Робърт Сойер
Терминален експеримент (25)

Глава 24

— Какво е това? — попита Питър и посочи монитора в компютърната лаборатория на компания „Огледален образ“. Картината наподобяваше пасаж малки сини рибки, които плуваха в оранжев океан.

Саркар вдигна поглед от клавиатурата.

— Изкуствен живот. Тази зима ще водя курс лекции в университета „Райърсън“.

— Как функционира всичко това?

— Ами точно както създадохме двойници на твоя ум в компютъра, така е възможно да имитираме други страни на живота като размножаване и еволюция включително. Наистина, когато имитациите станат достатъчно сложни, някои изследователи заявяват, че е само въпрос на семантика дали двойниците наистина са живи. Тези риби се развиха от много прости математически имитации на жизнени процеси. И също като истинските риби, те проявяват редица поведенчески черти, типични за вида, като например движение на пасажи.

— А как успя да стигнеш от простата математика до съществата, които се държат като живи риби?

Саркар остави работата си и отиде до Питър.

— Ключът тук е кумулативната еволюция — тя прави възможно много бързо да се премине от произволно взета ситуация към сложни форми. — Той протегна ръце и натисна няколко клавиша. — Ето, нека ти демонстрирам за кратко този процес.

Екранът се изчисти.

— Сега — каза Саркар, — напечатай някаква фраза. Но не слагай препинателни знаци — напиши само буквите.

Питър помисли за миг, после напечата изречението: And where hell is there must we ever be^[1].

Компютърът го показа на монитора, отпечатано с малки букви.

Саркар хвърли поглед над рамото му.

— Марлоу.

Питър се изненада.

— Значи знаеш и това?

— Разбира се — кимна Саркар. — Нали съм учил в частно училище, не забравяй. Плюс „Фауст“: „Адът няма граници, нито пък се намира на някое точно определено място. Адът е там, където сме ние. Ние винаги трябва да бъдем там, където е адът.“

Питър не каза нищо.

— Погледни фразата, която си напечатал. Тя се състои от 39 букви, плюс интервалите. — Саркар не ги беше преброил — компютърът беше обявил точния им брой веднага след като Питър бе престанал да печата. Освен това имаше и други данни. — Добре. Сега мисли за всяка една от тези букви като за отделен ген. Съществуват 27 възможни стойности, които всеки един от тези гени би могъл да изразява: от A до Z плюс интервал. Тъй като ти отпечата редица от 39 знака, това означава, че имаме 27 повдигнато на 39-а степен възможни различни редици със същата дължина. С други думи, огромно количество редици.

Саркар протегна ръце и натисна няколко клавиша.

— Компютрите ни — продължи той — могат да генерират сто хиляди произволни 39-буквени редици всяка секунда. — Той посочи една цифра на екрана. — Но дори работейки с тази скорост, ще им бъдат необходими 2×10 на 43-та степен години — милиарди пъти по-дълго време от онова, през което е съществувала Вселената — за да направят пълния точен модел на редицата букви, използвани от Марлоу, които ти написа, правейки съвсем произволен избор.

Питър кимна.

— Също като маймуните.

— Точно така — кимна Саркар.

— Не компютърните маймуни — възрази Питър. — Имам предвид онези истински безброй маймуни, които блъскат ли, блъскат клавишите на клавиатурата. Те никога няма да могат да възпроизведат точно копие на текст от Шекспир, колкото и дълго да опитват.

Саркар се усмихна.

— Така е, защото работят произволно. Но процесът е кумулативен. Всяко поколение подобрява постижението на предходното, като всичко това се основава на селекционни критерии, наложени от околната среда. Чрез кумулативната еволюция можем да преминем от празен брътвеж към поезия — или от уравнения към риби, или дори от проста плесен, развиваща се в тинята, до човешки същества — при това с изумителна бързина. — Той докосна един клавиш и посочи екрана. — Ето, тук е изписана напълно произволна редица, състояща се от 37 букви. Да приемем, че това е организмът прародител.

Върху екрана беше изписано:

00 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe

— Използвайки кумулативната еволюция, компютърът може да получи от този произволно взет изходен етап желания краен продукт за броени секунди.

— Как? — попита Питър.

— Да речем, че всяко поколение, една редица текст, може да произведе 39 потомци. Но както и в реалния живот, потомците не са съвсем същите както родителя. По-скоро във всеки потомък един ген — тоест един знак — ще бъде различен, движейки се от началото до края на азбуката, като всяка отделна буква може да бъде заменена с друга. Например Y може да стане X или Z.

— Добре.

— Измежду всеки един от 39-те потомъка компютърът намира онзи, което е най-добре приспособен към околната среда — тоест варианта, който е най-близо до оригинала на Марлоу — нашият идеал за съвършено приспособена към средата форма на живот. Той — най-добре приспособилият се — ще бъде единственият, който ще се размножи и ще даде следващото поколение. Разбираш ли?

Питър кимна.

— Добре. Да оставим еволюцията да следва естествения си ход за едно поколение. — Саркар натисна друг клавиш. Тридесет и девет буквално идентични редици се появиха на екрана и миг по-късно тридесет и осем от тях угаснаха.

— Ето го най-добре добре приспособилият се потомък — той посочи на екрана.

000 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe

001 wtshxowlvdamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe

— Не е очевидно — подчерта Саркар, — но долната редица е малко по-близо до целта, която сме си поставили, отколкото горната.

— Не виждам никаква разлика — възкликна Питър.

Саркар посочи екрана.

— Десетата буква се е променила от E на D. В цитата от Марлоу десетата поред позиция е празен интервал. Ние използваме разположена в кръг азбука с интервал между първата буква A и последната 2. Буквата O е по-близо до интервала, отколкото E, така че в долната редица откриваме леко подобрение — тоест тя е по-добре приспособилият се потомък. — Той натисна друг клавиш. — Ето, сега ще го оставим да стигне докрай в подбора. Виж — вече е готово.

Питър беше впечатлен.

— Наистина стана много бързо.

— Кумулативна еволюция — възкликна Саркар триумфално. — Бяха необходими само 277 поколения, за да стигнем от безсмисления брътвеж до Марлоу — от пълния произвол до сложната структура. Виж, ще извикам на монитора всяко тридесето поколение, чиито гени са претърпели еволюция, приближавайки до целта с всяка достигната по-висока степен:

000 wtshxowlveamfhiqhgdiigjmh rpeqwursudnfe

030 wttgWoxmvdakgiiphfdhghili STerwuotucneE

060 xrtgWoymwccigihpiddHfihll STesxuovvapdE

090 xqugWm nzccfhihomcdHfihkM STcuyunvvzpdE

120 ypudWl p bcEijhmnbbHfihkMzSTbWyvmvwyrcE

150 zpvdWj r aeEjlhlqbzHfigkMyST WyvkvwvsBE

180 AozcWibR fEklKhkrbyHEjgiMxST W wjvwtuBE

210 ANzaWHERd HELLhISawHEjEiMwST WbwgvxsuBE

240 AND WHERE HELLfIS THEnEiMUST WdwEVzszBE

270 AND WHERE HELLfIS THEREbMUST WE EVER BE

Саркар натисна още няколко клавиша.

— А ето и последните пет поколения:

273 AND WHERE HELLcIS THEREaMUST WE EVER BE

274 AND WHERE HELLbIS THEREaMUST WE EVER BE

275 AND WHERE HELLaIS THEREaMUST WE EVER BE

276 AND WHERE HELLaIS THERE MUST WE EVER BE

277 AND WHERE HELL IS THERE MUST WE EVER BE

— Добре свършена работа — отбеляза Питър.

— Не просто добре — добави Саркар. — Точно поради тази причина ти и аз и останалата част от биологическия свят се намираме на настоящия етап от развитието си.

— Изненадваш ме. Искам да кажа… ами ти си мюсюлманин, затова приех, че си последовател на доктрината, според която Бог вдъхва душа на всяко новородено човешко същество.

— Моля те — възрази Саркар. — Не съм достатъчно глупав, за да пренебрегна находките на различните вкаменелости. — Саркар помълча, после поясни: — Виж, ти си възпитан в духа на християнската религия, макар че не изпълняваш ритуалите й. Твоята религия проповядва, че хората са създадени като образ и подобие на Бога. Е, това е нелепо, разбира се — та Бог не би имал нужда от пъп на корема си. „Създадени по Негов образ и подобие“ за мен просто означава, че Той е предоставил критериите за подбор — тоест целта, към която трябва да се стремим — и формата, до която сме достигнали вследствие на еволюцията, е тъкмо тази, която е угодна Нему.