Робърт Хайнлайн
Фрайди (5)

V

Девет седмици по-късно тръгнах към Нова Зеландия.

Макар че Шефът е високомерен и не чува възраженията, трябва да му се признае, че знае какво върши. Когато доктор Красни реши да ме изпише, не бях „най-добре“. Оставах си доскорошна пациентка, която просто престана да се нуждае от денонощните грижи на медицински сестри.

А след онези седмици бих могла да обера златните медали в някогашните Олимпиади, без дори да се препотя. Когато се качвах в ПБ-кораба „Абел Тасман“ в свободния космодрум Уинипег, командирът му ми хвърли око. Знаех, че изглеждам апетитно, и нарочно повъртях дупе на минаване по прохода между креслата. Никога не го правя, ако съм по задача — като куриерка обикновено се сливам с пейзажа. Сега обаче отивах да си отдъхна от работата, а е и много забавно да се пофръцкаш. Явно не бях забравила как се прави, защото командирът мина да ме нагледа, докато се настанявах в креслото. А може би гащеризонът „суперкожа“ открояваше приятно телесата ми. Бяха излезли на мода този сезон, купих си първия в магазинче на космодрума и се преоблякох още там. Сигурна съм, че не след дълго сектите, според които в секса има нещо нечисто, ще обявят носенето на „суперкожа“ за смъртен грях.

— Госпожица Болдуин, нали? — осведоми се той. — Ще ви посрещне ли някой в Оклънд? С тази война и другите щуротии не е много подходящо жена без придружител да се движи из свободен космодрум.

(Не му казах: „Виж какво, готин, предишния път очистих досадника.“)

На око премерих сто деветдесет и пет сантиметра в капитана, несъмнено тежеше над сто килограма, но без грам излишна тлъстина. Май наскоро беше прехвърлил трийсетте, а платиненоруси мъжаги като него човек очаква да види в корабите на скандинавските линии, а не на АНЗАК. Щом искаше да се държи покровителствено, аз пък щях да се правя на малка.

— Никой няма да ме посрещне, но веднага ще се кача в хвърчилото до Южния остров. А… как се закопчават тези предпазни колани? Лентичките на ръкавите ви да не означават, че сте капитанът на кораба?

— Сега ще ви покажа как да нагласите коланите. Капитанът съм, да. Казвам се Йън Торми.

Оставих се да ме върже неподвижна в креслото.

— Капитан, значи. Ау, никога досега не съм се запознавала с капитан!

Приказките ни дори не можеха да се нарекат надлъгване на дребно, защото всъщност си бяха част от древен ритуал. Той ми казваше: „Търся си маце, а ти ми оплакна окото. Навита ли си?“ А аз му отвърнах: „Доста поносимо изглеждаш, но за съжаление днес нямам време.“

В този миг можеше да се оттегли, без да се почувства засегнат, или да ми влезе под кожата за всеки случай — ами ако пак се срещнем? Избра втората възможност.

Затегна коланите без хлабавини, но не и прекалено, а дори не се възползва от повода да ме поопипа. Поведение на професионалист.

— Времето за прекачване този път е малко. Ако слезете последна, след като кацнем, с удоволствие ще ви отведа право в онова крилато киви. Така ще стане по-бързо, отколкото да се провирате в гъмжилото на терминала.

(Капитане, имам цели двадесет и седем минути от кацането на твоя полубалистичен кораб до редовния полет към Южния остров. Тоест печелиш двайсетина минути, през които да измъкнеш с памук моя код за връзка. Ако се държиш толкова мило, ще ти го кажа и сама, без да ме убеждаваш.)

— О, благодаря ви за любезността, капитане! Дано не ви затруднявам прекалено.

— Така АНЗАК се грижи за клиентите си, госпожице Болдуин. А за мен ще бъде истинско удоволствие.

Обичам да летя с ПБ — претоварването от ускорението в началото, когато ти се струва, че креслото аха да поддаде и да пръсне мазна течност из целия салон, после минутите в безтегловност, когато оставаш без дъх и вътрешностите ти сякаш ще изскочат, навлизането в атмосферата и дългото гладко спускане. Как да се накефиш повече за четирийсетина минути, без да си сваляш дрехите?

И винаги го има много любопитния въпрос: свободна ли е пистата? ПБ няма да направи втори опит за кацане. Просто не може.

В брошурките, които все пробутват на пътниците, се бият в гърдите, че ПБ не излита, ако не получи потвърждение от приемащия космодрум. Да, бе, и аз още вярвам в добрите феи като родителите на Шефа в детството си. Ами тъпчото в частното си РМВ, решил да спре точно където не бива? Да не споменавам и как седях веднъж в панорамен бар над Сингапур и видях, че за девет минути кацнаха три ПБ — не на една и съща писта, а на кръстосващи се! На това му казвам аз руска рулетка…

Въпреки всичко ще си летя с тези корабчета. Харесва ми, а и моят занаят често ми налага да се возя в тях. Но пак затаявам дъх от излитането до кацането.

Забавлявах се както винаги, а и пътуването е твърде кратко, за да се поддам на скуката. Поизостанах от другите пътници при слизането и ето го моя учтив хищник, тъкмо излизаше от пилотската кабина. Стюардът ми подаде сака, но капитан Торми го взе веднага въпреки неискрените ми възражения.

Отведе ме при изхода за полета до Южния остров, зае се да потвърди резервацията и да ми избере място, после пренебрегна надписа „Само за пътници“ и седна в чакалнята до мен.

— Жалко, че веднага заминавате… тоест жалко за мен. По правилник трябва да си почина три денонощия до обратния полет и този път нямам с какво да си запълня времето. Преди тук живееха сестра ми и съпругът й, но се преместиха в Сидни и вече дори нямам при кого да се отбия.

(Да, да, представям си как си прекарваш цялата почивка със сестричката и зетя.)

— Наистина жалко! Знам как се чувствате. Семейството ми е в Крайстчърч и винаги съм самотна далеч от тях. Имам голямо, шумно и много дружелюбно семейство — ние сме С-група.

— Сигурно е забавно. Колко са съпрузите ви?

— Капитане, всички мъже първо за това питате. Уви, май не искате да разберете в какво е смисълът на С-групата. Мислите си, че „С“ означава само секс.

— А не е ли вярно?

— Разбира се, че не! Означава „сигурност“, „съчувствие“, „съпреживяване“, „синове и дъщери“, „сплотеност“ и още много други неща, все хубави, уютни и ободряващи. Означава и „секс“ понякога, но той пък е лесно достъпен и по други начини. Едва ли е нужно да се създават сложните отношения в С-групата само заради секса.

(Всъщност С-група е съкращение от „синтетична семейна група“, както е била определена в законодателството на първата териториална държава, признала съществуването на явлението — Калифорнийската конфедерация. Готова бях да заложа десет към едно, че и капитан Торми отдавна знае това. Продължавахме да опитваме варианти на все същата прастара игра.)

— Не бих казал, че сексът е толкова лесно достъпен…

(Този път реших да не се хващам на въдичката. Ех, капитане, с този ръст, широки рамене и чистата розова кожа на лицето, а почти цялото ти време свободно за лов… и то в Уинипег и Оклънд, които никога не са страдали от оскъдица… Хайде де! Измисли нещо друго!)

— …но съм съгласен, че не е най-сериозната причина за брак. Аз едва ли ще се оженя някога, защото съм прелетна птица. Но както я описвате, С-групата трябва да е чудесно място, където да се връща човек.

— Така е.

— Колко сте все пак?

— Още ли сте любопитен за броя на съпрузите ми? Имам ги трима, но и три сестри по група. Мисля, че и трите ще ви допаднат, особено Лиспет, най-младата и най-хубавата. Лизи е типична огненорижа шотландка и си пада малко флиртаджийка. И деца не липсват, разбира се. Всяка вечер се опитваме да ги преброим, но те са твърде пъргави. Също котенца, кученца, патета, огромна градина, в която през всички сезони цъфтят рози. Много оживено място, преливащо от щастие, но човек трябва да внимава къде стъпва.

— Великолепно! Групата ви няма ли нужда от приходящ съпруг, който не се свърта много у дома, но пък може да се похвали с внушителна застраховка? Висока ли е цената ви за приемане на нов член?

— Ще се посъветвам с Анита, но вие не говорите сериозно.

Продължихме да си бърборим, без да влагаме особен смисъл в думите, освен чисто символичен. Скоро се споразумяхме безмълвно, че първият мач е завършил наравно и все пак си оставихме възможност да повторим състезанието, като си разменихме кодовете за връзка. Той научи как да се обажда на семейството ми в Крайстчърч, а в замяна ми предложи да отсядам в тукашния му апартамент, когато пожелая. Поел наема, когато сестра му се преместила… но обикновено живеел там шест дни в месеца.

— Ако минеш през града и искаш да се освежиш или да подремнеш, просто се обади. Можеш и да преспиш.

— Йън — вече си говорехме на „ти“, — може точно тогава да го използва някой твой приятел или самият ти.

— Не е много вероятно, но компютърът ще ти обясни къде съм и мен да ме няма. Ще ми бъде мъчно, ако се разминем.

Съвсем неприкрита свалка, обаче изтънчено сдържана. Отговорих, като му дадох номера в Крайстчърч — нямам нищо против пак да опита да ми смъкне гащите, в случай че му стигне храбростта да се изправи пред моите съпрузи, сестри по група и сбирщина вряскащи хлапета. Бих се изумила, ако се обади. Високите самотни красавци с престижна и извънредно добре платена работа не са принудени да се престарават чак толкова.

Гласът, който мърмореше неспирно за отлитащи и кацащи хвъркати возила, секна… и след миг изрече:

— С огромно съжаление правим тази пауза, за да ви съобщим, че Акапулко е унищожен. Научавате новината първи благодарение на „Интеруърлд Транспорт“, чийто девиз е: „Скорост и сигурност“.

Аз ахнах, а Йън изсъска:

— Ама че идиоти!

— Кого ругаеш?

— Цялото Мексиканско революционно кралство. Кога териториалните държави ще си набият в кухите глави, че не могат да си мерят силите с корпоративните държави? Затова ги нарекох идиоти. Заслужават си го!

— Капитане… Йън, не те разбирам.

— А би трябвало да е очевидно за всички. Териториалната държава, дори да е на астероид или в някоя от точките на Лагранж, е превъзходна, удобна мишена. Но да се бориш с мултинационалките е все едно да режеш мъгла с трион. Къде ти е мишената? Искаш да се биеш с Ай Би Ем? Къде по-точно? Има регистрирано седалище в Свободния щат Делауер, но то е само номер на пощенска кутия. Не става да го вземеш на прицел, нали? А офисите, служителите и заводите са пръснати по всичките четиристотин и не знам колко си териториални държавици, има още много и в Космоса. Не можеш да цапардосаш никоя част от Ай Би Ем, без да пострада още някой, при това зле. Но може ли някоя от мултинационалките да победи Велика Русия, да речем?

— Не знам — признах си. — Прусаците поне не успяха.

— Крайният изход зависи само от едно — дали корпоративната държава ще види изгода за себе си в такава победа. Доколкото знам, мултинационалките не поддържат постоянни ударни части, някои може би нямат дори щатни диверсанти. Вероятно би им се наложило тепърва да си купуват бомбите и ракетите. Защо да не отделят колкото време им е нужно за подготовката? Русия никъде няма да изчезне. И след седмица, и след година ще си е все там — грамадна тлъста мишена. „Интеруърлд Транспорт“ преди малко ни показа какво ще стане накрая. Войната свърши. Мексико заложи безразсъдно на предположението, че корпорацията не би рискувала всички да я оплюят за унищожаването на цял град. Онези старомодни политици все не успяват да схванат, че на корпоративната държава почти не й пука за общественото мнение, за разлика от териториалната. И войната приключи набързо.

— Дано! Акапулко е… да де, беше… толкова красив.

— Щеше да бъде красив и в момента, ако Революционният съвет на Монтесума не живееше със спомени от двадесетия век. Сега всички ще гледат да замажат поразиите. „Интеруърлд“ ще поднесе най-искрените си извинения, ще плати обезщетение, после без никакви тържествени фанфари типовете от Съвета на Монтесума ще дадат и земя, и екстериториалност за новия космодрум, обаче на наскоро пръкнала се корпорация със звучно мексиканско име. Няма да се разгласява фактът, че шестдесет процента в нея ще държи „Интеруърлд“, а останалите четиридесет — същите политикани, които се суетяха, докато Акапулко беше изтрит от лицето на земята.

Капитан Торми гледаше много ядосано и кисело. Изведнъж забелязах, че е малко по-възрастен, отколкото си мислех.

— Йън, АНЗАК не е ли дъщерна фирма на „Интеруърлд“?

— Може би затова съм се настроил толкова цинично. — Той се изправи. — Твоето киви вече се скачи с ръкава за пътници. Нека аз ти нося сака дотам.