градината. Искам да говоря с нея, а бих предпочел да не отивам официално във вила „Маргьорит“. А, всичко е наред, ето я. Мадмоазел! Хей! За момент, моля.

Отидох при тях в мига, в който Марта Добрьой, стресната, се беше притекла на неговия зов при живия плет.

— Само една думичка, мадмоазел, позволявате ли?

— Естествено, мосю Поаро.

Въпреки съгласието й, очите й бяха тревожни и уплашени.

— Мадмоазел, спомняте ли си как изтичахте след мен по шосето в деня, в който дойдох в къщата ви заедно със следователя? Вие ме запитахте дали подозирам някого в престъплението.

— И вие ми казахте, че са заподозрени двама чилийци. — Гласът й звучеше така, като че ли тя беше останала без дъх, лявата й ръка се прокрадна към гърдите й.

— Бихте ли ми задала същия въпрос, сега, мадмоазел?

— Какво искате да кажете?

— Ето какво. Ако ми зададете въпроса пак, моят отговор ще бъде различен. Заподозрян е някой, но този някой не е чилиец.

— А кой? — пророни тя едва.

— Мосю Джак Рено.

— Какво? — Това беше вик. — Джак? Невъзможно е. Кой смее да го подозира?

— Жиро.

— Жиро? — Момичето стана пепеляво. — Боя се от този човек. Той е жесток. Той ще… той ще… — тя спря. На лицето й видях кураж и решителност. В този момент разбрах, че тя е борец. Поаро също я наблюдаваше внимателно.

— Знаете, разбира се, че той е бил тук в нощта на убийството? — запита тя.

— Да — отговори тя механично. — Той ми каза.

— Не беше разумно да се опита да скрие факта — дръзна Поаро.

— Да, да — отвърна тя нетърпеливо. — Но не бива да губим време за съжаления. Трябва да намерим начин да го спасим. Той, разбира се, е невинен, но нищо няма да му помогне пред човек като Жиро, който трябва да се грижи за репутацията си. Жиро трябва да арестува някого и този някой ще бъде Джак.

— Фактите са срещу него — каза Поаро. — Разбирате ли?

Тя го погледна право в очите.

— Не съм дете, мосю. Мога да бъда храбра и да погледна истината в лицето. Той е невинен и ние трябва да го спасим.

Тя говореше с някаква отчаяна енергия, след това млъкна и се намръщи.

— Мадмоазел — каза Поаро, като я наблюдаваше внимателно. — Няма ли нещо, което сте премълчала и което можете да ни кажете?

Тя кимна объркано.

— Да, има, но не знам дали ще го повярвате. Толкова е невероятно.

— Въпреки това кажете ни го, мадмоазел.

— След като беше повикал мама и Джак, мосю Жиро повика и мен, за да разбере дали мога да идентифицирам трупа в бараката — тя кимна с глава натам. — Не можах — поне не в момента. Но оттогава все си мисля…

— Мислите, какво?

— Толкова е странно, а все пак съм сигурна. Ще ви кажа. Сутринта преди мосю Рено да бъде убит, аз се разхождах тук в градината и чух мъжки гласове. Мъжете се караха. Разтворих храстите и погледнах. Единият беше мосю Рено, другият — скитник, някакво ужасно на вид същество, облечено в мръсни дрипи. Той ту молеше, ту заплашваше. Досетих се, че иска пари, но в този момент мама ме извика и аз трябваше да се отдалеча. Това е всичко, само… Само дето почти съм сигурна, че скитникът и мъртвецът в бараката са един и същи човек.

Поаро възкликна.

— Но защо не казахте това още на времето, мадмоазел?

— Защото отначало единственото нещо, което ме порази, беше, че лицето на убития ми е познато. Иначе облеклото му беше различно от това на скитника — явно е познавал по-добър живот.

От къщата някой я извика.

— Мама — прошепна Марта. — Трябва да вървя. — И тя изчезна между дърветата.

— Хайде — каза Поаро и като ме взе за ръка, ме поведе към вилата.

— Какво всъщност мислите? — запитах аз любопитно. — Вярно ли е това, което момичето разказва, или то го е измислило, за да отклони подозренията от своя любим?

— Историята е любопитна — каза Поаро, — но смятам, че съдържа абсолютната истина. Освен това, без да знае, мадмоазел Марта ни каза истината и по друг въпрос, разобличавайки лъжата на Джак Рено. Забелязахте ли как той се поколеба, когато го запитах дали е видял Марта Добрьой в нощта на убийството? Той помълча и след това каза: „Да.“ Аз го заподозрях в лъжа. За мен беше необходимо да видя мадмоазел Марта, преди той да я предупреди. Трите думички ми казаха онова, което исках да знам. Когато я запитах дали знае, че Джак Рено е бил тук онази нощ, тя отвърна: „Той ми каза.“ Е, Хейстингс, какво е правил тук Джак Рено в онази съдбоносна вечер и ако не се е видял с мадмоазел Марта, с кого се е видял?

— Но, Поаро? — извиках аз ужасен. — Нали не вярвате, че момче като него би убило собствения си баща?

— Приятелю — каза Поаро. — Вие продължавате да бъдете невероятно сантиментален. Виждал съм майки, убили дечицата си заради парите от застраховката! След такова нещо човек вярва на всичко.

— А мотивът?

— Пари, разбира се. Спомнете си, че Джак Рено се е надявал да получи половината от богатството на баща си след смъртта му.

— А скитникът? Той какво общо има с цялата работа?

Поаро сви рамене.

— Жиро би казал, че той е съучастник — апаш, който е помогнал на младия Рено да извърши престъплението и след това удобно е бил отстранен.

— Но косъмът около камичката? Женският косъм?

— А! — каза Поаро, усмихвайки се широко. — Именно на тази част Жиро залага най-много. Той смята, че това въобще не е женски косъм. Недейте забравя, че днешните младежи се решат назад, задържайки косата си с помада или лосион, и следователно някои от космите са много дълги.

— А вие на това повярвахте ли?

— Не — каза Поаро със загадъчна усмивка. — Защото сега съм убеден, че това е женски косъм и нещо повече, знам на кого е!

— Мадам Добрьой — казах аз твърдо.

— Може би — каза Поаро, като ме разглеждаше загадъчно. Аз обаче реших да не се дразня.

— Какво смятате да правите сега? — попитах, когато влязохме в хола на вила „Женевиев“.

— Искам да потърся нещо сред вещите на мосю Джак Рено. Ето затова исках да го отстраня за няколко часа.

Методично и сръчно Поаро отвори всички чекмеджета, едно по едно, проучи съдържанието им и върна всичко точно на мястото, на което беше стояло. Цялата тази работа беше ужасно неинтересна и затъпяваща. Поаро прерови яки, пижами, чорапи. Отвън се чу някакъв мек звук и аз отидох до прозореца. Подскочих като наелектризиран.

— Поаро! — викнах аз. — Идва кола. В нея са Жиро, Джак Рено и двама полицаи.

— По дяволите! — изръмжа Поаро. — Това животно Жиро не можа ли да изчака? Сега няма да мога да подредя вещите в последното чекмедже както трябва. Нека побързаме.

Той безцеремонно изтърси съдържанието на чекмеджето на пода — само вратовръзки и носни кърпички. Неочаквано, с тържествуващ вик, Поаро грабна нещо — квадратно парченце картон, явно фотография. Като го пъхна в джоба си, той натика всичко обратно в чекмеджето и като ме сграбчи за ръката, ме повлече вън от стаята и надолу по стълбите. В хола стоеше Жиро и разглеждаше своя затворник.

— Добър ден, мосю Жиро — каза Поаро. — Какво виждаме тук?

Жиро кимна към Джак.

— Опитваше да се измъкне, но не можа да ме надхитри. Арестуван е за убийството на баща си, мосю Пол Рено.

Поаро се извърна рязко и се изправи пред момчето, което вяло се облягаше на вратата с пепеляво лице.

— Какво ще кажете в отговор на това, младежо?

Джак Рено го погледна ледено.

— Нищо — каза той.