Робърт Хайнлайн
Фрайди (11)

XI

Ако някой е прекалено млад, за да е чул онова смразяващо послание, учебните програми по история в компютъра му непременно са го запознали със записа. Искам обаче да го преразкажа накратко, за да проличи как то повлия на мен и чудатия ми живот. Онзи „Съвет за оцеляване“ се представи като тайна организация на „честни хора“, посветили се да отстранят безбройните неправди по Земята и останалите местенца из Вселената, където вече се бе настанила човешката раса. На тази цел обричаха живота си.

Но първо възнамеряваха да обрекат мнозина други. Заявиха, че са съставили списъци на истинските властници и манипулатори — отделно за всяка териториална държава и общо за всички, от които зависи съдбата на целия свят.

Съветът си приписваше първите убийства и обещаваше да убива още… и още… и още… докато заповедите му бъдат изпълнени.

Гласът изброи големите клечки на планетата и продължи със списъка за Британска Канада. По напрегнатите лица и кимането на моите домакини се досетих, че поредицата от имена е почти точна. Странно, но макар заместникът на министър-председателката да беше в списъка, самата тя липсваше. Аз се учудих, а колко ли се бе изненадала дамата? Цял живот въртиш шашми в политиката, напираш към върха, а после някакво наперено лапацало отказва дори да признае, че си достойна да те пречука! Все едно улична котка да ти препикае новите обувки.

Гласът обеща да няма нови убийства през следващите десет дни. Ако обаче нищо не се подобри, едно от всеки десет имена в списъците ще бъде изтеглено с жребий. Обречените няма да бъдат посочени, а направо ликвидирани. Минат ли още десет дни без промени — пак едно име от десет. И така нататък, докато по Земята се възцари сбъднатата утопия с усилията на оцелелите.

Не пропуснаха да ни обяснят, че Съветът не е правителство и не смята да заменя властите. Щял да бъде пазител на добродетелите, обществена съвест на могъщите и богатите. Пощадените засега властници щели да останат на постовете си, но можели да запазят и живота си само ако се обърнат с лице към справедливостта. Бе им отправено предупреждение дори да не помислят за оставка от днес нататък.

— Това е Гласът на оцеляването. Земният рай е близо!

Млъкна най-после.

Паузата се проточи, докато водещ на живо се появи отново на екрана. Джанет измънка:

— Да, но…

— Какво? — подкани я Йън.

— Няма спор, че в списъка са включени тузарите на тази страна. Да предположим, че и ти си чуеш името. Уплашен си до затъпяване и си готов да направиш каквото и да е, само да не те очистят. Е, с кое започваш? Що е справедливост?

(„Що е истина?“ — попитал Пилат Понтийски и си умил ръцете. Не знаех отговора и си затраях.)

— Радост на живота ми, решението е съвсем просто — изтърси Жорж.

— Да бе, повярвах ти!

— И съобщените искания са прости. Всеки собственик, шеф или тиранин би трябвало да знае какво се очаква от него. Нали това му е работата? Ако налучка — добре. Ако не — ще научи грешката си с помощта на доктор Гильотен.

— Жорж, не може ли малко по-сериозно?!

— Скъпоценна моя, никога не съм бил по-сериозен. Щом конят не може да прескочи препятствието, гръмни го. Продължавай в същия дух и все ще намериш кон, който да прескочи… ако преди това не свършат. Типичната убедителна псевдологика, която мнозина прилагат в обществените дела. Човек неволно започва да се съмнява дали все пак е възможно хората да бъдат управлявани добре от която и да било система.

— Властта е мръсна работа! — изръмжа Йън.

— Правилно. А убийството — още по-мръсна.

Политическият спор можеше да се разгори, ако терминалът не бе светнал отново. Забелязала съм, че подобни препирни не се изчерпват — винаги нещо друго им слага край. На екрана се показа водеща.

— Записът, който чухте, ни бе донесен от нает куриер. Канцеларията на министър-председателката вече заклейми авторите на посланието и заповяда на всички станции, които още не са го излъчили, да се въздържат под страх от наказания съгласно Закона за защита на държавата. Очевидно е, че правото на цензура, което властите си приписват в тази заповед, противоречи на конституцията. Станция Уинипег ще продължи да ви осведомява за всички новини. Ние също ви съветваме да запазите спокойствие и да останете по домовете си, освен ако изпълнявате жизненоважни функции в обществото.

Пуснаха за кой ли път повторение на предишни репортажи, Джанет остави само телетекста.

— Йън — обадих се аз, — да речем, че остана тук, докато нещата се уталожат в Империята…

— Няма какво да умуваме. Оставаш.

— Слушам, капитане. Тогава е крайно наложително да се обадя на шефа си. Може ли от вашия терминал? Ще използвам своята кредитна карта, разбира се.

— Не. Ще включим обаждането в нашата сметка.

Малко се наежих.

— Искрено ценя безкрайно щедрото ви гостоприемство. Но ако настояваш да плащаш дори онова, което си е задължение на гостенката, най-добре е веднага да ме регистрираш като своя наложница и да поемеш публично и официално всички мои дългове.

— Разумно предложение. Каква заплата би поискала?

— Чакайте, чакайте! — оживи се Жорж. — Аз ще ти платя повече. Не очаквай много от този стиснат шотландец.

— Забрави и за двамата — посъветва ме Джанет. — Жорж може и да пусне на масата по-голяма кесийка, но срещу една заплата ще те кара да му позираш по цял ден и ще ти вземе някоя и друга яйцеклетка. Слушай, отдавна си мечтая за робиня в харема си. Приятелко, ти ще бъдеш идеалната ханъма дори без обсипано с рубини поясче. Но първо да те питам — опитна ли си в масаж на гърба? И хубаво ли пееш? Накрая решаващият въпрос — как си настроена към жените? Можеш да ми прошепнеш отговора на ушенце.

— Ей — сгълчах ги, — вече ми се ще да изляза, да вляза отново и да започна отначало. Просто искам да се обадя. Йън, пак те моля да използвам своята кредитна карта, за да поговоря с шефа си. Тя е от „Мастър Кард“, а рейтингът ми е тройно А.

— Кой ти я издаде?

— Имперската банка на Сейнт Луис.

— Кучето се познава по дирите, а твоята сънливост — по пропуснатите важни съобщения. Нима толкова напираш да ти анулират кредитната карта?

— Да я анулират?

— Сега на ехо ли ще ми се правиш? „Брит-Кан-Бан-Кред-Нет“ обяви, че издадените в Империята и Квебек кредитни карти са невалидни до отмяната на извънредното положение. Пъхаш я в прореза и се запознаваш с чудесата на компютърната епоха чрез вонята на прегоряла пластмаса.

— Ох…

— Я повтори! Май каза „ох“.

— Добре си ме чул. Йън, как да покажа смирението си? Може ли да се обадя на шефа си за ваша сметка?

— Нямам нищо против… ако се спогодиш с Джанет. Тя върти къщата на пръста си.

— Джанет, може ли?

— Миличка, още не си отговорила на въпроса ми. Хайде, прошепни ми.

Наведох се към нея и й съобщих отговора на ухо. Очите й се разшириха.

— О… Но първо се обади.

Казах й кода и тя го набра на терминала в стаята си. Вместо телетекста светна служебно съобщение: „МЯРКА ЗА СИГУРНОСТ — ЗАБРАНА ВЪРХУ КОМУНИКАЦИИТЕ С ЧИКАГСКАТА ИМПЕРИЯ“.

Мигаше десет секунди, после избледня. Изпсувах от сърце и Йън промърмори зад гърба ми:

— Лошо момиче. Възпитаните дами не говорят така.

— Не съм дама. Но пък съм вбесена!

— Знаех си. И това съобщение го пускат отдавна. Но много прозорливо предположих, че ще се инатиш, докато не го видиш с очите си.

— Признавам. Йън, не само съм вбесена, ами и окаяна. Имам безлимитна кредитна линия в Имперската банка на Сейнт Луис, но не мога да припаря до нея. В джобчето ми шумолят жално два-три новозеландски долара. Останали са ми петдесетина имперски крони. Това е. Какво щеше да решаваш за заплатата ми? Вече можеш да ме наемеш евтино. Като гледам, пазарът се срина.

— А, зависи. В тези смутни времена май ще се огранича само с предложение за подслон и трапеза. Ще ми се да чуя и какво изчурулика на Джанет. Може да повлияе на решението ми.

Джанет му се ухили:

— Марджи ми каза: „Да се срамува онзи, що мисли за порока.“ — (Не беше вярно.) — Уместен съвет към теб, добри ми мъжо. Марджъри, не си затънала повече, отколкото преди час. Не бива да потегляш към дома си, преди да спре суматохата… И когато това стане, границите ще бъдат отворени, комуникациите — възстановени, а кредитната ти карта — на почит и уважение. Ако не тук, то от другата страна на границата, значи само на стотина километра оттук. Сплети пръсти в скута си и чакай…

— „…с ум безметежен и душа покой познала“ — добави Йън. — Което подкрепям най-горещо! Жорж пък ще си запълва времето, като те рисува по стария начин — с четки и боички. Защото и на него лошо му се пише. Двамата попадате в категорията на враждебните чужденци и ще бъдете интернирани, щом си подадете носовете над прага.

— Още нещо ли сме пропуснали? — намръщи се Джанет.

— Да. Аз видях повторението, пускат го отдавна. Жорж и Марджъри би трябвало да се явят в най-близкото полицейско управление, което никак не им препоръчвам. Жорж спокойно ще се престори на глупав и ще казва, че според него не се е отнасяло за лицата с постоянно местожителство. Разбира се, може да ви пуснат под гаранция, но може и да прекарате цялата зима в излишно проветриви бараки зад телени мрежи. Кой ти гарантира, че кретенското извънредно положение ще бъде отменено скоро?

Още една причина да мисля усилено. Ама че съм гъска! Когато съм по задачи, не тръгвам без различни кредитни документи и много здравословна пачка твърда валута. Защо реших, че за ваканцията не важи циничното правило да имаш поне по една крона в кеш за всеки изминат километър? С достатъчно пари в лапичката си и зайче ще си купи излизане от загрятата фурна… Ами ако няма нищичко?

Още от основното обучение не бях опитвала да оцелявам с каквото е родила майката природа. Май щях да проверя запомнила ли съм нещо оттогава. Слава Богу, поне времето беше топло!

Жорж викаше отнякъде:

— Усилете звука при вас или веднага елате тук!

Побързахме да отидем при него.

— …на Господа наш! Не се вслушвайте в суетните самохвалства на грешници! Само ние носим товара на знаменията, които са навсякъде. Слуги на сатаната се опитват да си присвоят светите дела на Божиите избраници и да ги извратят за пъклените си цели. За което вече понасят наказанието си. А ние повеляваме на онези, що направляват светските дела, да се подчинят на следните вдъхновени от Бог заповеди:

„Сложете край на нечестивото нахлуване в небесата. Ако Господ бе пожелал човек да пътува из Вселената, би го надарил с криле.

Не оставяйте вещица жива. Така нареченото генно инженерство е гавра с най-съкровените Божии помисли. Съборете гнусните свърталища, където се вършат тези грехове. Убивайте крачещите мъртъвци, що са се пръкнали из онези помийни ями. Бесете вещерите, които се занимават с тези зловещи магии…

— За Бога! — възкликна Жорж. — Май говорят за мен!

Аз не казах нищо, защото нямаше никакво съмнение, че говорят и за мен.

— Мъже, що лягат с мъже, жени, що лягат с жени, хора, що лягат с животни да бъдат пребити с камъни. Такава участ отреждаме и за всички прелюбодейки.

Папски лакеи, сарацини, езичници, юдаисти и други, що се кланяте на идоли и тотеми, чуйте словото на Ангелите Господни — покайте се, докле не е късно! Покайте се, да не ви поразят острите мечове на Божиите избраници.

Сводници, блудници и люде с разпуснати нрави, покайте се, че ще ви сполети страховитият гняв Господен!

Грешници, треперете и слушайте на тази честота, за да чуете как да обърнете лик към Светлината!

Така повелява Великият предводител на Ангелите Господни!“

Записът свърши, пак имаше пауза. Йън се сепна:

— Джанет, помниш ли кога видяхме за пръв път Ангелите Господни?

— Няма как да ги забравя. Но не очаквах и такава смехория от тях.

— Наистина ли ги има? — учудих се. — Не са ли само поредният кошмар от екрана?

— Хм… Малко ми е трудно да свържа онези, които видяхме с Йън, и тази твърде страшна гадост. Миналата година в края на март отидох с файтончето до космодрума, за да чакам Йън. Площадът отпред беше претъпкан със смахнати кришнари с жълтите им одеяния и бръснатите глави. Подскачаха като на пружини и просеха пари. А от портала излизаше цяла тълпа сциентолози, май имаха общоамерикански конгрес или нещо подобно. Тъкмо започнаха да се провират между кришнарите и ги налетя банда Ангели с писани на ръка лозунги, тъпани и сопи. Мардж, по-нелепо сбиване не бях зяпала през живота си! Трите групички се различаваха много лесно. Кришнарите и без това са като клоуни. Хабърдистите бяха чистички, спретнати, късо подстригани. Ангелите приличаха на разхвърляни легла, да не говорим, че лъхаха на своята „праведна кал“. Като ги подуших, веднага се дръпнах по-надалеч. Сциентолозите, разбира се, много пъти са се били с противници. Нападаха и отстъпваха всички заедно и отнесоха ранените си. Кришнарите пък приличаха на подплашени пилци и зарязваха другарчетата си. А Ангелите… Май бяха побъркани до един. Не се укротяваха, докато не падаха в несвяст. Наложи се да ги усмирят едва ли не повече ченгета, отколкото наброяваше бандата. А съотношението обикновено е едно ченге — едно сбиване. После научихме, че Ангелите знаели предварително за пристигането на сциентолозите и решили да им смачкат фасона. Кришнарите попаднали случайно в мелето, защото площадът им се сторил подходящ да изкрънкат малко пари от минувачите. Ангелите не успяха да смажат хабърдистите и се задоволиха да пребият клоуните.

— Гледах ги от другата страна на бариерата — добави Йън. — Ангелите ми напомниха за бойния бяс на старите викинги. Стори ми се, че всички са помпани с дроги. Но не бих повярвал, че такава тълпа от мръсни парцаливи слабоумници е заплаха за цялата планета. Според мен само се опитват да си припишат заслугата. Винаги има психопати, които си признават всяко по-зрелищно престъпление.

— Все пак не ми се иска да ги срещна отново — промълви Джанет.

— А, никога! Предпочитам да се разправям с глутница озверели помияри. Само че кучетата не събарят правителства. И не обръщат света с краката нагоре.

 

 

Никой от нас не се досети, че ще има още претенденти за титлата „злодеи на деня“, но след два часа се намесиха и Стимулаторите.

— „Слушате упълномощен говорител на Стимулаторите. Ние извършихме първите екзекуции, като подбрахме много внимателно мишените за нашите удари. Не сме подстрекавали към бунтове, нито сме отговорни за останалите безредици. Сметнахме за необходимо да прекъснем някои комуникационни линии, които ще бъдат възстановени веднага щом условията позволяват това. Последвалите събития ни принудиха да променим своите първоначално добронамерени планове. Опортюнисти, представящи се като «Съвет за оцеляване» в англоговорящите държави, като «Наследници на Троцки» и с подобни безсмислени наименования по други места, се опитаха да си присвоят нашата програма. Могат да бъдат лесно разобличени по това, че нямат никаква своя програма.

По-лоши от тях са религиозните фанатици, назоваващи се Ангели Господни. Тяхната «програма» е безумно съчетание на антиинтелектуални лозунги и злобно невежество. Обречени са на провал, но всяваната от тях омраза може лесно да настрои брат срещу брата, съсед срещу съседа. Трябва да бъдат спрени.

Извънреден указ номер едно: Всички лица, представящи се като Ангели Господни, се осъждат на смърт. Властите по места да изпълняват присъдата незабавно, щом открият и заловят някого от въпросната групировка. Гражданите, поданиците и жителите на държави и територии се задължават да предават така наречените Ангели на най-близкия представител на властите, като използват правото си на граждански арест и употребяват сила, ако е необходимо. Подпомагането, укриването, снабдяването на членове на тази групировка се смята за най-тежко углавно престъпление.

Извънреден указ номер две: Опитите да се изтъкват като заслуги или да се поема отговорност от нечие име за действията на Стимулаторите се обявяват за най-тежко углавно престъпление. Властите по места да разглеждат такива случаи съгласно разпоредбите на указа. Този указ се отнася, но не се ограничава до групата и индивидите, наричащи се «Съвет за оцеляване».

Програма за реформи: Въвеждат се незабавно следните мерки. Политическите, финансовите и деловите ръководители носят и индивидуална, и колективна отговорност за изпълнението им, а при неподчинение да се смятат за осъдени на смърт.

Всички заплати, цени и наеми се замразяват на сегашното си равнище. Анулират се всички ипотеки на жилища, обитавани от собствениците си. Лихвите се фиксират на ниво шест процента.

Независимо какво е равнището на държавното участие в здравеопазването във всяка отделна държава, то се одържавява напълно и изцяло. Лекарите ще получават възнаграждения като преподавателите във висшите училища, медицинските сестри — като преподавателите в средните училища. Останалият терапевтичен и помощен персонал ще получава възнаграждения по съответна скала на посочената база. Отменят се всякакви такси за прегледи и болнично лечение. Всички граждани, поданици и жители на държави и територии ще имат право по всяко време да получат медицинско обслужване на най-високо равнище.

Всички фирми и обслужващи организации ще продължат да функционират както досега. След преходния период ще бъдат разрешавани промени на занятието, те ще бъдат и изисквани в случай на обществена необходимост.

Следващите екзекуции за назидание ще бъдат извършени след десет дни, плюс-минус две денонощия. Списъците със застрашените ръководители и функционери, огласени от така наречения «Съвет за оцеляване», нито ще бъдат отречени, нито ще бъдат потвърдени. Нека всеки от вас се допита до съвестта си дали прави възможно най-доброто за ближния. Ако отговорът е «да», значи сте в безопасност. Ако е «не», може и да сте в следващата група, чиято участ ще бъде нагледен урок за всички, които превърнаха нашата прекрасна планета в адски хаос от несправедливост и нечестни привилегии.

Специален указ: Производството на псевдохора да бъде прекратено незабавно. Всички така наречени «изкуствени човеци» и «живи изделия» да се явят при първо повикване пред най-близкия пълномощник по реформите. Докато бъдат изготвени планове как да доживеят остатъка от дните си без по-нататъшен ущърб за истинските хора, те ще продължат да изпълняват служебните си задължения, като през останалото време не излизат от домовете си. Освен в изрично посочените случаи на местните власти се забранява да унищожават тези…“

Записът прекъсна. На екрана се появи лице — запотен и сериозно угрижен мъж.

— Аз съм сержант Малой и говоря от името на шерифа Хендерсън. Повече няма да допускаме тези подривни щуротии. Ще бъдат подновени редовните програми на станциите. За да чуете извънредните съобщения, останете на тази честота. — Полицаят въздъхна. — Съграждани, лоши времена настанаха. Проявете търпение, моля ви.