Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 99 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XVI
СЛУЧАЯТ БЕРОЛДИ

Преди около двадесет години мосю Арнолд Беролди, жител на Лион, пристигнал в Париж с хубавата си жена и с дъщеричката си, още бебе. Мосю Беролди бил младши сътрудник в една фирма за търговия с вино: набит мъж на средна възраст, който обичал да си хапва и пийва, предан на очарователната си жена, но абсолютно невзрачен във всяко отношение. Фирмата, в която мосю Беролди бил партньор, била малка и макар че търговията вървяла добре, младшият партньор не печелел кой знае колко. Семейството притежавало апартаментче и живеело много скромно.

Колкото невзрачен бил мосю Беролди, толкова романтична фигура била жена му. Млада, хубава, особено чаровна, мадам Беролди завъртяла главите на всички в квартала, особено след като започнало да се говори, че е родена при странни обстоятелства. Разправяли, че е незаконна дъщеря на един княз. Други смятали, че неин баща е австрийски велик херцог, който живял с майка й напълно законно, но в морганатичен брак. Но във всички версии една характеристика, се повтаряла: че Жана Беролди е в центъра на интригуваща тайна.

Между приятелите и познатите на семейство Беролди се намирал един млад адвокат на име Жорж Коно. Скоро станало очевидно, че чаровната Жана напълно е покорила неговото сърце. Мадам Беролди незабележимо насърчавала младежа, но винаги внимавала да даде доказателства за своята пълна преданост към възстария си съпруг. Независимо от това много злобари в квартала не се поколебали да обявят младия Коно за неин любовник и да твърдят, че той не е единственият!

Семейство Беролди живяло в Париж около три месеца, когато на сцената се появило ново действащо лице. Това бил мистър Хайръм П. Трап, гражданин на Съединените щати, човек изключително богат. Представен на чаровната и тайнствена мадам Беролди, той веднага паднал в примката на нейната хубост. Неговото възхищение пред красотата на мадам Беролди било очевидно, но изпълнено с подчертана почит.

Горе-долу по това време мадам Беролди започнала да се доверява на своите приятели, като им казвала, че много се безпокои за съпруга си. Според нейните обяснения съпругът й бил въвлечен в политически интриги и освен това му били поверени важни книжа, свързани с някаква „тайна“ от общоевропейско значение. Поверили му ги да ги пази, за да бъдат заблудени преследвачите, но мадам Беролди се чувствала неспокойна, тъй като видяла някои от високопоставените членове на Революционния комитет в Париж.

На 28 ноември ударил гръм. Жената, която идвала всеки ден да чисти и готви на семейство Беролди, с изненада видяла, че вратата на апартамента е широко отворена. Чувайки слаби стонове от спалнята, тя влязла там. Пред очите й се разкрила ужасяваща гледка. Мадам Беролди лежала на пода с вързани ръце и крака и стенела слабо, тъй като била успяла да изплюе от устата си парцала, с който някой я бил запушил. На леглото лежал мосю Беролди в локва кръв и сърцето му било проводено с нож.

Мадам Беролди разказала най-обикновена история. Събудена неочаквано през нощта, тя различила двама мъже с маски, наведени над нея. Те й запушили устата, за да не вика, с парцал след това я вързали. От мосю Беролди те настояли да узнаят знаменитата „тайна“.

Но безстрашният търговец на вино рязко отказал да изпълни искането им. Разярен от отказа му, един от мъжете веднага го пробол. С ключовете на мъртвия те отворили сейфа в ъгъла на спалнята и отнесли със себе си книжата. И двамата мъже имали огромни бради и носели маски, но мадам Беролди твърдяла с положителност, че са руснаци.

Всичко това незабавно предизвикало сензация. Времето минавало и тайнствените брадати мъже не могли да бъдат открити. И точно когато интересът на обществеността започнал да замира, станало нещо смайващо: мадам Беролди била арестувана и обвинена, че е убила съпруга си.

Следствието и процесът предизвикали широк интерес. Младостта и красотата на обвиняемата и тайнствената история били достатъчни да я направят знаменитост.

Било доказано неопровержимо, че родителите на Жана Беролди са много почтена и прозаична двойка, търговци на плодове, които живеели в околностите на Лион. Руският велик херцог, дворцовите интриги и политическите схеми, били измислени от самата мадам Беролди. Историята на живота й била направена публично достояние по най-безмилостен начин. Съдът намерил, че мотивът за убийството е мистър Хайръм П. Трап. Мистър Трап се опитал да отрече това, но подложен на безмилостен и сръчен кръстосан разпит, бил принуден да признае, че обича дамата, и че ако тя не била омъжена, той щял да й поиска ръката. Фактът, че отношенията помежду им останали платонични засилило вината на обвиняемата. Възпрепятствана от възможността да стане любовница на американеца поради характера на мистър Трап — простодушен и честен човек — Жана Беролди замислила чудовищния план да се освободи от своя стареещ и с нищо незабележим съпруг и да стане жена на богатия американец.

През цялото това време мадам Беролди се изправяла срещу обвинителите си напълно спокойна и хладнокръвна. Историята, която тя разказвала, никога не била променена дори в една подробност. Тя неуморно и енергично твърдяла, че е от царски произход и била открадната и дадена на семейството на търговците на плодове още като бебе. Колкото и да били абсурдни и напълно непотвърдени нейните думи, мнозина й повярвали.

Правосъдието обаче било неподкупно. То разобличило мита за маскираните руснаци и потвърдило, че престъплението е било извършено от мадам Беролди и влюбения в нея Жорж Коно. Било издадено разрешително за арестуването на Коно, но той — много умно — бил вече изчезнал. Било доказано също, че въжето, с което била вързана мадам Беролди, било толкова хлабаво, че тя лесно можела сама да се освободи.

Точно преди приключване на следствието прокурорът получил писмо, изпратено от Париж. То било от Жорж Коно, който, без да съобщава къде се намира, изповядвал своята вина. Той твърдял, че мадам Беролди била подстрекателката, но той е извършил убийството. Те двамата обмислили престъплението. Жорж Коно повярвал на мадам Беролди, че съпругът й се отнася зле към нея, и влуден от страстта си към дамата — страст, която смятал, че мадам Беролди споделя — обмислил престъплението и нанесъл смъртоносния удар, надявайки се, че по този начин освобождава своята възлюбена от омразно робство. Едва сега за първи път той научавал за мистър Хайръм Трап и разбрал, че жената, която обичал, го е предала! Едва сега разбрал, че тя искала да бъде свободна не за него, а за да се ожени за богат американец. Мадам Беролди го използвала като пионка и в ревнивата си ярост той я разобличил, твърдейки, че през цялото време е действал по нейно настояване.

При това положение мадам Беролди доказала каква забележителна жена е. Без да се колебае, тя се отказала от предишната си версия и признала, че „руснаците“ са чиста измислица от нейна страна. Истинският убиец бил Жорж Коно. Влуден от страст, той убил съпруга й, заклевайки се, че ако тя не мълчи, неговото отмъщение ще бъде страшно. Ужасена от заплахите му, тя се съгласила, още повече че се бояла да не би, ако каже истината, да я обвинят в съучастничество. Но мадам Беролди упорито отказвала, че има нещо общо с убиеца на съпруга си, и твърдяла, че не от любов, а като отмъщение за нейното отношение към него Жорж Коно е написал обвинителното писмо. Мадам Беролди тържествено се заклела, че не е знаела за замисленото престъпление и че в онази паметна нощ, когато се събудила, над нея се бил надвесил Жорж Коно с кървав нож в ръка.

Цялата работа била много деликатна. Почти никой не повярвал на новите твърдения на мадам Беролди. Но нейната реч пред съда била шедьовър. Сълзи струяли от очите й, когато заговорила за своето дете и за женската си чест, и за желанието си да запази — в името на детето — неопетнена своята репутация. Тя признала, че щом Жорж Коно е бил неин любовник, тя може би е морално отговорна за престъплението, но се заклела прел Бога, че не е виновна за нищо друго. Съзнавала, че е допуснала голяма грешка, като не е предала Коно на закона, но заявила сломена, че такова нещо никоя жена не би извършила. Та нали тя го обичала! Можела ли със собствената си ръка да го изпрати на гилотината? За много неща била виновна, но не и за ужасното престъпление, което й се приписвало.

Както и да е разсъждавал съдът, нейното красноречие и чар надделели. Мадам Беролди била оправдана, предизвиквайки невероятно вълнение сред обществеността.

Въпреки усилията на полицията, нито следа не била открита от Жорж Коно. Що се отнася до мадам Беролди, вече никой нищо не чул за нея. Вземайки детето си, тя напуснала Париж, за да започне нов живот.