Агата Кристи
Убийство на игрището за голф (19)

ГЛАВА XIX
ИЗПОЛЗВАМ СИВИТЕ СИ КЛЕТКИ

Занемях. До последния момент не можех да се заставя да повярвам, че Джак Рено е виновен. Бях очаквал той да ни залее с поток от декларации за своята невинност в момента, в който Поаро го предизвика. Но сега, гледайки го да стои бял и безжизнен, облегнат на стената, и чувайки фаталното признание от собствените му уста, аз вече не се съмнявах.

Но Поаро се беше обърнал към Жиро:

— На какво основание го арестувате?

— Да не би да очаквате да ви отговоря?

— Като любезен жест — да.

Жиро го погледна със съмнение. Той се разкъсваше между желанието да му откаже грубо и удоволствието да възтържествува над своя съперник.

— Предполагам, смятате, че съм сгрешил? — присмя се той.

— Това не би ме учудило — отвърна Поаро не без злоба.

Жиро почервеня още повече.

— Добре, влезте. Сам ще можете да съдите.

Той разтвори рязко вратите на салона и ние влязохме, оставяйки Джак Рено в ръцете на другите двама мъже.

— Е, мосю Поаро — каза Жиро, оставяйки шапката си върху масата и говорейки изключително саркастично. — Ще ви направя честта да ви прочета лекцийка върху работата на детективите. Ще ви покажа как ние, съвременните детективи, действаме.

— Добре! — каза Поаро, готвейки се да го изслуша. — Аз пък ще ви покажа как забележително ние, старата гвардия, умеем да слушаме. — Той се облегна назад и затвори очи, като ги отвори за миг, за да каже: — Не се безпокойте, че ще заспя. Ще слушам най-внимателно.

— Разбира се — започна Жиро, — аз скоро прозрях през цялата тая глупост за двамата чилийци. Наистина, замесени са двама мъже, но те не са тайнствени чужденци! Всичко това е блъф.

— Дотук всичко е много вероятно, драги Жиро — промърмори Поаро. — Особено след като те бяха направили такъв умен номер с угарката от цигара и кибрита.

Жиро го изгледа яростно, но продължи.

— В случая е замесен един мъж, който е изкопал гроба. От престъплението не печели в същност никой мъж, но има един, който е мислил, че ще спечели. Чух историята на кавгата между Джак Рено и баща му и чух какви заплахи е използвал Джак Рено. Така беше установен мотивът. Сега средствата. Джак Рено е бил в Мерлинвил в нощта на убийството. Той е скрил факта — нещо, което превърна подозрението в сигурност. След това намерихме втора жертва — проводена със същата кама. Знаем кога е била открадната камата. Капитан Хейстингс може да определи времето. Джак Рено, пристигащ от Шербург, е единственият, който би могъл да я открадне. Имам алиби за всички останали членове на домакинството.

Поаро го прекъсна.

— Грешите. Има един човек, който също би могъл да открадне камата.

— Имате пред вид мосю Стонър? Той е пристигнал през предната врата, в автомобил, който го е докарал направо от Кале. А! Повярвайте ми, всичко съм проверил. Мосю Джак Рено пристига с влак. Минава един час между пристигането му и появата му в къщата. Без съмнение, той е видял капитан Хейстингс и неговата придружителка да излизат от бараката, влязъл е вътре, взел е камата, пробол е съучастника си…

— Но този съучастник е бил вече мъртъв!

Жиро сви рамене.

— По всяка вероятност той не го е забелязал. Може да е смятал, че спи. Без съмнение те са си били назначили среща. Във всеки случай Джак Рено е знаел, че това второ убийство ще усложни много случая. Отгатнал е.

— Но не е могъл да измами мосю Жиро — промърмори Поаро.

— Вие ми се подигравате. Но ще ви дам едно последно неопровержимо доказателство. Историята на мадам Рено беше лъжлива — измислица от началото до края. Ние вярваме, че мадам Рено е обичала съпруга си — и въпреки това тя ни излъга, за да прикрие убиеца. За кого би излъгала една жена? Понякога за себе си, често за мъжа, когото обича, и винаги за децата си. Това е най-последното и неоспоримо доказателство. Срещу него не можете да възразите.

Жиро спря, запъхтян и тържествуващ. Поаро го разглеждаше внимателно.

— Това, са моите доказателства — каза Жиро. — Какво имате да кажете по този въпрос?

— Само, че има едно нещо, което не сте взел под внимание.

— Какво е то?

— Джак Рено е бил запознат със строежа на игрището за голф. Той е знаел, че тялото ще бъде открито почти веднага, щом започнат да копаят.

Жиро се изсмя високо.

— Но това, което казвате, е идиотизъм! Той е искал тялото да бъде открито. Докато не открият тялото, смъртта не може да се установи и той не може да наследи богатството.

Видях зелената мълния в очите на Поаро, който в този момент се изправи.

— Тогава защо го е заравял? — запита той много тихо. — Мислете, Жиро. Щом Джак Рено е искал тялото да бъде открито незабавно, защо изобщо е копал гроба?

Жиро не отговори. Въпросът го беше заварил неподготвен. Той сви рамене, като че ли да покаже, че това няма никакво значение.

Поаро тръгна към вратата. Аз го последвах.

— Има още едно нещо, което не сте взел предвид — подхвърли той през рамо.

— Какво?

— Парчето оловна тръба — отвърна Поаро и напусна стаята.

Джак Рено все още стоеше в хола с бяло безизразно лице, но в момента, в който излязохме от салона, той ни погледна остро. В същия момент по стълбите се чуха стъпки. Слизаше мадам Рено. Като видя сина си, изправен между двамата блюстители на закона, тя спря като вкаменена.

— Джак — промълви тя с мъка. — Джак, какво има?

Той я погледна с каменно лице.

— Арестуваха ме, мамо.

— Какво?

Тя изпищя пронизително и преди някой да може да я подхване, се залюля и падна тежко. И двамата се втурнахме към нея и я вдигнахме. След минута Поаро се изправи.

— Наранила си е главата зле на стълбите. Предполагам, че има сътресение на мозъка. Ако Жиро чака от нея разкрития, ще трябва да почака. По всяка вероятност тя ще бъде в безсъзнание поне една седмица.

Дениз и Франсоаз се бяха втурнали към господарката си и — като я остави на техните грижи — Поаро напусна къщата. Той вървеше с наведена глава, мръщейки се на мислите си. Известно време аз не казах нищо, но накрая дръзнах да го запитам:

— Значи, вие вярвате, въпреки всички доказателства за противното, че Джак Рено може и да не е виновен?

Поаро не отговори веднага, но след дълго мълчание каза мрачно:

— Не знам, Хейстингс. Има такава възможност. Разбира се, Жиро греши. Греши от началото до края. Ако Джак Рено е виновен, той е виновен въпреки доводите на Жиро, а не заради тях. А най-тежкото обвинение срещу него е известно само на мен.

— Какво е то? — попитах аз смаян.

— Ако използвате сивите си клетки и разгледате целия случай така ясно, както аз, и вие ще го разберете, приятелю.

Именно тези отговори на Поаро много ме дразнеха. Но той продължи, без да ме дочака да говоря.

— Нека да отидем към морето. Ще седнем на онова хълмче, от което се вижда плажът, и отново ще разгледаме случая. Вие ще знаете всичко, което знам и аз, но бих искал да стигнете до истината със собствени усилия, а не като ви водя за ръка.

Седнахме на покритото с трева възвишение, както беше предложил Поаро, и се загледахме към морето.

— Мислете, приятелю — каза гласът на Поаро насърчително. — Подредете хрумванията си. Бъдете методичен. Бъдете системен. В това е тайната на успеха.

Направих усилия да му се подчиня и започнах да си припомням всички подробности по случая. И неочаквано се стреснах, защото нещо ми стана удивително ясно. Изграждайки хипотезата си, аз се разтреперих.

— Виждам, приятелю, че ви е дошла някоя идея! Великолепно. Напредваме.

Запалих си лулата.

— Поаро — казах аз, — струва ми се, че ние изпускаме едно нещо. Казвам „ние“, въпреки че се боя, че сега би трябвало да кажа „аз“. Но това ви е наказанието, защото непрекъснато се обграждате с тайнственост. Следователно казвам, че изпускаме нещо. Забравили сме един човек.

— И кой е той — запита Поаро с блеснал поглед.

— Жорж Коно!