Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Murder on the Links, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 100 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Boman (2008)
Корекция
BHorse (2008)

Издание:

Агата Кристи. Убийство на игрището за голф

 

Английска, първо издание

Литературна група IV

Преводач: Аглика Маркова, 1980 г.

Редактор Йордан Костурков

Художник Веселин Христов

Художник-редактор Веселин Христов

Технически редактор Найден Русинов

Коректори Тотка Вълевска, Елена Куртева

 

07 9536622661 5637–31–80

Дадена за набор на 2. VI. 1980 г. Излязла от печат на 30. IX. 1980 г. Издателски № 1637. Формат 70/100/32. Печатни коли 14,25. Издателски коли 9,23. У.И.К. 9,30. Цена 1,08 лева

 

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1980

ДПК „Димитър Благоев“, София

 

Agatha Christie. The Murder on the Links

First published 1923 by John Lane, the Bodley Head Ltd;

This edition published 1960 by Pan Books Ltd.

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от qnass)

Статия

По-долу е показана статията за Убийство на игрището за голф от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Убийство на игрището за голф
The Murder on the Links
АвторАгата Кристи
Първо издание1923 г.
Великобритания
Оригинален езиканглийски
Видроман
ПоредицаЕркюл Поаро
ПредходнаТайният противник
СледващаПоаро разследва

Убийство на игрището за голф е третата книга на Агата Кристи, и втората с участието на Еркюл Поаро.

Съдържание

Романът започва със запознанството на капитан Артър Хейстингс с млада дама, която се представя като Пепеляшка, във влака за Кале. На следващия ден Хейстингс закусва с Еркюл Поаро в апартамента на детектива в Лондон, когато Поаро получава писмо: "За Бога, елате!" пише мосю Пол Рено. Поаро и Хейстингс се отправят директно към дома на Пол Рено, вила Женевиев, в северната част на Франция. Близо до вилата забелязват момиче с „уплашен поглед“. Един полицай им съобщава, че е бил убит същата сутрин.

Пол Рено и съпругата му били нападнати в стаята им в 2 часа след полунощ от двама мъже. Мадам Рено била завързана, а съпругът ѝ – отведен. Мъжете влезли през отворената входна врата. Тялото на Рено било открито, намушкано в гърба, в току-що изкопан гроб в началото на близкото игрище за голф. Рено бил изпратил сина си Джак по работа в Южна Америка; дал на шофьора си почивен ден, секретарят му, Габриел Стоунър, останал в Англия; в къщата имало три прислужнички.

Една от прислужничките съобщава, че съседката мадам Дьоброй посетила Пол Рено, след като мадам Рено се била оттеглила в стаята си. Мадам Дьоброй е майка на Марта, момичето с „уплашения поглед“. Друга прислужничка съобщава, че предния ден дошла непозната жена, за която Рено настоял да напусне веднага. Открити са улики като счупен часовник, дълга оловна тръба, любовно писмо подписано Белла, част от чек с името Дювийн, и оръжието на убийството – кама. Дърво в градината давало възможност човек да проникне в къщата през един от горните прозорци; Поаро смята наличието на отпечатъци от стъпки в лехата близо до дървото за най-важните улики. След като разказва своята версия вдовицата отива да разпознае тялото, след което припада при гледката на мъртвия си съпруг.

Поаро разследва отделно от френската полиция. Мосю Жиро е настроен откровено враждебно към детектива. Мосю Оте, от своя страна, споделя с Поаро ключова информация. Рено е променил завещанието си две седмици преди това, оставяйки почти всичко на съпругата си и нищо на сина си. Последните седмици мадам Дьоброй е внесла 2000 франка по банковата си сметка. Тя отрича преположението, че са били любовници. Марта разпитва Поаро дали имат заподорзрян. Поаро разпознава лицето на майка ѝ от снимките по стар случай. Неочаквано, Хейстингс среща младата дама, представила му се за Пепеляшка, на игрището за голф. Тя го моли да ѝ покаже вълнуващото местопрестъпление, след което неочаквано изчезва така като се е появила, взимайки със себе си оръжието на престъплението.

Стоунър се завръща, и предполага, че е по-вероятно изнудване отколкото любовна афера, тъй като миналото на Рено преди кариерата му в Южна Америка е мистерия. Джак Рено се завръща в къщи, признава за спора с баща си заради жената за която иска да се ожени (става въпрос за Марта), но настоява, че не е запознат с промяната на завещанието на баща му.

Поаро води разследване в Париж. Докато го няма, е открито друго тяло със забита в сърцето кама. Никой не разпознава добре облечения мъж, който съдейки по ръцете му може да е скитник. Оказва се, че мъжът е умрял преди Пол Рено. След като се завръща от Париж, Поаро и докторът изследват новото тяло. Мъжът е починал вследствие на епилептичен удар и е бил намушкан след смъртта му. Убийството на Рено е сходно с известен случай 22 години по-рано. Младата мадам Беролди е изправена пред съда за убийството на съпруга си. Двама маскирани мъже проникнали в къщата им за да го убият. Младият любовник на мадам Беролди, Жорж Коно, изпраща писмо до полицията, в което признава, че той е убиецът; нямало е никакви маскирани мъже, той е пробол съпруга след което е избягал. Признал си, защото разбрал, че мадам Беролди планирала да се ожени за друг мъж веднага след като овдовее. Нейното сърцераздирателно изпълнение в съда убедило журито в невинността ѝ. Тя и малката ѝ дъщеря напуснали Париж. Жиро заключва, че Джак е убил баща си и го арестува. Поаро вижда две слаби места в теорията на Жиро: Джак не печели нищо от убийството на баща си освен ако тялото не е намерено веднага; и наличието на оловната тръба близо до трупа остава необяснено.

Поаро стига до извода, че Пол Рено е Жорж Коно. Той отлетял от Франция за Канада, сдобивайки се с жена и син, след което направил състояние в Южна Америка. Когато семейството се установява във Франция, за огромно нещастие съседка им е мадам Беролди, която го изнудва. Още по-лошо, синът му се влюбва в нейната дъщеря. Когато скитникът умира в двора на дома му, Рено повтаря историята от преди години, но с една промяна. Той ще инсценира собствената си смърт за да избегне изнудването. Той изпраща надалеч тези, които биха могли да го разпознаят и подготвя сцената на отвличането. Тялото на скитника, обезобразено с тръбата ще бъде изгорено и Рено ще напусне страната с късния влак. Планът се провалил, тъй като някой друг го пробол преди да извади тялото на скитника. Затова мадам Рено, след като ѝ показали мъртвото тяло, била искрено шокирана да открие, че все пак това наистина е съпругът ѝ.

Джак е освободен от затвора, след като Бела Дювийн признава, че е извършила убийството. След това се оказва, че това не е вярно: двамата с Джак пристигат едновременно на престъплението и всеки си мисли, че другият е виновникът. Поаро си дава мсетка, че единственият с мотив е Марта Дьоброй. Тя дочува разговор между съпузите Рено за плана им, и така пробожда Пол Рено на игрището за голф, след като той е изкопал гроба си. Поаро моли мадам Рено да обезнаследи Джак, за да нареди нещата така, че мадам Рено да остане сама в къщата и даде възможност на Марта да я нападне. Марта се опитва да убие мадам Рено, която е спасена от Пепеляшка. Пепеляшка всъщност се оказва сестрата близначка на Бела. Дулси (Пепеляшка) и Хейстинг се събират, а в следващите книги става ясно, че са се оженили и живеят в ранчо в Аржентина.

Действащи лица

  • Еркюл Поаро – белгийски детектив
  • Артър Хейстингс – приятел на Поаро, разказващ историята

Вила Женевиев:

  • Пол Рено – бивш Жорж Коно
  • Елоиз Рено – съпругата му
  • Джак Рено – техен син
  • Франсоа, Леони, Денис – прислужнички
  • Аугуст – градинар
  • Габриел Стоунът – секретар на Пол Рено

Вила Маргьорит:

  • Мадам Дьоброй – бившата мадам Жак Беролди
  • Марта Дьоброй – дъщеря ѝ

Парижка полиция:

  • Люсиен Бекс – комисар
  • Мосю Оте – следовател
  • доктор Дюран – местен лекар
  • Мосю Жиро – полицай

Други:

  • Бела Дювийн – годеница на Джак Рено и акробатка
  • Дюлси Дювийн – сестра на Бела, позната на Хейстингс като Пепеляшка

Телевизия

Книгата е адаптирана за малкия екран през 1996 г. като част от поредицата „Случаите на Поаро“, с Дейвид Сушей в главната роля. Филмът има доста съществени отклонения от книгата:

  • В книгата Поаро получава писмо от Пол Рено, докато във филма Поаро и Хейстингс са на почивка в хотел, притежаван от Пол Рено, именно там двамата се срещат.
  • Убийството на Пол Рено става само 10 години (а не 20 както е в книгата) след случая Беролди, вследствие на което Джак Рено е заварен син, със силен мотив да убие Пол.
  • Във филма случаят Беролди е представен в самото начало.
  • Във филма Джак Рено участва в състезание по колоездене.
  • Във филма Жиро и Поаро се хващат на бас, кой ще реши пръв случая. Жиро залага прословутата си лула, с която не се разделя, а Поаро – своите мустаци. Накрая Жиро дава лулата си на Поаро, който му я връща казвайки, че няма да я приеме, така Жиро ще се сеща всеки път когато я погледне за белгийския детектив.
  • Във филма не е включен образа на Дюлси, а Бела е певица в хотела. Последната сцена на филма показва целувка между Бела и Хейстингс.

Вижте също

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Murder on the Links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

ГЛАВА XXIII
ПРЕДСТОЯТ ТРУДНОСТИ

След момент на такова напрежение не може да не настъпи реакция. Оттеглих се да спя тържествуващ, но се събудих с ужасното съзнание, че не се бях спасил от блатото. Вярно е, че не виждах пропуск в алибито, което бях измислил за Бела. Оставаше ми само да се придържам към него и нямаше начин да я осъдят.

Но знаех, че трябва да действам предпазливо. Поаро няма да се задоволи да приеме поражението. По един или по друг начин той ще се опита да ме притисне, и то във време, когато най-малко го очаквам.

На сутринта се срещнахме на закуска, като че ли нищо не се е случило. Доброто настроение на Поаро си оставаше неизменно, но в отношението му към мен сега долових известна сдържаност — нещо ново. След закуска му съобщих намерението си да се поразходя. Злорада светлинка припламна в очите му.

— Ако ви трябват сведения, не се мъчете да ги търсите. Мога да ви кажа всичко, което желаете да узнаете. „Дуо Дулсибела“ е анулирало договора си и е отпътувало от Ковънтри в неизвестна посока.

— Истина ли говорите, Поаро?

— Можете да ми вярвате, Хейстингс. Още рано-рано запитах. В края на краищата, какво друго очаквахте?

Вярно е, при тези обстоятелства — какво можеше да се очаква? Пепеляшка се бе възползвала от малката възможност, която й дадох, и не беше губила време, беше се махнала надалеч от преследвача. Точно както бях мислил и смятал. И въпреки това осъзнах, че се заплитам в нови трудности.

Нямах абсолютно никаква възможност да се свържа с нея, а беше от жизнена необходимост тя да знае каква версия за защита ми беше дошла на ума и какво възнамерявах да говоря. Разбира се, имаше една възможност тя да се опита да се свърже с мен по един или друг начин, но не ми се струваше много вероятно. Тя знаеше, че рискува писмото да попадне в ръцете на Поаро и по този начин да го насочи по собствените й следи. Явно бе, че единственото, което можеше да направи, беше да изчезне още веднъж.

Но междувременно — какво правеше Поаро? Внимателно го изучавах. Изглеждаше невинен като агнец и замислено гледаше в далечината. Общо взето, беше твърде спокоен и величествен, за да се чувствам уверен. Вече бях научил, че колкото по-безопасен изглежда Поаро, толкова е по-опасен. Примирението му ме изплаши. Като забеляза тревожния ми поглед, той се усмихна добродушно.

— Учуден сте, Хейстингс? Питате се защо не хуквам да я гоня?

— Ами… нещо подобно.

— Ако бяхте на мое място, сигурно това щяхте да направите. Разбирам. Но аз не съм от тези, които обичат да кръстосват страната, търсейки игла в копа сено, както казвате вие, англичаните. Нека мадмоазел Бела Дювин бяга. Не се съмнявам, че като му дойде времето, ще я намеря. Дотогава ще чакам.

Гледах го със съмнение. Дали не се опитваше да ме заблуди? Дразнеше ме мисълта, че дори сега той беше господар на положението. Моето чувство за превъзходство постепенно изчезваше. Бях помогнал на девойката да избяга, бях измислил великолепен план, за да я спася от последиците на необмислената й постъпка, но въпреки това не бях доволен. Великолепното спокойствие на Поаро будеше у мен хиляди страхове.

— Предполагам, Поаро — казах аз малко нагло, — че не бива да ви питам какви са плановете ви? Изгубих това право.

— Нищо подобно. В плановете ми няма никаква тайна. Връщаме се във Франция без отлагане.

— Връщаме се?

— Точно така — връщаме се, вие и аз. Знаете много добре, че не можете да си позволите да изпущате татко Поаро от очи. А? Не е ли така, приятелю? Но ако искате, останете в Англия, разбира се…

Поклатих глава. Той беше улучил. Не можех да си позволя да го изпускам от очи. Въпреки че не трябваше след всичко случило се да очаквам, че ще ми се доверява, все пак бих спрял някое негово действие. Той беше единствената истинска опасност за Бела. Жиро и френската полиция се отнасяха с безразличие към съществуването й. На всяка цена трябва да се държа близо до Поаро.

Поаро ме наблюдаваше внимателно, докато размишлявах, и накрая кимна доволно.

— Прав съм, нали? А пък вие сте напълно способен да се опитате да ме следите, преоблечен или маскиран с нещо невероятно, като фалшива брада например — предпочитам хиляди пъти да пътуваме заедно. Много би ме дразнило, ако започнат да се подиграват с вас.

— Добре тогава. Но бих искал да бъда честен и да ви предупредя…

— Знам — всичко знам. Вие сте мой враг! Тогава останете си мой враг. Това изобщо не ме безпокои.

— Ако действате честно, и аз не се безпокоя.

— Явно е, че и вие сте пристрастен към английското правило за честна игра. Сега, когато вече сте получил уверенията ми, нека тръгваме, без да се бавим. Нямаме време за губене. Престоят ни в Англия беше кратък, но плодотворен. Знам… каквото исках да узная.

Той говореше нехайно, но зад думите му се криеше заплаха.

— Все пак… — започнах аз и спрях.

— Все пак — както казвате. Без съмнение, доволен сте от ролята си. Що се отнася до мене — аз ще се заема с Джак Рено.

Джак Рено! Името ме стресна. Напълно бях забравил тази страна на случая. Джак Рено, в затвора, със сянката на гилотината, тегнеща над главата му. Видях сега, че ролята, която играя, приема доста зловеща отсянка. Можех да спася Бела, да, но спасявайки я, рискувах да погубя един невинен човек!

Отблъснах тая мисъл с ужас. Не може да бъде. Ще го оправдаят. Сигурно ще го оправдаят. Но студеният страх ме обхвана отново. Ами ако не го оправдаят? Тогава какво? Смъртта му ще тежи на съвестта ми — ужасяваща мисъл! До това ли ще се стигне в крайна сметка? Решение. Бела — или Джак Рено? Сърцето ми подсказваше да спася момичето, което обичах, каквото и да ми струва това. Но когато спасението на Бела щеше да коства живота на друг човек… проблемът се променяше.

Какво ли ще каже самата Бела? Спомних си, че изобщо не й бях споменал за арестуването на Джак Рено. Засега тя не подозираше, че бившият й любим се намира в затвора, обвинен в чудовищно престъпление, което не беше извършил. Когато го узнаеше, как щеше да постъпи? Щеше ли да допусне нейният живот да бъде спасен за сметка на неговия? Без съмнение, тя не трябва да прави нищо прибързано. Джак Рено може би — сигурно! — ще бъде оправдан, без да се намесва и тя. Ако стане така, добре. Но ако не стане така! Страхотен, неразрешим проблем. Надявах се, че не я застрашава смъртно наказание. В нейния случай обстоятелствата около престъплението много променяха аспекта. Тя щеше да посочи като мотив ревността си и нейната красота и младост щяха да извършат своето. Фактът, че по трагична грешка убитият е мистър Рено, а не синът му, който е трябвало да понесе наказанието, няма да промени мотивите за престъплението. Но във всеки случай, колкото и благосклонен да е съдът в присъдата си, Бела ще бъде осъдена на дългогодишен затвор.

Не, Бела трябва да бъде защитена. В същото време трябва да бъде спасен и Джак Рено. Как ще стане това, никак не ми беше ясно. Но аз вярвах в Поаро. Той знаеше. Каквото и да стане, той ще успее да спаси един невинен човек. Не може да не намери друг претекст, който да измести истинския. Сигурно ще му бъде трудно, но той ще успее някак си. И щом подозрението няма да падне върху Бела, а Джак Рено бъде оправдан, всичко ще свърши добре.

Това си повтарях аз, но в сърцето ми продължаваше да живее студен страх.