Владимир Неф
Кралиците нямат нозе (29)

Какво може да се случи, когато един папа се разгневи

Изглежда — дори нещо повече: съвсем ясно е, че след убийството на херцог Танкред по пътя между Страмба и Рим е настанало оживено и изпълнено с дълбок смисъл движение. За това, че още преди в херцогския дворец да заглъхнат насочените срещу верните на херцога люде изстрели, към Вечния град се отправиха Петър от Кукай и капитан Д’Обере с двама войници, вече знаем. Знаем също така, че няколко часа по-късно, на съмване или в ранни зори, в същата посока препусна в галоп банковият служител Тремаци и макар Петър и капитанът да имаха преднина, успя да ги изпревари с пет минути. От думите на папата пред Петър пък излиза, че новоизпеченият господар на Страмба веднага щом се е позакрепил и поогледал, е пратил до Ватикана вестоносец, който е връчил на негово светейшество умело стилизирано писмо, изпълнено със смирение и богоугодни помисли. Но доколкото младият граф Гамбарини бе момък, меко казано, неразумен и невежа в политическите игри, можем да съдим, че въпросното писмо, засилило твърде позициите му и донесло голяма полза, е било творение не толкова негово собствено, колкото на мъдрите му съветници или съветник, сещаме се чие точно. Уви, безразсъдният Джовани веднага след първото писмо, този път на своя глава, прати в Рим още един вестоносец с ново известие, с което провали всичко.

За това второ съдбоносно писание осведоми папата принцеса Изота, докато наполовина коленичила, наполовина приседнала смирено на пода, разказа пред негово светейшество и пред Петър историята си. А тя беше следната:

Веднага щом майка й, херцогиня Диана, и чичо й, кардиналът, били застигнати по пътя от Рим за Страмба от вестта за смъртта на херцог Танкред — по всяка вероятност, стига да казвал истината, самият Петър им я бил съобщил, те се отказали от пътуването и се върнали в Рим, в резиденцията на кардинала на via Aldobrandini, където Изота била оставена под надзора на Мадона Чинтия, вдовицата на страмбинския посланик в Париж, и на кардиналския черен евнух Броньоло, ням колос, който можел не само да счупи конска подкова с длан, но и да я разкъса със зъби и който би направил табелата, едва не довършила Петър, не на трийсет и две, а на шейсет и четири парчета, и то само с два пръста.

Та значи кардиналът и херцогиня Диана се върнали от прекъснатото пътуване вечерта на същия ден, в който били потеглили; кардиналът бил намусен и нервен, а херцогинята — неприветлива и заядлива, защото, когато плъзнала мълвата, че младият граф Гамбарини няма вина за смъртта на херцог Танкред, погубен уж от измамническата ръка на Петър Кукан от Кукан, ги било обзело не безпочвеното опасение, че Светият отец ще се примири със създалото се положение и ще узакони Джовани Гамбарини за нов владетел на Страмба. Изота никога преди това не била виждала високопоставената си майка в тъй кошмарно променливо разположение на духа. Час по час изпадала в апатия, ридаела, молела се и давала обети, че ако всичко свършело добре, щяла да подари най-хубавата си рокля на Дева Мария де Монти, но само след миг я обземал бяс, раздирала носните си кърпички и до втръсване повтаряла изречението, което Изота най-много мразела да чува от нея: „Аз казвах, колко пъти ви казвах, само че вечно няма кой да ме чуе.“

— И какво толкова е казвала майка ти? — запита я папата.

— Всъщност не е казвала нищо, защото беше в Рим, а татко в Страмба, но затова пък му пишеше писмо след писмо — отвърна Изота. — И в тези писма непрестанно го подтикваше да измоли прошка от ваше светейшество, когото бе разгневил с промените в Страмба, и да настоява ваше светейшество да назначи нов capitano di giustizia — още по-строг от онзи стария, гърбавия, ако изобщо е възможно. И да усмири опозицията, която се надига в Страмба и която е оглавена от Гамбарини, като обещае ръката ми на графа. От това не излезе нищо и след като нещата се развиха така, както се развиха, мама вилнееше, а чичо се въсеше, защото се опасяваше, че идва политическият залез на нашия род и заедно с него — краят на кариерата му.

— Прозорлив мъж, а и майка ти, Изота, е умна жена — каза папата. — Но аз искам да узная какво стана сетне след смъртта на херцог Танкред.

И Изота продължи, като казаното от нея имаше горе-долу следния смисъл:

Не минало много й най-лошите подозрения на чичо й се оправдали. Светият отец му казал направо и без заобикалки, че има намерение да прати Изота, последния филиз на страмбийския клон от рода Д’Албула, в манастира „Ди Торе де’Спекио“. Наистина, съдейки по всичко, между Ватикана и Страмба се било въдворило пълно съгласие, но все пак светият отец явно не бил склонен Джовани Гамбарини да легализира новото си положение чрез брак с единствената дъщеря на последния законен владетел; или поне така си обяснявал папското решение Изотиният чичо — кардиналът.

— И с пълно право — каза папата. — Но ти твърдиш, дъще, че този брак въпреки всичко е бил сключен. Това не е разумно от твоя страна, защото такова нещо просто не е възможно.

Но Изота държеше на своето: нека негово светейшество си припомнел известния случай с венчавката на младия херцог на Ферара с френската принцеса, която се била състояла при отсъствието на жениха; това се било случило, както казвал Изотиният чичо — кардиналът, преди около четирийсет години и станало прецедент за цял ред подобни венчавки.

— Прецедент! — викна папата. — Много ги обичам аз такива прецеденти! Мине ли някъде някое новоизпечено мошеничество, тутакси става прецедент за същите такива мошеничества. А, не, ще ви ги избия аз на вас от главите тези прецеденти! О, милосърдни боже, защо ли нямам пари, о, най-справедливи боже, чийто наместник съм, защо нямам Философския камък, за който говореше този млад негодник тук? Но говори, Изота, разказвай какво става нататък, докато в гърдите ми има още силици и преди да получа удар.

Послушната Изота поде отново:

Кардинал Тиначо се върнал в замъка си с потресаващата новина за волята на негово светейшество тъкмо в мига, когато там пристигнал потънал в прах пратеник — вече вторият, който в последните дни бил преодолял разстоянието от Страмба до Рим на гърба на бясно препускащ жребец. Носел писмо, собственоръчно написано от Джовани Гамбарини и адресирано до майката на Изота; в него младият граф Гамбарини уверявал херцогиня Диана в безграничното си състрадание по повод сполетялата я тежка загуба и в безграничната си преданост, както и в решимостта си да ръководи политиката на страмбийската държава в духа на благородните традиции на справедливост, мъдрост и свободолюбив, които досегашните владетели на Страмба, всички до един синове на рода Д’Албула, били запечатали навеки в благородната памет на верния страмбийски народ. На този свой замисъл Джовани Гамбарини искал да даде видим израз, затова молел херцогинята за ръката на дъщеря й Изота, която любел горещо от първия миг, когато му било съдено да я съзре. Пламенната му молба била продиктувана, то се знае, преди всичко от любовта; но понеже ставало дума не само за палещия копнеж на сърцето му, но и за сериозни политически дела, наистина било от голямо значение едно такова родово зачитане на миналото да убеди страмбийския народ в пълноправието на властта на Гамбарини; защото без това, ще рече, без разположението и подкрепата на своите поданици, графът щял да се превърне в безпомощна играчка в папските ръце; ето защо се осмелявал да предложи да бъдат пренебрегнати свързаните с траура формалности и венчавката да се състои без протакане.

Докато папата мълчеше, защото се задушаваше, Петър използува паузата в Изотиния разказ и забеляза:

Както се вижда, с това писмо, за разлика от писмото на баща ти, твоята майка те е запознала много обстойно.

— Да, запозна ме с него обстойно, понеже в това писмо, за разлика от последното татково писмо, ставаше дума за много сериозни и важни неща — каза Изота с противния си дързък маниер на разглезено дете.

Откривали се две възможности, продължи тя нататък разказа си, и двете много примамливи. Първата била да постъпят лоялно спрямо негово светейшество и да му предадат писмото на младия граф като доказателство за неговата вероломност, и така да съсипят отскоро спечелената му добра репутация; но кардиналът отхвърлил тази възможност, тъй като се опасявал, че притиснат до стената, Джовани би отрекъл автентичността на писмото и би го обявил за подправено. Ето защо чичото на Изота решил да предпочете втората възможност, тоест да хване бика за рогата, като стигне час по-скоро с Изота и херцогинята в Страмба и най-милостиво и охотно изпълни желанието на младия граф. Тъй че се разпоредил веднага да стягат багажа в да се приготвят за път, преди да станело късно.

Но вече било късно. В самия разгар на приготовленията в двора на кардиналския замък се изсипали сестрите от манастира, в който Изота трябвало да бъде пратена като послушница, за да вземат девойката под свое попечителство и да я отведат със себе си. Но кардиналът предумал абатисата да изчака малко, докато принцесата се приготви и се прости с майка си и докато траяло това „малко“, венчал в присъствието на четирима свидетели Изота с отсъствуващия Джовани Гамбарини, при което женихът от съображения за дискретност бил представен от немия колос, черния евнух Броньоло. След венчавката кардиналът наредил възможно най-настоятелно на Изота да не обелва зъб за станалото пред никого, докато не бъдела отведена от манастира, което щяло да стане доста скоро, понеже папата берял душа.

Сякаш в потвърждение на тези думи папата, моравосин в лицето, загрухтя.

Но дори ако се наложело, продължаваше Изота, да почакат със смъртта на папата, кардиналът все някак щял да я измъкне иззад манастирските стени, да не се безпокояла за това. Главното било, че е венчана за владетеля на Страмба и че жезълът на Страмба не е загубен за рода Д’Албула. След тези думи той отвел Изота при абатисата, поверил й я и тя я отвела; и е много вероятно, че веднага след сбогуването е тръгнал на път с херцогинята, защото точно когато Изота се отправяла към манастира с монахините, кардиналските войници извеждали конете от оборите.

Щом изрече последните думи, Изота се изправи, сякаш от гърба и бе паднала тежка, смазваща канара, и със скръстени на гърдите ръце склони глава пред папата.

— Напълно съзнавам — рече, — че историята, която по волята на ваше светейшество разказах вярно и в съгласие с истината, е възмутителна и че ваше светейшество не може да я приеме другояче, освен с неодобрение. Но моля ваше светейшество да има предвид, че аз никога досега, откакто съм се родила, не съм могла да върша каквото и да било по своя воля и че авторитетът на моя чичо е за мен тъй силен, че и през ум не би ми минало да се възпротивя на неговото решение; и още бих си позволила да изтъкна, че и той, когато извърши разказаното от мен деяние, не е знаел, че ме венчава за убиеца на собствения ми баща.

— Добре, добре, дъще, ти не си виновна — изрече папата с хриплив глас и някое време остана смълчан, със затворени мижорливи очи. Ненадейно обаче се възправи с целия си великански ръст и дръпна яростно звънеца, и продължи да го дърпа, дори след като ciericus Aquilanus вече беше отворил двете крила на вратата и в залата със смайваща бързина, незнайно откъде, заприиждаха придворни, духовници и миряни, висши църковни сановници и прости монаси, червени и виолетови, сини и черни раса, кафяви капуцински и бели доминикански одежди, натруфени светски дами и господа в испански костюми и всички се суетяха, изгарящи от любопитство, защото беше ясно, че дивото звънене на папата не е било току-така.

Когато clericus Aquilanus затвори вратата, папата постоя, мълчейки, и накрая, след като си пое дълбоко дъх, заговори:

— Слушайте, слушайте всички моите думи, продиктувани не от моя гняв, а от гнева на самия господ-бог, чийто наместник съм на тази земя; а ти, канцеларю — и посочи с пръст един красив млад кардинал в червена туника, препасана със златна верига, — състави от думите ми була, която после да бъде закована на катедралните двери. Защото настана пак един от онези злощастни мигове, когато злодеянията хорски прехвърлят всякакъв предел и бог в гнева си отрежда страшно възмездие за цялото потекло на Адам и Ева и затова аз, неговият наместник на тази земя, трябва да побързам с ответните мерки срещу оня, който е предизвикал божието негодувание. Този злодей и изверг е граф Джовани Гамбарини, мизерният потомък на мъже, които са се записали със златни букви както в историята на нашата света църква, така и в историята на прекрасната ни и богоугодна страна и които днес са се стълпили пред трона на господаря наш и крият лица в ужас от злосторството на последния и едничък жив наследник на името им. Защото вън от всякакво съмнение е, че той и никой друг е убил коварно досегашния владетел на държавата и града Страмба, херцог Танкред д’Албула, мъж благороден и верен слуга на нашия трон, владетел справедлив и мъдър, ревностен в изпълнението на васалските си повинности, милосърден към бедните и безпощаден към грешниците и злодеите. Граф Джовани Гамбарини, с оплискани от кръвта на този доблестен мъж ръце, се възкачи на неговия трон и хвана поводите, за да поведе нещастната, лишена от своя владетел земя към гибел и разорение. И прогласявам пред бог и пред людете, че граф Джовани Гамбарини е подъл узурпатор и затова го проклинам с най-тежката клетва, тъй че да прокълне на свой ред деня, в който се е родил, и нощта, в която е било речено: Заченат е младенец. И тъй, по силата на своята длъжност, от която няма по-висока, провъзгласявам за невалиден измамническия, слава богу, неконсумиран брак, който Гамбарини е сключил тайно и без да присъствува на обреда, като на всичко отгоре за посмешище на брачното тайнство е бил представян от ням евнух, с единствената дъщеря на блаженопочившия херцог, тук присъствуващата принцеса Изота, и обещавам ръката й на младия герой, наречен Пиетро Кукан да Кукан, когото също виждаме тук и когото обикнах с цялото си сърце, защото е момък храбър и честен, безкористен и пожертвувателен във всичко, което се върши в името на справедливостта и доброто, а освен това е и образован и умен, говори латински, по-добър, от който не съм чувал никога досега, и е правдолюбец и набожен. На него възлагам в дар да оглави армията, която ще му дам на разположение, и с бърз ход да се отправи към Страмба, където да смъкне престъпния Гамбарини от трона, принадлежащ нему, на Пиетро Кукан да Кукан; защото него, Пиетро Кукан да Кукан, тържествено обявявам за херцог и владетел на Страмба, а всички вас призовавам да бъдете свидетели на това. Такава е волята на мое светейшество, земен наместник на всемогъщия и най-справедлив от всички господ-бог.

И като каза това, папата седна; вперилите взор в охраненото му, гладко лице придворни можеха да бъдат оприличени на восъчни кукли, защото всички те бяха вцепенени от изумление, а най-вцепенен и най-изумен сред тях беше онзи, за когото се отнасяше втората част на папското проглашение, новият господар на Страмба, херцог Петър Кукан от Кукан.