Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XX
СМАЙВАЩО СЪОБЩЕНИЕ

В следващия момент Поаро топло ме потупа по бузата.

— Най-сетне! Отгатнахте! И съвсем самостоятелно. Великолепно. Продължавайте да разсъждавате. Прав сте. Ние решително сгрешихме, задето забравихме Жорж Коно.

Толкова ме поласка одобрението на малкия човек, че едва можах да продължа. Но най-сетне събрах мислите си.

— Жорж Коно е изчезнал преди 20 години, но какво ни кара да смятаме, че е умрял?

— Нищо — съгласи се Поаро. — Продължавайте.

— Ето защо приемаме, че е жив.

— Точно така.

— Или че е бил жив до неотдавна.

— От хубаво по-хубаво разсъждавате!

— Ще предположим — продължавах аз все по-вдъхновено, — че го е преследвал лош късмет. Той е станал престъпник, апаш, скитник — каквото искате. Случаят го довежда в Мерлинвил. Тук той открива жената, която никога не е преставал да обича.

— Е, е, пак тая сантименталност — предупреди ме Поаро.

— Любовта ражда и омраза — цитирах аз, правилно или погрешно, някакъв стих. — Както и да е той намира любимата си тук под фалшиво име и с нов любим — англичанина Рено. Жорж Коно, под влияние на спомена за всички стари несправедливости, се скарва с този Рено. Той го издебва веднъж, когато Рено посещава любовницата си, и го пронизва в гърба. След това, уплашен от извършеното, започва да копае гроб. Представям си, че е възможно мадам Добрьой да е започнала да търси любовника си. Тя и Коно се скарват ужасно. Той я завлича в бараката и неочаквано получава епилептичен припадък. Представете си, че в този момент се появява Джак Рено. Мадам Добрьой му разказва всичко и му посочва какви ужасни последици за дъщеря й ще има, ако случайно се разкрие забравеният скандал. Джак Рено се съгласява, връща се в къщи и води разговор с майка си, като я спечелва на своя страна. Увлечена от историята, която мадам Добрьой му е подсказала, мадам Рено позволява да я завържат и да й запушат устата. Е, Поаро, какво мислите за всичко това? — облегнах се назад, зачервен от гордост, че така успешно съм успял да възстановя случилото се. Поаро ме погледна замислено.

— Мисля, че трябва да започнете да пишете сценарии за киното, приятелю — отвърна той накрая.

— Искате да кажете…

— Ще стане добър филм от тая история, дето ми я разказахте, но тя няма нищо общо с реалния живот.

— Признавам, че не съм проучил всичко в подробности, но…

— Направил сте нещо повече — по великолепен начин сте пренебрегнали всички подробности. Ами какво ще кажете за облеклото на двамата? Да не би да мислите, че след като е пробол жертвата си, Коно е съблякъл дрехите му, облякъл ги е и отново е поставил камата в раната?

— Не виждам какво значение има това — възразих аз нацупено. — Той може да е взел дрехи и пари от мадам Добрьой чрез заплаха още преди това.

— Чрез заплаха, а? Сериозно ли говорите?

— Сериозно, разбира се. Може да я е заплашил, че ще разкрие тайната й на Рено, а това по всяка вероятност би сложило край на нейните надежди дъщеря й да се омъжи.

— Грешите, Хейстингс. Той не би могъл да я изнуди, защото тя е владеела положението. Недейте забравя, че Жорж Коно е търсен за убийство. Една дума от нейна страна, и той се намира в опасност да бъде гилотиниран.

Много неохотно признах, че в това има известна истина.

— Вашата теория — отбелязах аз кисело — без съмнение е вярна във всичките й подробности?

— Моята теория е истината — заяви тихо Поаро. — А истината по необходимост е вярна. В своята теория направихте основна грешка. Разрешихте на въображението си да ви залута сред среднощни убийства и страстни любовни сцени. Но когато разследваме престъпление, не трябва да сме банални. Да ви демонстрирам ли методите си?

— Разбира се, нека да видя тази демонстрация!

Поаро се изправи и започна да подчертава най-важните неща, клатейки пръст срещу мен.

— Ще започна, както започнахте и вие, от основния факт: Жорж Коно. Историята, разказана пред съда от мадам Беролди за „руснаци“, е била измислица. Ако тя не е участвала в замислянето на престъплението, то поне му е повлияла и сама си го е признала. Ако, от друга страна, тя не е била невинна, престъплението е било измислено или от нея, или от Жорж Коно.

Забелязвате ли, че в случая, който разследваме сега, се натъкваме на същата схема? Както вече ви посочих, фактите говорят, че е много невероятно мадам Добрьой да е вдъхновителката. Така че се насочваме към друга хипотеза: схемата се е родила в главата на Жорж Коно. Много добре. Значи Жорж Коно е замислил престъплението, а мадам Рено е негова съучастничка. Тя е в центъра на вниманието, а зад нея се мярка някаква сянка, чието съществуване и самоличност в момента са ни неизвестни.

Но нека да започнем да разглеждаме случая „Рено“ от самото начало, подреждайки всеки важен факт в хронологичен ред. Имате ли бележник и молив? Добре. Кой факт бихте отбелязали като първи?

— Може би писмото до вас?

— Това беше първият факт, който ни стана известен, но не с него започва историята. Бих казал, че първият факт, който има изобщо някаква значение, е промяната: мосю Рено се е променил малко, след като е пристигнал в Мерлинвил — за това свидетелстват няколко от показанията. Освен това не бива да забравяме приятелството му с мадам Добрьой и големите суми, които й е плащал. Оттам стигаме направо до 23-ти май.

Поаро поспря, прочисти гърлото си и ми даде знак да започна да пиша.

23-ти май. Мосю Рено се скарва със сина си, защото последният изказва желание да се ожени за Марта Добрьой. Синът заминава за Париж;

24-ти май. Мосю Рено променя завещанието си, като оставя цялото състояние на жена си;

7-и юни. Кавга с някакъв скитник в градината, свидетелка на която е била Марта Добрьой.

Писмо, написано до мосю Еркюл Поаро, с което се моли за помощ.

Телеграма, изпратена до мосю Джак Рено, с която му се нарежда да тръгне за Буенос Айрес с „Ансора“.

Шофьорът Мастърс, изпратен на почивка.

Същата вечер — посещение на една дама. Той я изпраща да си върви с думите: „Да, да, но, за Бога, сега си вървете“…

Поаро замълча.

— Ето, Хейстингс, вземете тези факти един по един, обмислете ги поотделно и ги свържете и вижте дали няма да се доберете до обяснение.

Извърших съвестно каквото ми беше казал. След минутка-две изрекох колебливо:

— Що се отнася до първите няколко точки, въпросът е дали приемаме, че се касае за изнудване, или до увлечение по тази жена.

— Изнудване, и нищо друго. Чухте какво каза Стонър за неговите навици и за характера му.

— Но мадам Рено не потвърди думите на Стонър — спорех аз.

— Убедихме се вече, че на свидетелските показания на мадам Рено не може да се разчита по никой начин. В това отношение трябва да се доверим на Стонър.

— Все пак, ако Рено се е бил заплел в някаква история с тази жена — Бела, не е възможно да е имал и друга, с мадам Добрьой.

— Не е възможно, признавам. Но дали е било така?

— Писмото, Поаро. Забравяте писмото.

— Не, не го забравям. Но какво ви кара да смятате, че писмото е било написано до мосю Рено?

— Ами, че нали то беше в джоба му и… и…

— И това е всичко! — отряза ме Поаро. — В писмото не се споменава никакво име, което да ни покаже до кого е било адресирано. Приехме, че е било до мъртвия, защото го намерихме в джоба на палтото му. Но, приятелю, в палтото имаше нещо необикновено. Аз го премерих и казах, че мосю Рено e носил много дълго палто. Тази забележка би трябвало да ви накара да се замислите.

— Смятах, че го казвате само за да кажете нещо — признах му аз.

— Що за идея! По-късно, ако сте забелязал, измерих палтото на мосю Джак Рено. Тъй! Неговото палто пък беше твърде късо! Съпоставете тези два факта с трети, именно че мосю Джак Рено е изскочил от дома си набързо — за да не изпусне влака си за Париж — и ми кажете до какво заключение стигате!

— Разбирам — казах аз бавно, докато осъзнавах думите на Поаро. — Писмото е било написано до Джак Рено, а не до баща му. В бързината Джак Рено е свалил от закачалката палтото на баща си и е заминал с него.

Поаро кимна.

— Точно така! Нека се върнем на този въпрос по-късно. За момента нека се задоволим с предположението, че писмото няма нищо общо с мосю Рено-баща и да преминем на следващото хронологично събитие.

— „23-ти май“ — прочетох аз. — „Мосю Рено се скарва със сина си, защото последният изказва желание да се ожени за Марта Добрьой. Синът заминава за Париж.“ Не знам какво точно бих могъл да кажа по този въпрос и ми се струва, че промененото завещание на другия ден също лесно може да се обясни. То е пряка последица от кавгата.

— Съгласен съм, приятелю, що се отнася до причината. Но какъв точно мотив играе роля за решението на мосю Рено?

Изгледах го смаяно.

— Гневът против сина му, разбира се.

— Но нали му е писал любящи писма в Париж?

— Така твърди Джак Рено, но той няма тези писма, за да го докаже.

— Добре, нека да продължаваме нататък.

— Стигнахме до деня на трагедията. Вие вече подредихте събитията. Защо ги подредихте така?

— Със сигурност установихте, че писмото до мене е било изпратено по същото време, по което е била изпратена и телеграмата. Почти веднага след това на Мастърс е било казано, че може да си вземе отпуска. Според мен кавгата със скитника е станала преди всички тези събития.

— Не знам дали можете да бъдете толкова уверен в това — освен ако не разпитате отново мадмоазел Добрьой.

— Не е необходимо. Убеден съм. И ако не разбирате защо, тогава нищо не разбирате, Хейстингс!

Гледах го известно време.

— Естествено! Какъв съм идиот! Ако скитникът е бил Жорж Коно, мосю Рено е усетил какво го застрашава едва след бурния си разговор с него. Отстранил е шофьора, защото е смятал, че той е на служба при Коно, телеграфирал е на сина си и е изпратил писмото до вас.

Поаро се поусмихна.

— И не ви се струва странно, че в писмото си той ще използва точно същия израз, който чухме от мадам Рено по-късно, когато тя ни разказваше своята версия! Ако споменаването на Сантяго е било уловка, защо и Рено ще говори за този град и защо — нещо повече — ще праща и сина си там?

— Признавам, че това ме обърква, но може би ще си го обясним по-късно. Сега стигаме до вечерта и до посещението на тайнствената дама. Признавам си, че на това не мога да намеря никакво обяснение, освен ако — както Франсоаз не престава да твърди — не е била наистина мадам Добрьой.

Поаро поклати глава.

— Приятелю, приятелю, къде ви е главата? Спомнете си парченцето хартия от чек и факта, че Стонър бе чувал името Бела Дювин. Мисля, че можем да приемем: Бела Дювин е жената, писала до Джак Рено, мисля, че тя е дошла в онази вечер във вила „Женевиев“. Дали е имала намерение да се види с Джак, или през цялото време е смятала да моли баща му, не знаем, но можем да приемем, че именно тя е била тайнствената дама. Тя е казала какво иска от Джак, по всяка вероятност е показала писмата му до нея и старият е поискал да я подкупи с един чек. Бела възмутено е разкъсала чека. Писмото е написано, както пише дълбоко влюбена жена и по всяка вероятност тя е била истински оскърбена, че са й предложили пари. Накрая Рено се е отървал от нея — и тук думите, които е употребил, придобиват голямо значение.

— „Да, да, но, за Бога, сега си вървете“ — повторих аз. — На мен те ми се струват само израз на голяма нервност, но нищо друго.

— Това е достатъчно. Рено е бил готов на всичко, само и само момичето да си отиде. Защо? Разговорът им е бил неприятен, но не там е работата. Той му е отнемал време, а времето по някаква причина му е било ценно.

— Но защо? — запитах аз объркан.

— Да, защо? По-късно установяваме какво се е случило с ръчния му часовник — който отново ни показва, че времето е играло съществена роля в престъплението. Сега вече бързо се приближаваме към същинската драма. Бела Дювин си отива в десет и половина и поради това, че разполагаме с ръчния часовник, ние знаем кога е било извършено престъплението или поне кога е било режисирано, т.е. преди дванадесет. Изброихме всички събития, предшествали убийството, и не сме се спрели само на едно. Според показанията на лекаря, скитникът е бил мъртъв от най-малко четиридесет и осем часа, когато са го намерили — а е много възможно да е бил мъртъв още двайсет и четири часа по-рано. И тъй, щом няма други факти, които да ми помогнат освен обсъжданите от нас, смятам, че смъртта е настъпила сутринта на 7-и юни. Гледах го втрещен.

— Но как така? Защо? А и как бихте могъл да знаете?

— Защото това е единственият начин да се обяснят логично събитията. Приятелю, водих ви по целия път стъпка по стъпка. Нима не виждате фактите, които ще ви избодат очите?

— Драги ми, Поаро, нищо бодливо не виждам. Наистина смятах, че нещата ми се изясняват, но сега съм се оплел безнадеждно. За Бога, продължете и ми кажете кой е убил мосю Рено.

— Именно в това още не съм сигурен.

— Но вие ми казахте, че истината ще ми избоде очите!

— Криво сте ме разбрал, приятелю! Спомнете си, че разследваме две престъпления — за което, както вече ви посочих, имаме на разположение двата необходими трупа. Хайде, хайде, не се нервирайте! Всичко ще ви обясня. Да започнем с малко психология. Има три факта, които показват как мосю Рено си е променил начина на действие — три психологически опорни точки. Първата намираме веднага след пристигането му в Мерлинвил, втората — след като се е скарал със сина си по някакъв въпрос, а третата — сутринта на 7-и юни. Сега! Номер първи приписваме на срещата на Рено с мадам Добрьой. Номер две е свързана с нея непряко, тъй като засяга евентуалната женитба между сина на мосю Рено и нейната дъщеря. Но що се отнася до причина номер три — нея ние не знаем. Нея ние трябва да отгатнем. Сега, приятелю, нека да ви за дам следния въпрос: кой според вас е замислил това престъпление?

— Жорж Коно — отвърнах аз колебливо, зорко дебнейки реакцията на Поаро.

— Точно така. Жиро прие като аксиома, че една жена може да излъже, за да спаси себе си, мъжа, когото обича, и детето си. След като стигнахме до заключението, че Жорж Коно я е убедил да лъже, и щом Жорж Коно не е Джак Рено, третият мотив отпада. Но тогава отпада и първият, тъй като ние приемаме, че Жорж Коно е извършил престъплението. Следователно ни остава вторият мотив — че мадам Рено лъже, за да спаси човека, когото обича, с други думи, за да спаси Жорж Коно. Съгласен ли сте с това?

— Да — признах аз. — Звучи съвсем логично.

— Добре! Мадам Рено обича Жорж Коно. Следователно кой е Жорж Коно?

— Скитникът.

— Има ли някакво доказателство, че мадам Рено е обичала скитника?

— Не, но…

— Чудесно! Недейте се придържа към теории, чиито факти не търпят критика. Вместо това се запитайте кого наистина е обичала мадам Рено.

Поклатих глава объркан.

— Но вие чудесно знаете кого. Кого е обичала мадам Рено така дълбоко, че когато го видя мъртъв, припадна?

Гледах го безмълвен.

— Съпруга си? — поех си дъх. Поаро кимна.

— Съпруга или Жорж Коно, както обичате, така го наречете.

Опомних се.

— Но това e невъзможно.

— Как така „невъзможно“! Не стигнахме ли току-що до споразумение, че мадам Добрьой е била в състояние да изнуди Жорж Коно?

— Да, но…

— И не е ли изнудвала много успешно мосю Рено?

— Може и така да е, но…

— И не е ли факт, че ние нищо не знаем за младостта и образованието на мосю Рено? Не е ли истина, че той се появява неочаквано във френска Канада точно преди двайсет и две години?

— Така е — казах аз твърдо, — но ми се струва, че забравяте нещо много съществено.

— И то е, приятелю?

— Ние дойдохме до заключението, че Жорж е замислил престъплението. Сега излиза, че — нещо абсурдно — че Жорж е замислил собственото си убийство!

— Ами че да, приятелю — каза Поаро спокойно. — Именно това е направил.