Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА X
ГЕЙБРИЪЛ СТОНЪР

Човекът, който влезе в стаята, беше нещо удивително. Много висок, много добре сложен: спортна фигура, силно загоряло лице и врат — той просто се наложи над всички нас. Дори Жиро изглеждаше анемичен пред него. Когато го опознах по-добре, разбрах, че Гейбриъл Стонър е необикновена личност. Англичанин по рождение, той беше обиколил света. Беше ходил на лов за диви животни в Африка, беше пътувал в Корея, беше притежавал ранчо в Калифорния и беше въртял търговия по островите в Южните морета.

Той безпогрешно улучи мосю Оте.

— Предполагам, че вие сте съдия-следователят, който води разследването? Драго ми е да се запознаем, сър. Ужасна история. Как е мисис Рено? Как го понася? За нея трябва да е било ужасен удар.

— Ужасно, ужасно — каза мосю Оте. — Позволете ми да ви представя мосю Бекс, нашия полицейски комисар, и мосю Жиро, детектив от Париж. Този господин е мосю Еркюл Поаро. Мосю Рено го повикал, но той пристигна твърде късно, за да предотврати трагедията. Това е капитан Хейстингс, приятел на мосю Поаро.

Стонър погледна Поаро с известен интерес:

— Значи той ви е повикал?

— Следователно вие не сте знаел, че мосю Рено възнамерява да повика детектив? — намеси се мосю Бекс.

— Не, не знаех… Но ни най-малко не съм изненадан.

— Защо?

— Защото старецът се безпокоеше ужасно. Нямам понятие за какво. Той не ми се доверяваше. Не бяхме толкова близки. Но се страхуваше — и то как.

— Хм — каза мосю Оте. — Съвсем ли не знаете причината?

— Казах ви вече, сър.

— Извинете ме, мосю Стонър, но трябва да започнем с някои формалности. Името ви?

— Гейбриъл Стонър.

— Откога сте секретар на мосю Рено?

— От преди около две години, когато той се върна от Южна Америка. Запозна ни един общ приятел и той ми предложи тази работа. Беше забележително добър шеф.

— Разказваше ли ви за живота си в Южна Америка?

— Да, доста.

— Знаете ли дали той някога е бил в Сантяго?

— Мисля, че няколко пъти.

— Никога ли не ви е споменавал някакъв специален инцидент, случил се там? Нещо, което би могло да го изложи на вендета?

— Никога.

— Никога ли не ви е говорил за някаква тайна, свързана с пребиваването му там?

— Не мога да си спомня. И въпреки всичко имаше нещо тайнствено у него. Никога например не съм го чул да говори за детството си или за нещо, случило се преди да отиде в Южна Америка. Доколкото знам, родил се е във френска Канада, но никога не съм го чувал да говори за живота си там. Когато искаше, мълчеше като риба.

— Следователно, доколкото знаете, той не е имал врагове и вие не можете да ни дадете сведения за някаква тайна, заради която е бил убит?

— Вярно е, не мога.

— Мосю Стонър, чували ли сте някога името Дювин, свързан с мосю Рено?

— Дювин, Дювин — той повтори няколко пъти името замислено. — Не, не мисля. И въпреки това ми е познато.

— Познавате ли някоя дама, приятелка на мосю Рено, чието първо име да е Бела?

Мистър Стонър отново поклати глава.

— Бела Дювин? Това ли е цялото име? Любопитно. Сигурен съм, че го знам. Но в момента не мога да си спомня във връзка с какво го знам.

Следователят се изкашля.

— Нали разбирате, мосю Стонър, в случай като този не може да има въздържаност. Може би от уважение към чувствата на мадам Рено… към която, както разбирам, вие храните уважение и привързаност… бихте могъл… всъщност? — каза мосю Оте, оплитайки се безнадеждно в това изречение. — Не трябва да има абсолютно никаква въздържаност!

Стонър го гледаше втрещено и след малко по лицето му пролича, че е започнал да се досеща.

— Не ви разбирам добре — каза той тихо. — Какво общо има с това мисис Рено? Аз изпитвам огромно уважение и привързаност към тази дама. Тя е необикновена, чудесна жена, но не разбирам как биха могли да я засегнат моята въздържаност или моята словоохотливост?

— Дори ако тази Бела Дювин се окаже нещо повече от приятелка на нейния съпруг?

— Аха! — каза Стонър. — Сега ви разбирам. Но мога да заложа и последния си петак, че грешите. Старецът не поглеждаше фуста. Той обожаваше съпругата си. Те бяха най-преданата двойка, която познавам.

Мосю Оте поклати леко глава.

— Мосю Стонър, ние разполагаме с неопровержимо доказателство: любовно писмо, написано от тази Бела до мосю Рено, в което тя го обвинява, че се е отегчил от нея. Нещо повече, имаме и още едно доказателство, че преди да умре, той е имал интрижка с една французойка, мадам Добрьой, която е наемателка на съседната вила.

Секретарят присви очи.

— Чакайте, сър. Грешите. Познавам Пол Рено. Това, което казвате, е абсолютно невъзможно. Трябва да има друго обяснение.

Следователят сви рамене.

— Какво друго обяснение може да има?

— Кое ви кара да смятате, че се касае за любовна връзка?

— Мадам Добрьой е имала навика да го посещава вечер. Освен това, откак мосю Рено е дошъл да живее във вила „Женевиев“, мадам Добрьой е внасяла големи суми пари по банковата си сметка. Цялата сума възлиза на 4000 лири от вашите английски пари.

— Това е вярно — каза Стонър тихо. — Тези суми му изпратих аз по негово искане. Но не се е касаело за любовна история.

— А за какво?

— Изнудване! — каза Стонър остро, като удари с юмрук по масата. — Ето какво.

— Ах! — викна следователят, комуто това не можа да не направи впечатление.

— Изнудване — повтори Стонър. — Цицали са стареца с всичка сила. Четири хиляди за няколко месеца! Току-що ви казах, че той криеше някаква тайна. Явно е, че тази мадам Добрьой е знаела достатъчно, за да започне да го пече на ръжен.

— Възможно е — извика комисарят възбудено. — Напълно е възможно.

— Възможно ли? — изрева Стонър. — Не, сигурно е. Кажете ми, запитал ли сте мисис Рено за тая ваша измислица с любовните афери?

— Но, мосю… Не искахме да я тревожим ненужно.

— Да я тревожите ли? Ами че тя би ви се изсмяла в лицето. Казвам ви, тя и Рено бяха семейство за милиони.

— Аха, това ми напомня нещо друго — каза мосю Оте. — Доверявал ли ви е мосю Рено нещо за начина, по който е изготвил завещанието си.

— Знам всичко за завещанието му. Той ми го даде да го занеса на адвокатите, след като го беше съставил. Мога да ви съобщя имената на неговите адвокати, ако искате да видите завещанието. Те го имат. Съвсем обикновено. Половината наследява жена му, докато е жива, другата половина получава синът му. Още няколко отделни суми. Доколкото знам, оставил ми е 1000 лири.

— Кога беше изготвено това завещание?

— Ами преди около година и половина.

— Ще ви изненада ли много, мосю Стонър, ако чуете, че мосю Рено е направил още едно завещание, преди по-малко от две седмици?

Стонър беше явно страшно изненадан.

— Не съм подозирал такова нещо. Какво се казва в завещанието?

— Цялото негово огромно богатство остава, без ограничения, на жена му. Нищо не се споменава за сина му.

Мистър Стонър подсвирна продължително.

— Това е жестоко спрямо момчето. Разбира се, майка му го обожава, но обществото ще си помисли, че баща му не му се е доверявал. Това е голям удар по гордостта му. И все пак това доказва моите думи, че Рено и съпругата му са били в отлични отношения.

— Именно, именно — каза мосю Оте. — Възможно е да се принудим да променим становището си по някои точки. Разбира се, телеграфирахме в Сантяго и очакваме отговор оттам всеки момент. Много е възможно този отговор да ни помогне да си изясним нещата. От друга страна, ако вашето предположение за изнудване се окаже вярно, мадам Добрьой ще бъде в състояние да ни даде ценна информация.

Поаро се намеси:

— Мосю Стонър, този английски шофьор, Мастърс, отдавна ли служи при мосю Рено?

— Повече от година.

— Знаете ли дали някога е бил в Южна Америка?

— Напълно съм сигурен, че не. Преди да дойде да работи за мосю Рено, той беше много години шофьор у едно семейство в Глостършиър, което познавам добре.

— Следователно можете да гарантирате, че той е извън всяко подозрение?

— Абсолютно.

Поаро изглеждаше доста разочарован. Междувременно следователят бе повикал Маршо.

— Предайте моите почитания на мадам Рено и й кажете, че бих искал да говоря с нея. Помолете я да не си прави труда да слиза. Ще се кача аз.

Маршо отдаде чест и изчезна.

Ние изчакахме няколко минути и след това, за наша изненада, вратата се отвори и мадам Рено, смъртно бледа в траурното си облекло, влезе в стаята.

Мосю Оте й подаде стол, извинявайки се разпалено, и тя му благодари с усмивка. Стонър държеше ръката й с красноречиво съчувствие — явно беше, че не намира думи. Мадам Рено се обърна към мосю Оте.

— Искал сте да ме питате нещо?

— С ваше разрешение, мадам. Доколкото разбрах, вашият съпруг се е родил във френска Канада. Можете ли да ми кажете нещо за младостта му?

Тя поклати глава.

— Съпругът ми, мосю, почти никога не говореше за себе си. Знам, че идва от северозападната част на страната, но предполагам, че е имал нещастно детство — защото никога не говореше за това време. Ние живеехме изключително с настоящето и бъдещето.

— Имало ли е някаква тайна в предишния му живот?

Мадам Рено се поусмихна и поклати глава.

— Убедена съм, мосю, че няма нищо толкова романтично.

Мосю Оте също се усмихна.

— Наистина не бива да се увличаме по мелодрами. Има още нещо… — Той се поколеба.

Стонър се намеси нетърпеливо.

— Мисис Рено, те са си втълпили нещо невероятно. Те си въобразяват, че мистър Рено е имал някакви отношения с някаква си мадам Добрьой, която живеела в съседната къща.

Бузите на мадам Рено пламнаха. Тя отметна глава, след това прехапа устни. Лицето й потрепера.

Стонър я гледаше смаян, но мосю Бекс се наведе напред и каза тихо:

— Съжаляваме, мадам, ако ви причиняваме болка. Но имате ли някаква причина да смятате, че мадам Добрьой е била любовница на съпруга ви?

С болезнено ридание мадам Рено закри лицето си с ръце. Раменете й потръпнаха конвулсивно. Най-накрая тя вдигна глава и изрече на пресекулки:

— Може би.

Никога в живота си не бях виждал такова безпомощно учудване, каквото се изписа на лицето на Стонър. Той не знаеше какво да мисли.