Робърт Хайнлайн
Фрайди (26)

XXVI

Може и да се каже, че се ожених за Златокоска, поне в известен смисъл. Щом Ана и Бърт сключиха брак най-официално, върнахме се в хотела и те се преместиха в „младоженския апартамент“. (За разлика от нашата „бърлога за оргии“ всичко беше в розово и бяло вместо черно и червено, липсваше и огледалото на тавана… затова пък струваше двойно повече.) Двете със Златокоска побързахме да се изнесем от „Дюните“ и пренаехме от обитателя й една къщурка с размерите на кутия за обувки. Беше някъде на неясната граница между Фримонт и Чарлстън. Така бързо стигахме до подвижния тротоар към трудовото тържище, а и Златокоска можеше да се добере лесно до която и да е болница. Аз имах къде да пазарувам наоколо. Иначе би ни се наложило да купим или наемем конче с двуколка, или поне велосипеди.

Мястото май беше единственото достойнство на този бордей — нямаше пълзящи рози над вратата и беше несъмнено грозен, а от съвременните удобства вътре се намираше само терминал с ограничени функции и достъп. Но за пръв път в живота си имах свой покрив над главата и бях „домакиня“. Никога не бях смятала за своя къщата в Крайстчърч, а и изобщо не ми хрумваше да се налагам като господарка на домакинството. Освен това някои хора не пропускаха да ми напомнят изобретателно, че съм по-скоро гостенка.

Вие имате ли представа колко е весело да си купувате тенджери за кухнята, където никой не ви се бърка в готвенето?

А в домакиня се превърнах веднага, защото още същата вечер повикаха Златокоска на нощно дежурство чак до седем сутринта.

Стараех се да си вляза в ролята. Дори купих семена от ароматен грах и ги посадих вместо липсващите пълзящи рози. Скоро открих, че градинарството не се състои само от пускането на семена в пръстта. Те просто не поникнаха. Порових в библиотеката на Лас Вегас и си купих истинска книга с хартиени листове, снимки и рисунки на тайнствата, които владее истинският градинар. Прочетох я и запомних всичко наизуст.

От едно нещо обаче се въздържах. Колкото и да се изкушавах, не си взех котенце. Златокоска можеше да изчезне всеки миг. Предупреди ме, че ако й предложат работа, когато не съм в къщата, вероятно няма и да се сбогуваме. (И аз предупредих Жорж за същото преди време. Така и стана.)

А честността би ме задължила да се грижа за котето. Куриерката не може да мъкне любимеца си навсякъде, ако ще и да е в специална чанта. Това не е начин да отгледаш същество, с което споделяш живота си. И аз щях да се изнеса оттук не след дълго. Не си взех коте.

Беше време на кротки радости. Златокоска полека и търпеливо изби от главата ми заблудите за готвенето. Дотогава само си въобразявах, че знам какво върша в кухнята. Вече умея да готвя. Научих се да забърквам сухото мартини точно както тя го харесваше — три и половина части джин „Бийфийтър“, една част сух вермут „Нойи Прат“, тънка спиралка от лимонова кора и никакъв тоник. Аз пиех „Бристъл Крийм“ с много лед. Сухото мартини прекалено бързо удря в главата, но разбирах защо на една сестра с уморени от стоене права крака й е нужно точно това.

Още в първите дни Ана и Бърт заминаха за Алабама, обаче се погрижихме да не си загубим следите. Нямаха намерение да се заселят там, но Ана смяташе, че отдавна дължи едно гостуване на дъщеря си (а на себе си дължеше възможността да се похвали с новия си съпруг). После щяха да се запишат в някой военен или полувоенен отряд, стига да ги вземат и двамата, а и да им позволят да се сражават заедно. Заявиха, че им дотегнало от заседяване зад бюрата. Бяха готови да се примирят със сериозно понижение в чин само за да участват в по-разгорещени забавления. Сигурно бяха прави за себе си. И животът си беше техен.

Проверявах редовно какво предлагат на трудовото тържище, защото наближаваше денят, когато не само бих поискала да се отнеса с някой кораб по-далеч от Земята, но и да сторя това по принуда. Златокоска работеше почти постоянно и се опитваше да ми върти номера — настояваше тя да плаща всички разходи в домакинството. Престорих се на глуха и натъртих, че всичко ще делим поравно. И понеже сметките минаваха през ръцете ми, знаех до болка точно колко е скъп животът в Лас Вегас. Дори в схлупена къщурка. Тръгнеше ли нанякъде Златокоска, бих издържала само още няколко месеца, преди да се разоря окончателно.

Но не бих останала. Нямаше да понеса и бордея, и самотата накуп.

Упорито се опитвах да открия Жорж, Джанет и Йън, също Бети и Фреди, но се ограничих до два пъти месечно. Внимавах и със сметките за терминала.

Два пъти седмично се отбивах за по половин ден до трудовото тържище. Вече не си и мечтаех да намеря куриерска работа, платена поне наполовина колкото при Шефа. Все пак навестявах офисите на мултинационалките, които наистина използваха от време на време опитни куриери. Не пропусках нито една обява за работа с надеждата все нещо да пасне на моята несъмнено странна сбирщина от способности. Шефът често намекваше, че съм някакъв свръхчовек. Аз обаче мога да се закълна, че напоследък търсенето на супермени е твърде оскъдно.

Припомних си възможности, за които бях забравила отдавна. Вижте например тази обява:

„Търси се жена за износване на плод.

Неограничен лиценз, гарантиран

от «Транс Америка» и/или «Лойд».

Плащане по споразумение. Стандартна такса за интервю, с преглед при физиометрист по ваш избор.

«Бейбиз Ънлимитид»

LV 7962M 4/3.“

Бих могла да се запиша в контингента на тази фирма или да си опитам късмета на свободна практика. С моята обратима стерилност бих изкрънкала солидна премия, защото клиентите най-много се опасяват от майка под наем, която забременява точно преди деня, когато ще й имплантират зародиша.

Съзнавах, че износването на деца за други хора е само временна запушалка за финансовите дупки, но си струваше да помисля. Тази работа се заплащаше добре.

„Търсим спешно двама инженери по пространствено-времево проектиране, от който и да е пол.

Опитът с N-мерните конструкти е задължителен. Работата предполага риск от необратима

темпорална дислокация.

Акционерно участие. Всички удобства.

Пълна застраховка.

Условията подлежат на допълнително договаряне.

Обърнете се към «Бабкък и Уилкокс» ООД

чрез офиса на «Уолстрийт Джърнъл»

на трудовото тържище.“

Ето ти работа точно като за мен. Имаше само една дребна пречка — не се доближавах и на светлинна година до изискванията в обявата.

Имаше какви ли не примамливи предложения за работа по други планети или поне извън Земята. Аз обаче не се замислях засега за тях — нали очаквах да потегля като толкова щедро осигурена нова колонистка, че бих могла да си избера която и да е планета от Проксима, едва ли не в скута на Слънчевата система, чак до неизмеримо далечното Владение… Само че ако можеше да се вярва на последните вести от Владението, Първият гражданин бе прекратил приемането на имигранти, дори готовите да платят всякаква цена, за да се заселят там. Правеше изключение само за някои хора на изкуството или науката, и то след индивидуални преговори на негови представители с тях. Пък и не ми се искаше да стигна чак дотам. Твърде отдалечено е от Земята! А жителите на Проксима са ни близки съседи. Ако си на Южния остров, тяхното светило е над главата ти — голяма ярка звезда. Свети толкова дружелюбно…

Все пак изчитах внимателно всичко.

Клонът на „Трансураникс“ на Златната планета, обикаляща около Процион Б, набираше опитни минни инженери за контрольори на гномите. Петгодишен срочен договор, подлежащ на подновяване по взаимно желание, разнообразни премии и привилегии. Само дето в обявата не споменаваха, че на Златната планета нормалният човек рядко изкарва пет години.

„Хайпър Спейс Лайнз“ наемаше екипаж и персонал за полетите до Владението през Проксима, Преден пост, Хитро село, Дъбрава, Ботанически залив, Халцион и Мидуей. Четири месеца в Космоса, после месец почивка на Земята или Луната по избор. И повторение на цикъла. Пропуснах изискванията и заплатите на хиперастронавигаторите, инженерите по изкривяване на пространството, отговорниците по товаро-разтоварните дейности, комуникационните инженери и лекарите, но прегледах останалото.

Сервитьор, камериер, дърводелец по поддръжката, електротехник, водопроводчик, електронен техник, компютърен техник, готвач, пекар, готвач на сосове, сладкар, главен готвач, готвач на екзотични ястия, барман, крупие, холооператор/холофотограф, зъботехник, певец, учител по танци, надзорник в казиното, компаньон-секретар-асистент, помощник на отговорника по екскурзиите, инструктор по игри на карти, екскурзовод, болнична сестра, детегледачка, охрана (въоръжена), охрана (невъоръжена), художествен ръководител/диригент, театрален режисьор, музикант (изброени двадесет и три инструмента, изисква се владеенето минимум на три от тях), козметолог, бръснар, фризьор, масажист, склададжия, продавач в магазин, управител…

…а това е само малка извадка. По-накратко — което се прави на Земята, вършат го и по време на полет, може би само с незначителни разлики.

Една от липсващите професии в списъка е „проститутка“ въпреки твърденията на „Хайпър Спейс Лайнз“, че „дават равен шанс на всички“. Научих от слухове как се придържат към правилото. Ако искаш да те наемат на някоя от не най-специализираните длъжности, извънредно много ще ти помогне да си млада, красива, здрава, разгонена, бисексуална, гладна за пари и готова да се вслушаш във всяко що-годе приемливо предложение.

Комендантът на техния космодрум бил домакин-ковчежник на стария „Нютон“, като се издигнал по стълбицата от камериер. Още докато хвъркал из Вселената, той се грижел пътниците от първа класа да получават всичко, което поискат, но и да им бъдат съдрани по три кожи за това. Като комендант гони същата цел. Според мълвата наемал с предимство двойки (женени или не), ако го убедят, че ще работят в екип и в леглото, и извън него. Из тържището се носеше историйка за жиголо и курва, които забогатели само от четири полета. Учители по танци сутрин, треньори по плуване следобед, домакини на танцовия салон по време на вечерята и след нея, певци и комедианти в нощния бар, накрая персонални забавления за някой пътник — поотделно или като двойка. След онези четири полета вече можели да се оттеглят от този занаят… както им се наложило и без това, защото ги изритали — вече не били особено привлекателни, не преливали от жизненост. Поддържали невъзможния ритъм с активни и пасивни дроги.

Не мисля, че алчността някога ще се разгори чак дотам у мен. Ако ме помолят мило, ще будувам цяла нощ, но после искам да си наваксам съня.

Озадачих се, че „Хайпър Спейс Лайнз“ като че постоянно търсят хора за всички длъжности, а имат само четири кораба.

Помощничката на директора по персонала пък се учуди на недоумението ми.

— Наистина ли не знаете причината?

Уверих я, че не се преструвам на наивница.

— Ами… На три от планетите, които обслужваме, е прескъпо да си платиш правото на заселване. И други три не са никак евтини, макар на най-необходимите специалисти да опрощават вноската. Само на една планета ти плащат, за да отидеш при тях. Затова бягствата на хора от екипажа са тежък проблем за корпорацията. Онази планета със смешното име — Хитро село, е толкова привлекателна, че преди години дори първият помощник-капитан на „Дирак“ се изсули от кораба и остана там. Нямаме особени главоболия с персонала, нает тук, но… Да речем, че сте от Рангун, Банкок или Кантон. Разтоварвате пратките на Халцион и бригадирът ви обръща гръб само за минутка. Какво бихте направила? — Жената красноречиво вдигна рамене. — Не ви разкривам някаква страшна тайна. Знае се, че за почти всички хора единственият начин да се махнат от Земята е да се наемат на кораби, после да избягат. И аз щях да го направя, ако можех.

— А какво ви спира?

— Шестгодишният ми син.

(Защо ли не се науча най-после да не си пъхам носа в чуждите работи?!)

Някои обяви разпалваха въображението ми.

„Започва заселването на нова планета от тип Т-8.

Гарантирана максимална опасност.

Приемат се само двойки или групи.

Усъвършенствана програма за оцеляване.

Обърнете се към агенция по недвижима собственост «Чърчил и син».

Трудово тържище на Лас Вегас, 96/98.“

Спомних си какво ми каза Жорж — за заселване на всяка планета над Т-8 се полагат съблазнителен аванс и сериозни премии. Вече бях разучила тази класификация. И нашата планета е от тип Т-8. Не се мръщете недоверчиво. Почти никое кътче по нея не е било заселено лесно, често се е налагало да бъде променено изцяло, за да стане годно за обитаване. И земята, на която стоях в момента, е била подходяща само за динозаври и змии, преди в нея да бъдат вложени тонове пари, милиони тонове вода… и незнайно колко часове човешки труд до премала.

Не знаех обаче какво означава „максимална опасност“. Дали е точно като за много пъргава жена? И без това не ми се искаше да ставам взводна на корави амазонки на Земята, защото някои от моите момичета непременно биха загинали, а това би ме скапало. Нямах нищо против обаче да се разправя с някой саблезъб тигър или чуждопланетното му подобие. Не се съмнявах, че ще успея да изприпкам до него, да му стоваря две тежки тупалки по главата и да изчезна, преди изобщо да се е усетил.

Дали пък една още дива и засега безименна Т-8 не е по-добро място за Фрайди от отдавна излъсканото и вчесано Хитро село?

Да, но „максимална опасност“ можеше да означава буйстващи вулкани или прекалено висок радиационен фон. Кой би искал да свети нощем? Рови за още информация, Фрайди. Втора възможност никой няма да ти даде.

Този ден останах до късно в тържището, защото Златокоска бе работила нощна смяна. Нахраних я, когато се прибра в къщурката, сложих я да си легне към десет сутринта и се надявах да си почине поне до шест, ако не я повикат пак. Затова се размотавах из тържището, докато офисите започнаха да затварят.

Заварих къщата тъмна и се зарадвах, защото си помислих, че приятелката ми още не се е събудила. С мъничко късмет и пристъпване на пръсти можех да й приготвя храната, преди да е отворила очи. Вмъкнах се безшумно… и осъзнах, че е празно. Няма как да ви опиша причините за увереността си, но опустяла къща не мирише и не звучи като дом със спящ човек вътре. Влязох направо в спалнята. Празно легло, празна баня. Включих осветлението на пълна мощност и скоро открих каквото търсех — разпечатка до терминала.

„Най-скъпа моя Фрайди,

 

Много ми е криво, че май няма да се прибереш, преди да съм потеглила. А може и да е за добро, само щяхме да си изплачем очите.

Намерих си работа, макар и не както очаквах. Провървя ми, защото поддържах връзка с бившия си началник. Доктор Красни ми се обади тъкмо след като си легнах. Вече командва нова-новеничка полева болница, която ще обслужва «Скаутите на Сам Хюстън». Не са в мирновременния си състав, сама се досещаш. Винаги са поддържали батальоните си в готовност за мигновено разширяване до цели бригади. Не би трябвало да споделям с теб къде се събираме, нито накъде ще се отправим, но… (Изгори разпечатката, след като я прочетеш!) Ако тръгнеш на запад от Плейнвю и ми неш през Лос Лянос Естакадос, може да се натъкнеш на нас, преди да си стигнала до Порталес.

А местоназначението ни наистина е секретно! Само знай, че ако не успеем да видим с очите си заснежени планини на много горещо място, значи доста вдовци и вдовици ще получават пенсии. Веднага се обадих на Ана и Бърт. Ще се срещнем в Ел Пасо в шест вечерта.“

Шест вечерта ли? Значи Златокоска вече е в Тексас?! Мили Боже…

„Доктор Красни ми обеща, че ще намери работа и за тях — ако не в бойните части, поне в охраната на болницата. И за теб ще измислим нещо, мило момиче. Можеш да се сражаваш или ще те назнача като медицински техник трети ранг. А стане ли горещо, незабавно ще те повиша до сержант от медицинските части. Имаш думата и на полковник Красни, който добре те познава. Ще бъде прекрасно, ако и петимата се съберем отново.

Но не мисли, че те изнудвам. Знам, че те тревожи изчезването на твоите канадски приятели. Ако предпочиташ да останеш, за да ги издирваш, имаш моята благословия и ти желая бърза сполука. Решиш ли да се поразкършиш и да изкараш свястна бойна премия, ела направо в Ел Пасо. Адресът е «Офшорни инвестиции», клон Ел Пасо, управление за локални анализи, отдел «Екологични фактори», главен инженер Джон Красни. И не се подсмихвай, моля те. Запомни адреса и унищожи разпечатката.

Щом новините за операцията се разнесат по мрежите, можеш да се свържеш открито с всекиго от нас чрез хюстънския офис на «Скаутите». Дотогава си оставам «старша отговорничка по персонала» в отдел «Екологични фактори».

Дано милостивият Бог бди над теб и те пази от беди.

Желая го с цялата си обич.

 

Златокоска“