Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Анита Блейк, ловецът на вампири (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Circus of the Damned, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 82 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
nqgolova (2008)

Издание:

Лоръл К. Хамилтън. Циркът на прокълнатите

Превод: Елена Павлова

Редактор: Милена Иванова

Коректор: Ангелина Вълчева

Дизайн на корицата: Светлозар Петров

Предпечатна подготовка: Николай Стефанов

ИК „ИнфоДАР“, София, 2007

Печат: Симолини 94, София

487 с.

История

  1. — Добавяне

12.

С Рони правехме силови упражнения във „Вик Тани“. В 3:14 в четвъртък следобед има два пълни комплекта свободни уреди и никакви опашки. Аз се занимавах с машината за бедрени мускули. Дърпате една ръчка отстрани и уредът застава в различни положения. Позата за свиване на бедрения мускул е малко неприлична, досущ като гинекологично устройство за мъчения. Това е една от причините никога да не нося шорти, когато вдигаме тежести. Рони също.

Съсредоточила се бях да събирам бедрата си без да карам тежестите да дрънчат. Ако изтракат означава, че не контролираш упражнението или че използваш твърде големи тежести. Аз работех с трийсет килограма. Не беше прекалено тежко.

Рони лежеше по корем и използваше „Извивка на крака“, като сгъваше прасци над гърба си и почти докосваше с пръсти задника си. Мускулите на прасците й се издуваха и се гърчеха под кожата. И двете не сме с тежко телосложение, но сме масивни. Представете си Линда Хамилтън в „Терминатор 2“.

Рони свърши преди мен и обиколи около уредите, докато ме чакаше. Оставих тежестите да се отпуснат с най-лекото възможно издрънчаване. Нормално е да изтракаш с тях, когато свършиш.

Излязохме от залата с уредите и се затичахме по овалната писта. Тя е оградена със стъклена стена, през която се вижда синият басейн. Един самотен тип правеше обиколки по плувни очила и черна гумена шапка. От другата страна имаше зала за тежести и студио за аеробика. Краят на пътеката бе обкръжен с огледала, така че винаги да се виждаш как тичаш срещу себе си. В лоши дни го правя, без да се съзерцавам, в добрите ми е забавно. Това е начин да се увериш, че крачката ти е равномерна и ръцете тласкат добре.

Докато тичахме, разказах на Рони за вампирската жертва. Което означаваше, че не се движим достатъчно бързо. Увеличих скорост и все още можех да говоря. Когато си свикнал да правиш осем километра на открито в сейнт-луиската жега, пружиниращата пътека във „Вик Тани“ просто не представлява особено предизвикателство. Направихме две обиколки и се върнахме при уредите.

— Как каза, че се казвал пострадалият? — Рони звучеше добре, не беше задъхана.

Увеличих скорост до истински бяг. Разговорите престанаха.

Втора серия упражнения: за горната половина на тялото. Отговорих на въпроса.

— Калвин Рупърт — споменах. Направих дванадесет изтегляния с 50 килограма. От всички уреди този ми е най-лесен. Странно, а?

— Кал Рупърт? — повтори приятелката ми.

— Така го наричали другарите му — съгласих се. Защо?

Тя поклати глава:

— Познавам един Кал Рупърт.

Гледах я и оставих тялото си да следва упражнението без мен. Бях затаила дъх — лошо за мен. Спомних си, че трябва да дишам и попитах:

— Разкажи ми.

— Когато задавах въпроси в „Хора срещу вампирите“ по време на онези вампирски убийства… Кал Рупърт им беше член.

— Опиши ми го.

— Рус, със сини или сиви очи, не твърде висок, добре сложен, привлекателен.

Сигурно имаше повече от един Кал Рупърт в Сейнт Луис, но каква е вероятността двама с това име и да си приличат?

— Ще накарам Долф да провери, но ако е бил член на ХСВ, това означава, че убийството му може да е било екзекуция.

— Какво имаш предвид?

— Някои хора от ХСВ смятат, че единственият добър вампир е мъртвият вампир… — мислех си за „Хората преди всичко“, групичката на господин Джереми Рубенс. Дали вече бяха убили някой вампир? Това имаше ли връзка?

— Трябва да знам дали Кал все още е член на ХСВ или се е присъединил към нова, по-радикална група, наречена „Хората преди всичко“.

— Хубаво звучи — каза Рони.

— Ще проучиш ли от мое име? Ако аз ида дотам да задавам въпроси, ще ме изгорят на клада.

— Винаги се радвам да помагам на най-добрата си приятелка и на полицията едновременно. Частният детектив никога не знае кога може да се окаже полезно полицията да ти е длъжник.

— Така си е — съгласих се.

Този път се наложи аз да чакам Рони. На машините за краката тя беше по-бърза. Торсът обаче е моята област.

— Ще се обадя на Долф веднага щом приключим тук.

Може би има мотив? Дяволско съвпадение ще е, ако не е така.

Пак се затичахме по пътеката и Рони смени темата:

— Така, реши ли какво ще облечеш на хелоуинското парти на Кетрин?

Погледнах я изумено и за малко да се препъна.

— Мамка му — изръмжах.

— Очевидно го казваш в смисъл, че си забравила за купона. Цупеше се по този повод само преди два дни!

— Бях малко заета, ясно? — изсумтях.

Но не беше „ясно“. Кетрин Мейсън-Джилет беше една от най-добрите ми приятелки. Бях носила розова абитуриентска рокля с буфан ръкави на сватбата й. Страхотно унижение. На всички ни бяха казали голямата лъжа за шаферските дрешки. Можехме да отрежем роклите късо и да ги носим и в нормалния живот. Да бе, как не. Или пък да я надяна на следващото официално събитие, на което ме поканят. И на колко такива ходи човек, след като завърши колежа? Николко. Или поне николко, на които бих облякла доброволно розова рокля с буфан ръкави и бухнала пола, изхвърлена от гримьорната на „Отнесени от вихъра“.

Кетрин провеждаше първото си парти след сватбата. Хелоуинските празненства започваха много преди здрачаване, така че да мога да се появя и аз. Когато някой си даде толкова труд, налага се да отидеш. Дявол го взел.

— Имам среща в събота — казах.

Рони спря да тича и се втренчи в мен в огледалото. Продължих напред; ако тя искаше да задава въпроси, първо трябваше да ме догони. Е, догони ме.

— Среща ли каза?

Кимнах, пестейки дъх за тичането.

— Кажи ми, Анита! — подкани ме тя смътно заплашително.

Ухилих се и й разказах редактирана версия на срещата си с Ричард Зийман. Не скрих особено много обаче.

— Бил е гол в леглото първия път, когато си го видяла? — Рони беше развеселяващо ядосана.

Кимнах.

— Срещаш се с мъже на извънредно интересни места! — сподели приятелката ми.

Затичахме се в обратна посока по пистата.

— Кога последно съм срещала мъж?

— Ами Джон Бърк?

— Освен него. Тъпаците не се броят.

Рони се замисли за малко. Поклати глава.

— Много отдавна.

— Ахъм — съгласих се.

Минахме на последния уред, последните две обиколки, след това гимнастика, душове — и край. Всъщност не обичах упражненията. Нито пък Рони. Но и двете трябваше да сме в добра форма, за да можем да избягаме от лошите типове или да ги надбягаме. Макар че не ми се е случвало да преследвам кой знае колко престъпници. Май доста по-често се мъча да им се изплъзна.

Излязохме на откритото пространство близо до тенис кортовете и стаите със солариума. Това бе единственото място, където човек може да си направи упражненията за отпускане. Винаги ги правя преди и след фитнеса. Твърде много травми имам, за да не внимавам.

Започнах бавно да въртя шия, Рони ме последва.

— Предполагам, ще се наложи да отменя срещата.

— Да не си посмяла! — възкликна приятелката ми. Покани го на купона!

Погледнах я.

— Сигурно се шегуваш! Първа среща в обкръжението на хора, които той не познава?

— А ти кого познаваш, освен Кетрин?

Права беше.

— Срещала съм новия й съпруг.

— Беше на сватбата — уточни Рони.

— О, да.

Тя ми се намръщи.

— Давай сериозно, покани го на купона, а отложете пещернячеството за другата седмица.

— Две срещи с един и същ човек? — поклатих глава. — Ами ако не си допаднем?

— Без извинения — изръмжа Рони. — Това е най-близкото до среща нещо, на което си била от месеци насам. Не го проваляй.

— Не ходя на срещи, защото нямам време за такова нещо.

— Ти нямаш време и за спане, но успяваш да го вместиш — възрази приятелката ми.

— Така е, но той може да откаже за партито. Предпочитам да не ида и аз.

— Защо?

Погледнах я косо. Тя изглеждаше достатъчно невинна.

— Аз съм съживителка, зомби кралица. Да присъствам на хелоуински купон е упадъчно!

— Не се налага да разказваш на хората с какво си изкарваш хляба!

— Не се срамувам от това!

— Не съм казала такова нещо! — възрази Рони.

Поклатих глава.

— Просто забрави. Ще направя на Ричард контрапредложение и да видим докъде ще ни доведе това.

— Значи ще ти трябва секси костюм за партито… намекна приятелката ми.

— Нищо подобно — възразих.

Тя се засмя.

— О, напротив!

— Добре де, добре, секси костюм, ако успея да намеря такъв с моя размер три дни преди Хелоуин.

— Ще ти помогна. Все ще падне нещо.

Ще ми помогне. Ще падне нещо. Звучеше многозначително. Вълнения пред среща. Кой да се вълнува, аз?