Агата Кристи
Убийство на игрището за голф (21)

ГЛАВА XXI
ПОАРО СЕ ЗАЛАВЯ ИСТИНСКИ СЪС СЛУЧАЯ

Отмерено Поаро започна изложението си.

— Струва ви се странно, нали, приятелю, че човек може да замисли собственото си убийство? Толкова странно, че предпочитате да отхвърлите истината като фантазия и да се насочите към версия, която всъщност е десет пъти по-невероятна. Да, мосю Рено е замислил собствената си смърт, но има една подробност, която може би ви убягва: той не е имал намерение да умира.

Поклатих глава смаян.

— Но разберете, всичко е извънредно просто — каза Поаро любезно. — За престъплението, замислено от мосю Рено, не е бил необходим убиец, както ви казах, но е бил необходим труп. Нека да възстановим фактите, като ги разглеждаме този път от съвсем различен ъгъл:

Жорж Коно бяга от правосъдието в Канада. Там той взема чуждо име и се оженва, като в крайна сметка спечелва голямо състояние в Южна Америка. Но носталгията по родината го преследва. Минали са двайсет години, той значително се е променил външно, освен това вече е станал почтен гражданин и никой няма да го свърже с беглеца от преди години. Струва му се, че за него няма да има никаква опасност, ако се върне. Решава да се засели в Англия, но да прекарва лятото във Франция. За зла врага, или поради онази неясна справедливост, която оформя съдбата на хората и не им позволява да се измъкнат от наказанието за делата им, той отива в Мерлинвил. А там, в това едно-единствено от цяла Франция място, се намира единственият човек в света, който е в състояние да го познае. Присъствието му, разбира се, се превръща в златна мина за мадам Добрьой, златна мина, от която тя бърза да се възползва. Той е безпомощен, изцяло в нейна власт. И тя го използва до края.

След това се случва неизбежното. Джак Рено се влюбва в красивата девойка, с която се вижда почти всеки ден, и иска да се ожени за нея. Това кара баща му да кипне. Той ще попречи на всяка цена синът му да се ожени за дъщерята на онази зла жена. Джак Рено не знае нищо за миналото на баща си, но мадам Рено знае всичко. Тя е жена с извънредно силен характер и изпитва дълбока любов към мъжа си. Те се съветват. Рено вижда само един изход: смърт. Трябва да се нагласят нещата така, че той уж да умре, а всъщност да избяга в друга страна, където ще приеме ново име и където мадам Рено, след като е изиграла ролята си на вдовица, ще го последва. Необходимо е тя да разполага с всичките пари — ето защо той променя завещанието си. Как са възнамерявали да доставят труп, аз не знам, може би са щели да вземат от академията някой скелет и да инсценират изгаряне или нещо подобно, но дълго още преди плановете им да са готови, се случва нещо, което е много удобно за тях. Един грубиян, арогантен и нахален, един скитник нахълтва в градината им. След кратка борба, в която Рено се опитва да го надвие, скитникът-епилептик припада. Мъртъв е. Рено вика жена си и те заедно го завличат в бараката — знаем вече, че случилото се е било точно пред бараката — и осъзнават великолепната възможност, която им се е представила. Човекът не прилича на Рено, но е на средна възраст и е типичен французин. Това е достатъчно.

Мога да си представя как са седели на пейката отвън и далеч от къщата и как са разисквали. Планът им е бил готов много бързо. Най-голяма роля са щели да играят показанията на мадам Рено. Джак Рено и шофьорът (служил при Рено две години) трябвало да бъдат отстранени. Не е имало опасност някоя от прислужничките-французойки да намери тялото. Във всеки случай Рено възнамерявал да вземе мерки, за да заблуди всеки, който не е достатъчно наблюдателен. Той отпраща Мастърс, изпраща телеграма на Джак, като избира Буенос Айрес, за да придаде повече достоверност на версията, на която са се спрели. Чувайки, че аз съм някакъв възрастен детектив, който напоследък не работи активно, Рено пише писмото си до мене, в което иска помощ, със съзнанието, че когато пристигна, наличието на писмото ще направи необходимото впечатление на следователя — както и стана, разбира се.

Двамата обличат трупа на скитника в един костюм на Рено и оставят дрипите му край вратата на бараката, тъй като не смеят да ги внесат в къщата. След това, за да придадат достоверност на историята, която ще разкаже мадам Рено, забиват камичката от самолетна стомана в сърцето му. Същата нощ Рено сам връзва жена си и запушва с парцал устата й и след това, като взема бела, изкопава гроб в игрището за голф, защото знае, че там ще се работи няколко дни по-късно. Необходимо е тялото да бъде намерено, за да не останат никакви подозрения у мадам Добрьой. От друга страна, ако е минало малко време, по-голяма ще е вероятността версията им да изглежда по-правдоподобна. След това Рено е смятал да облече дрипите на скитника и да се качи на влака незабелязан, в 12:10 ч. И тъй като е трябвало да се предположи, че престъплението е извършено около два, никой нямало да го заподозре.

Сега можете да разберете раздразнението, което е предизвикала с посещението си Бела. Всяко забавяне е било фатално за плановете му. Той я отпраща колкото може по-скоро. И се залавя за работа! Оставя вратата открехната, за да създаде впечатлението, че убийците са излезли през нея. Завързва мадам Рено и запушва устата й, поправяйки грешката си отпреди двадесет и две години, когато хлабавите въжета поставят съучастничката му в центъра на подозрението, но я оставя да даде като свое оправдание същата онази история, която е измислил преди двадесет и две години, а това доказва, че несъзнателно се е плашел от всяка оригиналност, от всичко ново. Нощта е хладна, той намята палто, защото е само по бельо, смятайки да хвърли това палто в гроба на скитника. Излиза през прозореца, като грижливо заличава следите в цветната леха и по този начин дава най-същественото доказателство срещу себе си. Отива на пустото игрище за голф и започва да копае. И тогава…

— И тогава?

— Тогава — продължи Поаро мрачно — справедливостта, от която той тъй дълго е бягал, го наказва. Непозната ръка го пронизва в гърба… Сега, Хейстингс, разбирате какво искам да кажа, когато говоря за две престъпления. Първото, престъплението, което мосю Рено цинично ни беше помолил да разследваме, е изяснено. Но зад него се крие още по-голяма гатанка. И ще бъде трудно да я отгатнем — тъй като престъпникът мъдро е успял да се възползва от плана на Рено. Това е тайна — объркваща и трудна.

— Вие сте великолепен, Поаро — казах аз възхитен. — Направо великолепен. Никой освен вас не би могъл да разбере всичко това.

Мисля, че похвалата ми го зарадва. Веднъж поне го видях да се смути.

— Горкият Жиро, — каза той, напразно опитвайки се да изглежда скромен. — Без съмнение той не е пълен глупак. Но и той си има затруднения. Например черният косъм около камичката. Това беше най-малкото объркващо.

— Да ви кажа правичката, Поаро — казах аз бавно, — дори сега не мога да си обясня чий косъм е той.

— На мадам Рено, разбира се. Именно тук се намесва отново случаят. Косата й която някога е била черна, сега е почти напълно побеляла. Около камата можеше да бъде обвит посребрен косъм и тогава Жиро без усилие щеше да се убеди, че той не е от главата на Джак Рено! Но винаги е така — фактите се изкривяват в служба на теорията.

Без съмнение, когато мадам Рено се съвземе, тя ще заговори. Досега не й беше минавало през ум, че синът й може да бъде обвинен в убийство. А и как да й мине, когато тя е вярвала, че Джак е в безопасност на борда на „Ансора“? Силна жена, Хейстингс! Какво самообладание! Тя сгреши само веднъж, когато Джак се върна неочаквано: „Сега вече няма значение.“ И никой не забеляза тези думи, никой не оцени смисъла им. Ужасна е била ролята й, бедничката, представете си какъв шок е изживяла, когато отиде да идентифицира тялото и вместо онзи, когото е очаквала, видя безжизнения труп на мъжа си — а тя е смятала, че мъжът й е вече на мили разстояние оттук. В името на сина си тя е трябвало да крие, че Жорж Коно, престъпникът, сега се казва Пол Рено. Най-горчивият й последен удар бе необходимостта да заяви публично, че мадам Добрьой е била любовница на мъжа й, защото дори само споменаването на думата „изнудване“ би разкрило тайната й. Как умно отговори на следователя, когато той я попита дали няма някаква тайна в живота на мъжа й. „Нищо чак толкова романтично, господине.“ Идеално беше, с този снизходителен тон, с леката печална ирония. Мосю Оте веднага се почувства глупав и мелодраматичен. Тя, тя е достойна жена! Може да е обичала престъпник, но любовта й е била величествена!

И Поаро потъна в мисли.

— Още едно нещо, Поаро, каква е ролята на оловното парче тръба?

— Не разбирате ли? С нея са обезобразили лицето на жертвата така, че да не се познава! Именно това парче първо ме насочи към вярната следа. А този идиот Жиро пълзи по цялото място да ми търси кибритени клечки! Не ви ли казвах, че доказателство, два метра дълго, може да се окаже също толкова полезно, колкото и следа от два сантиметра? Виждате, Хейстингс, че сега трябва да започнем отново. Кой е убил мосю Рено! Някой, който се е намирал около вилата точно преди дванадесет същата нощ, някой, който би спечелил от смъртта му, и мисълта веднага ни отвежда към Джак Рено. Дори не е било необходимо престъплението да е обмислено предварително. Освен това — камата!

Трепнах — това не ми беше дошло на ум.

— Разбира се — казах. — Камата, подарена на мадам Рено, бе втората, онази, която намерихме при скитника. Значи, са съществували две ками?

— Разбира се, и понеже се касае за две еднакви ками, най-естественото нещо е да приемем, че собственикът е бил Джак Рено. Но не това ме занимаваше тогава, дори не се замислих. Не, най-лошото свидетелство срещу сина е пак от психологически характер — наследствеността, драги ми, наследствеността. Какъвто бащата, такъв и синът: каквото и да говорим, Джак Рено е син на Жорж Коно.

Той говореше мрачно и сериозно и въпреки всичко аз се почувствах повлиян от тона му.

— Та какво, казахте, ви е занимавало тогава? — запитах.

Вместо да ми отговори, Поаро погледна кръглия си като луковица часовник и запита:

— По кое време тръгва корабът от Кале днес следобед?

— Мисля, че около пет.

— Много добре. Имам време.

— Връщате се в Англия?

— Да, приятелю.

— Защо?

— За да намеря… евентуален свидетел.

— Кой е той?

Със странна усмивка Поаро отговори:

— Мис Бела Дювин.

— Но как ще я откриете — какво знаете за нея?

— Нищо, но много неща предполагам. Можем да сме сигурни, че името й наистина е Бела Дювин и тъй като това име е смътно известно на мосю Стонър, макар и определено не във връзка със семейство Рено, много е вероятно тя да е актриса. Джак Рено е младеж с много пари и е на двадесет години. Без съмнение театралната сцена е била убежище на първата му любов. На тази мисъл ме навежда и фактът, че мосю Рено се е опитал да я успокои с един чек. Убеден съм, че ще я намеря — особено пък с помощта на това.

И той ми показа фотографията, която го бях видял да изважда от бюрото на Джак Рено. „С любов от Бела“ бе надраскано в ъгълчето, но не надписът ме накара да се втренча в картончето. Приликата не бе очебийна, но независимо от това грешка не можеше да има. Почувствувах как студена пот ме обля, като че ли се бях изправил пред огромна опасност.

От фотографията ме гледаше Пепеляшка.