Робърт Сойер
Терминален експеримент (16)

Глава 15

Компанията „Хобсън Мониторинг“ поддържаше стандартна база данни за изтъкнати медицински журналисти по целия свят, на които редовно изпращаше окомплектована информация чрез електронната мрежа. Няколко от старши служителите на Питър изтъкнаха, че специално този информационен пакет би трябвало да се изпрати и до редакторите на религиозните списания, ала Питър наложи вето по този въпрос. Все още изпитваше несигурност по отношение на моралните измерения на своето откритие. Освен това всички — от „Нешънъл инкуайърър“ до издания с местно значение — достатъчно скоро щяха да вдигнат страхотен шум, искайки интервюта. Чрез електронната поща или посредством куриери бе разпространена покана за пресконференция три дни преди самото събитие. Питър изпитваше безпокойство по отношение подбора на думите в поканата, но Джогиндър Сингх, човекът, който отговаряше за връзките с обществеността, беше непреклонен, че е избрал правилния подход:

КОМПАНИЯТА „ХОБСЪН МОНИТОРИНГ“ ВИ КАНИ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ ВЪВ ВТОРНИК, 20 ОКТОМВРИ, В 10:00 ЧАСА В КОНГРЕСНИЯ ЦЕНТЪР НА ТОРОНТО. ЩЕ РАЗКРИЕМ ФУНДАМЕНТАЛНИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ. СЪЖАЛЯВАМЕ, ГОСПОДА, НЕ МОЖЕМ ДА ВИ СЪОБЩИМ ЗА КАКВО СТАВА ДУМА, ДОКАТО НЕ ПРИСТИГНЕТЕ НА ОБОЗНАЧЕНОТО МЯСТО. АЛА ОБЕЩАВАМЕ, ЧЕ НОВИНАТА ЩЕ ПОПАДНЕ НА ПЪРВИТЕ СТРАНИЦИ НА ВЕСТНИЦИТЕ И СПИСАНИЯТА ПО ЦЯЛ СВЯТ. РАЗПОЛАГАМЕ С ВИДЕОВРЪЗКА ЗА ОНЕЗИ, КОИТО НЕ СА В СЪСТОЯНИЕ ДА ПРИСЪСТВАТ ЛИЧНО. ЗА ПОДРОБНОСТИ СЕ СВЪРЖЕТЕ С Г-Н ДЖОГИНДЪР ОТ КОМПАНИЯТА „ХОБСЪН МОНИТОРИНГ“.

Няколко репортери наистина се обадиха, опитвайки се да подушат дали историята наистина си струва труда, или ще е просто реклама за нова серия медицинско оборудване, ала не получиха никаква предварителна информация. Всички трябваше да чакат до вторник сутринта. А тогава…

 

 

На пресконференцията се събраха около четиридесет репортери — само веднъж преди това „Хобсън Мониторинг“ успя да привлече повече хора от бранша — когато за пръв път бе предложила част от акциите си за изкупуване. Питър знаеше по име половината от репортерите: Бък Пийкарц, медицински кореспондент за „Торонто Стар“, Кори Тик, неговият колега от „Глоуб енд Мейл“, Лиан Дилъни от „СВС Нюсуърлд“; един дебеланко, който отразяваше интересните постижения в областта на медицината в Канада за „Бъфало Нюс“; местния кореспондент за „118А Тудей“ и мнозина други. Репортерите си взимаха от пресните плодове, пиеха кафе и разговаряха. Бяха изненадани, че не получават предварително подготвени информационни пакети, макар че Питър и Джогиндър ги увериха, че ще получат такива плюс дискети с данни и пълни записи на забележките на Питър след края на пресконференцията. Някои от присъстващите журналисти тъй или иначе щяха да направят видеозапис на цялото събитие.

Кейти си беше взела един ден отпуск, за да бъде тук с Питър. В десет и четвърт той се насочи към предната част на залата. Кейти му се усмихна и въпреки че стомахът му се беше свил от притеснение, той почувства, че черпи сила от присъствието й.

— Добър ден на всички — поздрави Питър и се усмихна на всеки един от журналистите поред, като запази специална, продължителна усмивка за Кейти. — Благодаря ви, че дойдохте. Моля, простете ни цялата тази тайнственост — зная, че ви изглежда малко мелодраматична. Ала онова, което ще обявим тук днес, е особено важно и искахме да сме сигурни, че ще бъде чуто за пръв път от сериозни журналисти. — Той се усмихна. — Джогиндър, бихте ли угасили светлините, моля? Благодаря. Сега, моля, всички наблюдавайте монитора на стената. Преди да си тръгнете, всички ще получите копия на записите, които ще ви пусна. Готови ли сте? Джогиндър, пуснете записа, моля.

Журналистите гледаха напрегнато, докато Питър им обясняваше забавените кадри, записани при смъртта на Пеги Фенъл. Питър се впусна в множество технически подробности — в крайна сметка тези хора бяха медицински кореспонденти. Когато вълната на душата се отдели от главата на госпожа Фенъл, през публиката се разнесе шепот.

— Пуснете още веднъж последната част от записа — извика Пийкарц от „Стар“ и Питър направи знак на Джогиндър да го направи.

— Какво точно представлява това? — попита друг кореспондент.

Питър погледна Кейти, която седеше на първия ред. Очите й блестяха. Той се престори, че повдига незаинтересовано рамене.

— Това е електрическо поле с постоянни параметри, което напуска човешкото тяло през сляпото око в момента на смъртта.

— В момента точно когато настъпва смъртта? — попита Дилъни, дамата от „Нюсуърлд“.

— Да. Това е последната проява на електрическа активност в мозъка.

— И така… какво е това? — повтори жената. — Нещо като душа ли? — Тя изрече думата безцеремонно, като на шега. Така си оставяше пътечка за отстъпление, в случай, че се е държала глупаво.

Но през изтеклите седмици, откакто Саркар за пръв път бе произнесъл тази дума, тя не събуждаше особено безпокойство у Питър.

— Да — отвърна той. — Ние смятаме, че е тъкмо това. — Той извиси глас, обръщайки се към цялата аудитория. — Той е пред вас, дами и господа, първият пряк научен запис на онова, което може би е човешка душа, напускаща тялото.

Избухна страшна глъчка. Всички заговориха едновременно. Следващите два часа Питър прекара, отговаряйки на въпроси, макар че някои от репортерите, които разполагаха с по-малко време за предаване на материалите си, бяха грабнали информационните си пакети и бяха изчезнали почти незабавно. Питър обясни, че проучванията му занапред ще трябва да отговорят на въпроса какво става с вълната на душата, след като тя напусне тялото — и че както изглежда, полето запазва параметрите си, ала все още няма доказателство, че то не се разпада скоро след като е напуснало тялото. Той подчерта, че все още разполага с малко данни за съдържанието и структурата на вълната на душата, особено що се касае до смислената информация — ако въобще съществува такава, — която се съдържа в нея.

Ала това не променяше нещата. Представата за душата беше първична, универсално разбираема. Дълбоко в сърцата си хората вече бяха сигурни какво представлява вълната на душата.

Вечерта репортажът на CBC беше предаден от CNN в Щатите и от BBC Уърлд Сървис. Събитието беше разпространено по електронната мрежа за броени часове и се появи на първите страници на „Торонто Стар“ и няколко американски вестника. На следващия ден вестниците по целия свят публикуваха информация за него на първите си страници. За двадесет и четири часа целият развит в индустриално отношение свят бе научил за това откритие.

Питър Хобсън беше станал знаменитост.

 

 

— Още ли е на линия човекът, който се обади? — попита Донахю, който се бе завърнал на работа в дневната телевизионна програма след неуспешното си участие в изборите за президент на страната.

— На линия съм, Фил.

Донахю направи измъчена гримаса; напразно губеше ценни секунди.

— Говорете — разполагам с малко време.

— Бих искал да зная — продължи гласът на човека от телефонната линия — какво в действителност представлява животът след смъртта. Искам да кажа — сега вече знаем, че той съществува, но какво представлява наистина?

— Това е много хубав въпрос, господине — каза Донахю и се обърна към Питър. — Доктор Хобсън, какво представлява животът след смъртта?

Питър се размърда на стола си.

— Боя се, че въпросът попада по-скоро в областта на философията, отколкото…

Донахю се обърна към публиката в студиото.

— Уважаема публика, подготвени ли сме за такъв род въпроси? Наистина ли желаем да научим отговорите? И как би постъпила Америка, ако се окаже, че съществуването след смъртта е неприятно? — След това заговори като че на въздуха. — Браян, покажи им номер 14.

Върху екрана се появи диаграма.

— Шестдесет и седем процента от хората в тази прекрасна страна — започна Донахю — вярват, че вълната на душата доказва юдейско-християнския модел за рая и ада. Само единадесет процента вярват, че откритието ви, доктор Хобсън, опровергава този модел.

Диаграмата изчезна. Донахю забеляза повдигната ръка в дъното на студиото, втурна се към последния ред и пъхна микрофон под брадичката на жената:

— Да, госпожо. Вие вероятно имате кратък коментар.

— Точно така, Фил. Аз съм от Мемфис — в този град харесваме вашето шоу.

Отначало на лицето на Донахю се появи изражение на момченце, потупано за похвала по главицата.

— Благодаря, госпожо. — После се появи болезнен израз, сякаш нещо бе заседнало на гърлото му. — Разполагаме с много малко време.

— Въпросът ми е насочен към господин доктора. Смятате ли, че вашето откритие ще ви отведе в рая, или по-скоро ще попаднете в ада, заради това, че сте се намесили в тайнствата на Бога?

Лицето на Питър в едър план.

— Ами… нямам представа.

Донахю направи стандартния си театрален жест, като насочи показалеца си директно към камерата.

— Ще продължим след…

 

 

Човекът с посребряла коса се обърна с лице към публиката. Според таблоидите той наскоро бе преминал процеса за спиране на стареенето, предлаган от компанията „Живот безкрай“, така че зрителите можеха да очакват с нетърпение появата му по екраните поне през следващите няколко века.

— Живот след живота — изрече той със знаменателен глас. — Върху тази тема ще бъде съсредоточено вниманието ни в това издание на предаването „Джералдо“. Наши гости днес са: Питър Хобсън, ученият от Отава, който твърди, че е заснел безсмъртната душа, и монсеньор Карлос Латина от Лос Анджелис. — Джералдо се обърна към мъжа, облечен в черно расо. — Монсеньор, къде смятате, че се намират днес душите на онези духовници, които са извършвали сексуални злоупотреби с момчета от сиропиталища, управлявани от църквата?

 

 

Компютърна графика от купола на сградата на Капитолийския хълм. Музикална заставка. Телевизионен диктор:

— От АВС Нюс: седмицата с Питър Дженингс. От централата във Вашингтон има думата репортерът Питър Дженингс.

Дженингс, сивокос, навъсен, обърнал лицето си към камерата:

— Вълната на душата — факт или фантазия? Религиозно откровение или научна истина? Ще задаваме въпроси на нашите гости Питър Хобсън, инженерът, който пръв откри вълната на душата; Карл Сейгън, авторът на бестселъра „Очите на Съзиданието“ и Хелън Йоханес, съветник на президента по проблемите на религията в Америка. Малко предварителна информация по случая, която ще ви бъде поднесена от Кайл Адер. Скоро в нашето студио във Вашингтон ще пристигнат и…

(Кадър в среден план, показващ Доналдсън. Чертите му са строги; носи перука с цвят на кафява вакса)

— Сам Доналдсън…

(Кадър в среден план, изобразяващ Уил — посребрени коси и безизразни очи; носи папийонка като собственик на плантация, оттеглил се от активна дейност.)

— … и Джордж Уил. По-късно към нас ще се присъедини и коментаторката Сали Фернандес от „Уошингтън Поуст“. Всички те участват в нашата неделна програма.

Следва реклама: Новият автомобил на стрелеца с лък Даниъл Мидланд, който не създава никакви екологични проблеми. Становището на „Дженерал Дайнамикс“ — „нашата работа подлежи на класификация, но преди всичко ние сме отговорни граждани“. Мерил Линч — „защото някой ден икономиката наистина ще преживее обрат в развитието си“.

(Публиката показана в общ кадър.)

(Шумът в студиото полека заглъхва.)

Дженингс говори отново:

— Благодаря, Кайл.

(Камерата показва в близък план гостите и водещите на предаването.)

На монитора на стената се появява Питър Хобсън, върху дисплея се появява надпис „Торонто“.

Сам Доналдсън се навежда напред.

— Професор Хобсън, вашето откритие на вълната на душата може да бъде разглеждано като велик механизъм за освобождение на потиснатите хора, като окончателно доказателство, че всички мъже и жени се раждат равни. Как смятате, какъв ефект би имало откритието ви върху тоталитарните режими?

Хобсън отговаря учтиво:

— Извинете, но аз не съм професор.

Доналдсън:

— Приемам поправката ви. Ала не оттеглям въпроса си, господине! Какъв ефект ще имат вашите открития върху нарушението на човешките права в източна Украйна?

След секунда размисъл Хобсън отговаря:

— Приятно ми е да мисля, че съм нанесъл удар върху неравенството сред хората, разбира се. Но ми се струва, че способността ни да проявяваме нечовешко отношение към редица проблеми е надживявала всяко предизвикателство, издигнато пред нея в миналото.

Джордж Уил, разперил пръстите на ръцете си:

— Доктор Хобсън, средният американец, който се задъхва под бремето на хищните данъци, наложени от правителството, въобще не го е грижа за геополитическите аспекти на вашата изследователска дейност. Средният почтен американец иска да знае какви са характеристиките на живота след смъртта — казано на прост и ясен език.

Хобсън, примигвайки:

— Това въпрос ли е?

Уил:

— Това именно е въпросът, доктор Хобсън.

Хобсън бавно клати глава.

— Нямам никаква представа.