Робърт Сойер
Терминален експеримент (44)

Глава 43

На път за авеню „Мелвил“ Питър се опита да открие слаби места в теорията си, но вместо това тя ставаше все по-убедителна. Свободният ден на Сандра. Ден, когато по всяка вероятност тя няма да е въоръжена. Идеалният ден да убиеш ченге.

Движението беше натоварено. Питър буквално легна върху клаксона на колата. Въпреки компютъризирания дисплей, където беше изобразен маршрутът, който трябваше да следва, той зави в погрешна посока и се озова на улица без изход. Ругаейки, обърна обратно и пое в противоположната посока. Караше безразсъдно, знаеше това. Но само ако можеше да предупреди Сандра, да й каже, че някой може би иска да я ликвидира — тя беше в състояние да се защити, беше сигурен. Нали беше ченге.

Накрая излезе на авеню „Мелвил“. Номер 216 беше обикновена къща. Нищо в нея не биеше на очи. Тревата имаше нужда от подрязване. Пред къщата беше паркирал кафяв фургон на службата за колетни пратки.

Табелката на тротоара предупреждаваше, че паркирането по улицата преди 18:00 часа е незаконно. Питър не й обърна внимание.

Вдигна поглед към къщата. Външната врата беше затворена. Това му се стори абсурдно. Та къде беше служителят, донесъл пратката?

Сърцето на Питър заби лудо. Ами ако убиецът беше вътре?

Параноя. Лудост.

И все пак…

Той изскочи от колата, отвори багажника, сграбчи щангата за смяна на гумите и затича към вратата.

И тъкмо преди да натисне звънеца, чу шум, долитащ отвътре: нещо тежко падна на пода.

Натисна звънеца с всичка сила.

Никакъв отговор.

„Щом съм се хванал на хорото — помисли си Питър, — трябва да играя докрай.“

До вратата имаше тесен прозорец от матирано стъкло, стигащ от тавана до пода. Питър го удари с щангата. Стъклото се напука. Той стовари металния прът върху него с всичка сила. Прозорецът се разби. Питър пъхна ръка вътре, отключи вратата и я отвори.

Мозъкът му се опитваше да оцени обстановката. Късо стълбище отвеждаше от преддверието навътре. На последната стълбищна площадка стоеше едър мъж с униформата на пощальон. Държеше нещо, което приличаше на голям портфейл. Просната на пода зад него лежеше Сандра Файлоу — в безсъзнание или може би мъртва. Шумът, който бе чул, може би бе от падането на Сандра.

Едрият мъж насочи портфейла си към Питър. Оръжие ли бе това?

Питър се поколеба за част от секундата, после…

После с все сила хвърли щангата.

Оръжието на непознатия не издаде никакъв звук. Питър скочи напред.

Щангата удари мъжа в лицето. Той полетя назад и се строполи върху Сандра.

За секунда Питър си помисли дали да не избяга, но разбира се, не можеше да постъпи така. Убиецът беше зашеметен. Питър сграбчи странното оръжие. Нямаше представа как да го използва, но после забеляза нещо по-познато — служебния револвер на Сандра, подаващ се от кобура, окачен на облегалката на един стол. Питър пъхна странния механизъм в джоба си и все пистолета. Изправи се в средата на стаята и се прицели в убиеца, който бавно се надигаше от пода.

— Стой! — извика Питър. — Спри или ще стрелям!

Едрият мъж почеса челото си.

— Няма да го сториш, приятелю — изрече той с австралийски акцент.

Питър не знаеше дали пистолетът на Сандра е зареден, но дори и да беше, той не беше сигурен как се стреля с него. Вероятно имаше някакъв предпазен механизъм.

— Не се приближавай! — заповяда Питър.

Едрият мъж направи крачка напред.

— Хайде, хайде, приятелю — заговори той. — Не искаш да станеш убиец, нали? Нямаш и представа какво става тук.

— Зная, че си убил Ханс Ларсен — прекъсна го Питър. — Зная, че са ти платили 125 000 долара, за да го направиш.

— Кой си ти? — попита мъжът и пристъпи още една крачка напред.

— Спри! — изкрещя Питър. — Спри или ще стрелям! — Питър погледна пистолета. Ето — това сигурно е предпазителят. Той го издърпа и вдигна оръжието. — Назад! — Но самият Питър отстъпваше назад. — Ще стрелям!

— Не ти стиска, приятелю — каза мъжът. Идваше все по-близо до него.

— Наистина ще стрелям! — кресна Питър.

— Дай ми пистолета, приятелю. Ще те оставя да си излезеш оттук.

— Спри! — извика Питър. — Моля те, спри!

Едрият мъж протегна дългата си ръка към Питър.

Питър затвори очи.

И стреля…

Звукът беше оглушителен.

Мъжът се строполи назад.

Питър видя, че го е уцелил по главата — дълга червена драскотина се виждаше от дясната страна на черепа му.

— Божичко… — простена Питър. — Божичко…

Мъжът лежеше проснат на пода като Сандра — беше или мъртъв, или в безсъзнание.

Питър, едва успявайки да запази равновесие, се отправи с несигурни стъпки към мястото, където лежеше Сандра. Ушите му бучаха. По тялото й нямаше следа, че е ранена. Макар че дишаше, тя беше в безсъзнание. Ръцете й бяха леденостудени.

Питър се огледа и намери видеофона. Той беше зает. Екранът беше изпълнен с цифри. Питър разпозна емблемата на Кралската банка на Канада — Сандра сигурно се бе включила в системата, за да провери банковите си сметки, когато бе дошъл мъжът с колетната пратка. Питър прекъсна връзката.

Неочаквано чу шум, обърна се и видя убиеца. Драскотината по черепа му беше суха. Под нея се виждаше нещо блестящо, което приличаше на метал…

Блестящ метал. Божичко!

Безсмъртен човек. Наистина безсмъртен. Че защо не? Отвратителният тип очевидно правеше добри пари.

Питър, който все още стискаше пистолета на Сандра, се прицели в мъжа.

— Кой си ти? — попита австралиецът. Жълтите му зъби лъснаха.

— Аз… аз съм човекът, който те нае — каза Питър.

— Глупости.

— Аз съм. Наех те чрез електронната поща. Платих ти 125 000 долара, за да убиеш Ханс Ларсен и 100 000 канадски долара, за да убиеш тази детективка. Но сега промених решението си. Не искам да я убиваш.

— Ти ли си „Отмъстител“? — попита мъжът. — Ти ли си онзи тип, дето ме нае да отрежа пениса на онзи нещастник?

„Боже мой!“ — помисли си Питър. Ето значи как е било осакатено тялото.

— Да — заяви той, като се опитваше да скрие отвращението си. — Да.

Австралиецът отново потри челото си.

— Би трябвало да те убия за онова, което се опита да ми направиш.

— Можеш да задържиш стоте хиляди долара. Само се махни оттук.

— По дяволите. Естествено, че ще задържа парите. Аз си свърших работата.

Живата картина се задържа няколко секунди. Австралиецът очевидно преценяваше що за тип е Питър — дали щеше отново да използва пистолета, дали заслужава да умре, защото бе стрелял срещу него.

Питър докосна спусъка.

— Зная, че не мога да убия безсмъртен човек — подхвана той. — Но поне мога да те забавя тук, докато дойде полицията. — Той преглътна мъчително. — Разбирам, че доживотен затвор е ужасяваща присъда за някой, на когото нанотехнологията позволява да живее вечно.

— Дай ми облъчвателя.

— В никакъв случай — отвърна Питър.

— Хайде, приятелю — тази играчка струва четиридесет бона.

— Друг път. — Питър отново размаха пистолета.

Още секунда австралиецът обмисля какви са шансовете му, после кимна и каза:

— Не оставяй никакви отпечатъци от пръсти, приятелю.

После се обърна и излезе през все още отворената врата.

Питър се наведе над видеофона, помисли за миг и избра режим на подаване на сигнал посредством текст, без да бъде необходимо да говори. Избра девет-едно-едно. После напечата следния текст:

РАНЕН ПОЛИЦЕЙСКИ ОФИЦЕР. АВЕНЮ „МЕЛВИЛ“ 216, УЧАСТЪК „ДОН МИЛС“.

ВЕДНАГА ИЗПРАТЕТЕ ЛИНЕЙКА.

Всичките обаждания на номер 9-1-1 се записваха, но нямаше запис от гласа му, по който можеха да го идентифицират. Сандра беше в безсъзнание и не го беше видяла. Полицаите нямаше да имат причина да мислят, че тук е идвал някой друг освен нападателя, когото Сандра можеше да опише.

Питър протегна ръка зад телефона, изключи клавиатурата и изтри кутията й с „Клинекс“. Все още с клавиатурата в ръце отиде да види какво става със Сандра. Тя все така беше в безсъзнание, ала беше жива. Разтърсен до дъното на душата си, Питър прибра щангата, после се измъкна с несигурни стъпки през вратата, изтри дръжката и се качи в колата си. Докато се отдалечаваше на бавен ход, се размина с линейка, която беше надула сирената си и се приближаваше към къщата на Сандра.

 

 

Питър караше — може би вече беше изминал десетки километри, — без да знае къде отива. Накрая спря и се обади на Саркар от телефона в колата си.

— Питър! — възкликна Саркар. — Тъкмо щях да ти се обадя.

— Какво има?

— Вирусът е готов.

— Пусна ли го вече по мрежата?

— Не. Искам първо да го подложа на тест.

— Как?

— Разполагам с първоначалната версия на всичките три двойника на дискета в кабинета на Рахеема. — Жената на Саркар работеше на три пресечки от сградата на „Огледален образ“. — За щастие използвам кабинета й за съхранение на копия, които не влизат в ежедневната работа. В противен случай тази неочаквана полицейска акция щеше да ги открие. Както и да е, за да извърша теста искам да инсталирам електронните двойници в напълно изолирана система и после да пусна вируса.

— Слава Богу — уморено каза Питър. — Бездруго исках да дойда при теб. Попаднах на някакъв механизъм, който не мога да идентифицирам. Ще бъда при теб в… — Той замълча и се огледа — опитваше да определи къде точно се намира. Източната част на участък „Лорънс“. А улицата пред него беше „Йондж“. — Ще дойда след четиридесет минути.

 

 

Щом пристигна, Питър показа на Саркар механизма, който приличаше на прекалено натъпкан, издут портфейл.

— Откъде намери това? — попита Саркар.

— От убиеца.

— От убиеца ли?

Питър обясни какво се беше случило. Потресен, Саркар впери поглед в лицето му.

— И казваш, че си извикал полицията?

— Не. Извиках линейка. Но съм сигурен, че и полицията вече е там.

— Тя беше ли жива, когато тръгна?

— Да.

— И каква е тази играчка? — попита Саркар и посочи устройството, което Питър беше донесъл.

— Мисля, че е някакво оръжие.

— Никога не съм виждал подобно нещо — призна Саркар.

— Онзи тип го нарече „облъчвател“.

— Аллах! — възкликна Саркар. — Облъчвател…

— Значи знаеш какво представляват тези устройства?

Саркар кимна.

— Чел съм за тях. Оръжия, поразяващи посредством лъч от радиоактивни частици. Вкарват концентрирана радиация в човешкото тяло. — Той въздъхна. — Гадно… Забранени са в Северна Америка. Абсолютно безшумни, можеш да държиш облъчвателя в джоба си и да стреляш оттам. Дрехите, дори тънките дървени врати са прозрачни за него.

— Божичко! — простена Питър.

— Но ти каза, че жената е жива, нали?

— Дишаше.

— Ако е застреляна с това, трябва да изрежат половината й тяло, за да спасят онова, което е останало. Ала по-вероятно е, че ще умре след ден-два. Ако я е застрелял в мозъка, е щяла да умре веднага.

— Пистолетът й не беше далеч от нея. Може би тъкмо е отивала да го вземе, когато той е влязъл.

— Тогава може и да не е имал време да се прицели. Може би я е уцелил в гърба — засегнал е гръбначния стълб и краката й ще останат неподвижни.

— Разбих прозореца преди той да успее да приключи работата си. По дяволите — каза Питър. — По дяволите всичко това. Трябва да го спрем.

Саркар кимна.

— Можем да го направим. Напълно съм готов за теста. — Той посочи компютъра в центъра на стаята. — Тази система е напълно изолирана. Отстранил съм всички връзки с електронната мрежа, телефонни линии, модеми, както и клетъчни връзки. Заредих нови копия на тримата двойници в компютъра.

— Ами вирусът? — попита Питър.

— Ето го. — Саркар вдигна една черна карта, заредена с електронна памет — по-малка от визитна картичка и почти толкова тънка, — после я пъхна в компютъра.

Питър притегли стол и седна до него.

— За да направим теста както трябва — каза Саркар, — наистина е нужно да разполагаме с електронните копия в действие.

Питър се поколеба. Идеята да активират нови негови двойници, просто за да ги убият, го разстройваше. Но щом беше нужно…

— Направи го — каза Питър.

Саркар натисна няколко клавиша.

— Те са живи — измърмори той.

— По какво съдиш?

Саркар посочи с костеливия си пръст някакви данни върху екрана. За Питър те изглеждаха пълна безсмислица.

— По това — каза Саркар. После, осъзнал, че Питър не разбира, продължи: — Ще го представя по друг начин. — Той отново натисна няколко клавиша. Върху екрана се появиха три подвижни линии. — Всъщност това е имитирана електроенцефалограма за всеки един от двойниците, преобразуваща активността на техните нервни мрежи в нещо подобно на мозъчни вълни.

Питър посочи поред всяка една от трите линии. Те изписваха огромни остри издатини.

— Виж това.

Саркар кимна.

— Паника. Те не знаят какво става. Събудили са се слепи, глухи и съвсем самотни.

— Бедните нещастници — въздъхна Питър.

— Сега ще пусна вируса — обяви Саркар и натисна няколко клавиша. — Изпълнение на екзекуцията.

— Точно така — каза Питър и потреперя.

Изпълнените с паника електроенцефалограми продължиха да блещукат върху екрана още няколко минути.

— Не мисля, че вирусът действа — изрази съмненията си Питър.

— Необходимо е време да провери ключа към модела — обясни Саркар. — В края на краищата тези двойници са големи. Почакай минутка… а, ето.

Средната от трите електроенцефалограми изведнъж описа огромен остър шип — нагоре — надолу и после…

Нищо. Права линия.

После дори и линията изчезна, файлът беше изтрит.

— Божичко — прошепна Питър едва чуто.

След още няколко минути горната линия описа същия остър шип, превърна се в права и после изчезна.

— Остана само една — отбеляза Саркар.

Тя като че отне повече време от другите две — може би беше Контрол, двойникът най-близо до оригинала, пълното копие на Питър, при което нямаше прекъснати нервни връзки. Питър видя как линията на електроенцефалограмата подскочи диво, после умря, след това просто изчезна като светлина, угаснала изведнъж.

— Няма вълна на душата, напускаща тялото — посочи Питър.

Саркар поклати глава.

Питър беше по-разтревожен от всичко това, отколкото очакваше.

Негови двойници.

Родени.

Убити.

И това се случи само за няколко мига.

Той премести стола си в отсрещния край на стаята, седна и затвори очи.

Саркар се зае да реформатира харддрайва на компютъра, за да е сигурен, че всички следи от двойниците са изчезнали. Когато свърши, натисна съответното копче и картата с паметта, съдържаща вируса, изскочи в ръката му. Той я занесе до главния компютър.

— Ще пусна вируса едновременно в пет различни подмрежи — обясни Саркар. — Ще се разпространи по целия свят за по-малко от един ден.

— Чакай — възпря го Питър и се надигна. — Сигурно вирусът ти може да претърпи промяна, за да може да прави разлика между тримата двойници, нали?

— Да, разбира се — отвърна Саркар. — Всъщност вече съм написал рутинните стъпки за това. Има няколко определени ключови нервни връзки, които трябваше да прекъсна, за да направя модифицираните двойници. Въз основата на това сега е достатъчно лесно те да бъдат идентифицирани.

— Ами… мисля, че няма причина да умрат и трите копия. Бихме могли да пуснем версия на вируса, който ще унищожи само виновния двойник.

Саркар се замисли.

— Бихме могли да заплашим и тримата с най-широкообхватната версия на вируса, надявайки се, че виновникът ще си признае. След това можем да пуснем специализираната версия, която ще унищожи виновника. Сигурно ще си признае за извършено престъпление, за да спаси братята си.

— Не… не зная — отвърна Питър. — Аз съм единствено дете в семейството — поне бях доскоро. Честно си признавам — не зная как бих постъпил.

— Аз бих го направил — заяви Саркар. — Без колебание бих жертвал себе си за някой от членовете на моето семейство.

— Отдавна подозирам — каза Питър напълно сериозно — че ти си по-добро човешко същество от мен. Но си струва да опитаме.

— Ще ми трябва поне час, за да направя трите вида вируси — каза Саркар.

— Добре — отговори му Питър. — Когато си готов, ще извикам двойниците на разговор така, както наистина става в живота.

 

НОВИНИТЕ ОТ ЕЛЕКТРОННАТА МРЕЖА В РЕЗЮМЕ

ЖОРЖ ЛАВАЛ, 97-ГОДИШЕН, ДНЕС ПРИЗНА, ЧЕ Е ИЗВЪРШИЛ СЕРИЯ ОТ НЕРАЗКРИТИ ДОСЕГА УБИЙСТВА ЧРЕЗ УДУШАВАНЕ В ЮЖНА ФРАНЦИЯ В ПЕРИОДА 1947 — 1949 ГОДИНА. „СКОРО ЩЕ УМРА — БИЛИ ДУМИТЕ НА ЛАВАЛ — И ТРЯБВА ДА СИ ПРИЗНАЯ ГРЕХА ПРЕДИ ДА СЕ ИЗПРАВЯ ЛИЦЕ В ЛИЦЕ С БОГ.“

 

НОВИНИ В ОБЛАСТТА НА РЕЛИГИЯТА: ТАЗИ СЕДМИЦА В ХАРВАРДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ СЕМИНАР С УЧАСТИЕТО НА ВСИЧКИ ВОДЕЩИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ НА НОВИЯ ЗАВЕТ. ИЗТЪКНАТИ УЧЕНИ ОТ ЦЯЛ СВЯТ ЩЕ ОБСЪЖДАТ ДАЛИ ДУШАТА НА ИИСУС ХРИСТОС СЕ Е ВЪРНАЛА В ТЯЛОТО МУ СЛЕД КАТО ТОЙ Е ВЪЗКРЪСНАЛ. ОТЕЦ ДЕЙЛ ДЕУИТ, ДОКТОР ПО БОГОСЛОВИЕ, ЩЕ ЗАЩИТАВА ИЗДИГНАТАТА НАСКОРО ОТ НЕГО ТЕЗА, ЧЕ ДУШАТА НА ХРИСТОС Е НАПУСНАЛА ТЯЛОТО МУ ПРЕЗ ДЕВЕТИЯ ЧАС СЛЕД РАЗПЪВАНЕТО НА КРЪСТА, КОГАТО ТОЙ ИЗВИКАЛ: „БОЖЕ МОЙ, БОЖЕ МОЙ, ЗАЩО МЕ ИЗОСТАВИ?“

 

АМЕРИКАНСКИТЕ АЕРОЛИНИИ СА ИЗПРАВЕНИ ПРЕД ОЩЕ ЕДНА ПОТЕНЦИАЛНА ПРЕЧКА ЗА ОТКРИВАНЕТО НА ПЪТНИЧЕСКАТА ЛИНИЯ „ЗЕМЯ — КОСМИЧЕСКА СТАНЦИЯ «СВОБОДА»“: ИЗСЛЕДВАНИЯ В ПОЛИТЕХНИЧЕСКИЯ ИНСТИТУТ „РЕНСЛЕР“ В ГРАД ТРОЙ, НЮ ЙОРК, ДОКАЗВАТ, ЧЕ ОТДЕЛЯЩИТЕ СЕ ОТ ТЕЛАТА НА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА ВЪЛНИ НА ДУШАТА СЕ ОРИЕНТИРАТ ПО ГРАВИТАЦИОННИТЕ И МАГНИТНИ ПОЛЕТА НА ЗЕМЯТА, ЗА ДА ОТКРИЯТ ПОСОКАТА, В КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ОТПРАВЯТ. „АКО ЧОВЕК УМРЕ В КОСМИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО, КЪДЕТО ГРАВИТАЦИЯТА Е НУЛЕВА — ЗАЯВИ ПРОФЕСОР КАРЪН ХЪНТ ОТ КАТЕДРАТА ПО ФИЗИКА В ИНСТИТУТА, — ДУШАТА МУ В БУКВАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ДУМАТА МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАГУБЕНА ЗАВИНАГИ.“

 

ОРГАНИЗИРАЙТЕ СОБСТВЕНОТО СИ КРЪЩЕНЕ СРЕД СПОКОЙНАТА АТМОСФЕРА НА ДОМА СИ! НОВИЯТ ПРОДУКТ, КОЙТО ВИ ПРЕДЛАГАМЕ, СЪДЪРЖА ТЪРЖЕСТВЕНА БАПТИСТКА ЦЕРЕМОНИЯ ВЪРХУ ВИДЕОЛЕНТА ПЛЮС СВЕТЕНА ВОДА, БЛАГОСЛОВЕНА ОТ ИСТИНСКИ СВЕЩЕНИК. ПРОДУКТЪТ Е ОДОБРЕН ОТ СВЕТОВНАТА ЦЪРКВА НА ХРИСТА. ЦЕНА 199.95 ДОЛАРА. В СЛУЧАЙ ЧЕ НЕ СТЕ УДОВЛЕТВОРЕНИ ОТ НАШИЯ ПРОДУКТ, ЩЕ ПОЛУЧИТЕ ПАРИТЕ СИ ОБРАТНО.

 

ГАСТОН, СВОБОДНО ШИМПАНЗЕ, ЖИВЯЛО В ИНСТИТУТА ПО ПРИМАТИ „ЙЕРК“, В ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ПО РОДА СИ ИНТЕРВЮ, ПРОВЕДЕНО ПОСРЕДСТВОМ РАЗРАБОТЕНИЯ В САЩ ЕЗИК НА ЗНАЦИТЕ И ИЗЛЪЧЕНО ПО СВС В ПРЕДАВАНЕТО „ШЕСТДЕСЕТ МИНУТИ“, ЗАЯВИЛО, ЧЕ „ПОЗНАВА БОГ“ И ОЧАКВА С НЕТЪРПЕНИЕ „ЖИВОТА СЛЕД СМЪРТТА“.