Владимир Неф
Кралиците нямат нозе (1)

За двете раждания

Повит в бяла пухена завивчица, стегнат със син повой и изкъпан с топла водичка, Петър — новороденият син на пражкия алхимик Янек Кукан от Кукан^[1] — за първи път в живота си като самостоятелно същество, отделено от майчиното тяло, споделяше съня на своята майка, която лежеше в леглото си до люлката. Можем да предполагаме, че сънят му е бил без сънища, защото детето, родено същия ден малко след пладне, със сигурност все още не е могло да познава лица, форми, образи и пейзажи, без които сънищата не съществуват. Нощта бе от тъмна по-тъмна, пълна с лоши знамения, но и със знамения добри; и тъй като лошите и добрите се уравновесяваха взаимно, можем да кажем, че това бе една съвсем обикновена нощ в края на април.

На долния етаж, под спалнята на родилката, в своята дяволски смърдяща на амоняк и застоял дим лаборатория господин Янек Кукан от Кукан — мъж благороден и вглъбен — тъкмо изживяваше извънредно вълнуващи мигове, тъй като всички признаци сочеха, че бе близо до края на своето Велико деяние, тоест до сътворяването на Философския камък, наричан още Царица на материята или Велик магистерий, или Еликсир на мъдреците, или пък Бисер на съвършенството — магическото вещество, което превръща обикновените метали в скъпоценни.

Господин Янек седеше пред хитроумно измислена, без съмнение негодна за домакинска употреба малка вещ, наречена атанор, и загърнат зиморничаво в черен кадифен халат до петите, от време на време раздухваше с малък кожен мях подклажданото с дървени въглища пламъче и така поддържаше предписаната температура за глинената паница с пясък, в която бе поставена херметически запечатана колба, наречена Философско яйце. Същевременно той съсредоточено се взираше с уморените си очи, подсилени от пенсне с дървена рамка на върха на носа му, в скъпоценното съдържание на колбата — жълтеникаво златиста течност с червеникав оттенък.

Този червеникав оттенък, лек, почти недоловим, като първите колебливи слънчеви лъчи в снеговита утрин, беше за алхимика причина за задоволство тъй велико, че граничеше със смайване и неверие, понеже означаваше, че веществото, което той приготвяше вече шест и половина години, а от половин година нагряваше в пясъчна баня, се приближаваше към последната от петте степени на своето узряване. Първата степен, наречена Caput corvi или Гарванова глава, се отличаваше с черния си цвят. След продължително нагряване Гарвановата глава посинява, което е втората степен, тъй нареченото Рухо на каещия се или накратко Каещият се. След като Каещият се побелее, настъпва третата степен — Белият лебед, който пък, след още загряване, пожълтява, а това е вече четвъртта степен, наричана с името Волска жлъч или Лъвски зъб, докато най-сетне, ако всичко върви добре, веществото придобива червен цвят и се превръща във Философски камък, Lapis philosophorum, ослепително ярък, сияещ като перла, мек като восък, ала избухлив в огън.

Домът на алхимика се намираше в западните покрайнини на столицата на нашето кралство, недалеч от крепостната стена, в един от новите квартали, населен предимно с чиновници от средните слоеве на дворцовата и земската управа. Лабораторията му бе мрачна, само с един прозорец, тесен като бойница и украсен с изображение на змия, която поглъща опашката си, а с тялото си обрамчва гръцки надпис, изразяващ главната идея на алхимиците от всички времена: „Всичко е Едно“. Същата фигура със същия надпис, изработена от емайл, красеше и пръстена с печат, който господин Янек никога не сваляше от ръката си. Самото помещение бе немного голямо, но пък неимоверно богато на съдържание, понеже освен атанора в него имаше още пет различни пещи с фантастични форми, сега изгасени, като най-голямата от тях бе една открита пещ за топене на метали; там имаше и непроходима гора от подставки и странни триножници, ковчежета и масички, отрупани със стъкленици, хаванчета и книги, види се, учени, още и метални кутийки, и тигели за топене, но най-забележителното нещо бе една огромна реторта, поставена в пиринчен пръстен; над всичко това имаше одър, опрян на две греди, окичени с черпаци с най-различна форма и големина, с клещи и везни, до който се стигаше по стълба. Горе на одъра, завит в овехтял кожух от меча кожа, потънал в скромния сън на светец и аскет, лежеше помощникът на господин Янек — августински монах, учен човек, знаещ покрай всичко останало и езика, на който Адам и Ева са разговаряли в рая.

Насред тази фантастична бъркотия върху красиво копринено килимче стоеше разкошно кресло, предназначено за отбрани клиенти, с резбовани облегалки и тапицирано с позлатена кожа. Контрастът между тази скъпа мебел и непрогледния гъсталак от вехтории създаваше впечатлението, че изумителният безпорядък в лабораторията на алхимика не е изцяло функционален, тоест до известна степен е аранжиран, за да въздействува върху въображението на по-простите хорица, които биха надникнали вътре, и да затвърди тяхната представа за тъмните дела на алхимика; а в действителност главната причина бе, че господин Янек не бе толкова заможен, та да посвети цялото си време на Философското Велико деяние — нали трябваше и някак си да изхранва своето семейство. Най-големият успех в досегашния му живот бе, когато по стари халдейски рецепти приготви лек, наречен Смарагдов еликсир, който навремето помогна на Негово величество императора да се избави от някои свои най-интимни проблеми и по този случай господин Янек бе удостоен с герб — на черен фон сребърно гнездо върху златен кокоши крак — и с благородническа титла. За жалост императорът, себелюбив и докачлив, остави еликсира само за себе си и заплаши господин Янек, че ако не запази всичко в тайна, му готви най-страшната отплата — ще разпореди Светата инквизиция да се занимае с дейността на алхимика, което на практика би означавало изтезания и смърт на кладата. А тъй като от благородническа титла не може да се живее, господин Янек Кукан от Кукан бе принуден да върви и по пътища, донейде хлъзгави и недостойни за неговите амбиции — да прави микстури против лунички и загрозяващи косъмчета (те намираха добър прием в двора), маджун за слепване на грънци (купуваха го странствуващи занаятчии), да дава съвети на разни наивници, които идваха при него като при магьосник, за да им врачува на стъклено кълбо или да им гледа на ръка, или пък да зачеркне в календарите им дните, през които ще им върви; те купуваха от него церове против мор, урочасване, зачеване, брадавици и невървене на карти. Посещаваха го и бъдещи майки да им каже какво ще родят — за тази цел той използуваше едни шлифован кристал, който закачаше на конец над корема на жената, и ако се въртеше надясно — трябваше да се роди момче, а наляво — момиче; отбиваха се при него и земеделци, за да им открие вода с върбова пръчка.

Но сега, когато в херметически запечатаната колба зрееше плодът на Философското злато, известил за себе си с дългоочаквания червен цвят, се виждаше краят на тези противни и унизителни мъки и наближаваше времето, когато, както е казано в една английска комедия от онова време, щяха да разхлаждат господин Янек с ветрило от щраусови пера и да му поднасят ястия на ахатови подноси, украсени със злато, смарагди, сапфири и рубини.