Мишел Моран
Нефертити (5)

Трета глава
Двайсети фармути

Коронацията на новия египетски фараон и неговата царица трябваше да се състои на двайсет и първи фармути и баща ми правеше всичко по силите си, за да набива Нефертити в очите на Аменхотеп.

На сутринта влязохме през широките бронзови порти във внушителната арена, която Аменхотеп Трети бе построил в чест на Амон. Нефертити стисна ръката ми, защото никоя от двете ни не бе виждала нещо толкова високо и величествено. Гора от колони ограждаше вдлъбнатина с пясъчно дъно, изрисуваните стени се издигаха към небето. На най-долния ред столове се бяха събрали велможите. Слугите им поднасяха напитки и напоени с мед сладкиши. Аменхотеп обичаше да идва тук сутрин, затова бяхме дошли и ние, за да гледаме как престолонаследникът вихрено обикаля пистите със своята златна колесница. Но Кия също бе тук, както и везир Панахеси, и когато след час престолонаследникът престана да се прави на воин, Кия бе тази, която целуваше, с която се смееше, докато на Нефертити не й оставаше друго, освен да се усмихва и да си придава доволен вид пред съперницата.

По пладне отново бяхме в голямата зала и седнали до подиума, се хранехме и бърборехме, сякаш всичко се развиваше в пълно съгласие с очакванията на семейството ни. Нефертити се смееше и флиртуваше и аз забелязах, че колкото по-често виждаше своята бъдеща съпруга Аменхотеп, толкова по-трудно откъсваше поглед от нея. Кия не притежаваше и следа от покоряващия й чар. Не беше способна да събере като нея погледите на цялата зала. Ала и следобедната закуска отмина, без престолонаследникът и сестра ми да разменят нито дума, и когато се върнахме в нашата стая, Нефертити потъна в мълчание. Ипу и Мерит се засуетиха около нас, а аз наблюдавах с растящо безпокойство сестра си. Аменхотеп продължаваше да гледа на нея като на избрана от майка му съпруга и не виждах как татко можеше да промени това.

— Какво ще правиш? — попитах накрая.

— Повтори ми какво каза той в гробницата.

Мерит замря, както се беше приготвила да напръска гърдите на Нефертити със злато. Не беше на хубаво да се говори за онова, което се е случило под земята.

Аз се поколебах.

— Каза, че никога няма да се кланя на брат си. Никога няма да се кланя на Амон.

— А при фонтана каза, че иска народът да го обича — отбеляза Нефертити. — Че иска да бъде фараон на народа.

Кимнах бавно.

— Мутноджмет, върви да намериш татко — каза тя.

— Сега ли? — Ипу подчертаваше с въглен веждите ми. — Не може ли след това?

— След кое? — сопна се сестра ми. — След като Кия му роди син ли?

— Какво ще му кажеш? — попитах. Нямаше да тръгна, преди да се убедя, че си струва да безпокоя баща ни.

— Ще му кажа как можем да откъснем престолонаследника от Кия.

Тръгнах по коридора, но не можах да намеря татко. Нямаше го нито в стаята му, нито в тронната зала. Претърсих градините, пребродих подобните на лабиринт кухни, после се втурнах в двора пред двореца, където ме спря възрастен слуга и ме попита какво ми трябва.

— Търся везир Ай.

Човекът се усмихна.

— Той е на същото място, където е винаги, господарке.

— И кое е това място?

— В Пер Меджат.

— В какво?

— В Дома на книгите. — Човекът разбра, че не знам къде се намира той, и попита: — Да те заведа ли, господарке?

— Да. — Забързах подире му обратно в двореца, покрай голямата зала в посока на тронната зала. Беше много пъргав за възрастта си. Закова се пред двойна дървена врата, явно нямаше право да влиза.

— Тук вътре ли?

— Да, господарке. Пер Меджат.

Слугата почака да види дали ще почукам или ще вляза направо. Бутнах вратите и пред погледа ми се откри най-прекрасното помещение в Малката. Никога дотогава не бях виждала Дом на книгите. Две вити стълби от полирано дърво се издигаха към тавана и навсякъде имаше свитъци, завити в кожа и вързани с канап — в тях навярно беше събрана цялата мъдрост на фараоните. Баща ми седеше до кедрова маса. Тук беше царицата, както и майка ми, гласовете им бяха отривисти и напрегнати. Когато влязох вътре, и тримата замълчаха. После два чифта проницателни сини очи се впериха в мен; до този момент не бях забелязвала голямата прилика между баща ми и неговата сестра.

Прочистих гърло и предадох своето известие на баща ми:

— Нефертити иска да говори с теб.

Той се обърна към сестра си.

— Ще продължим този разговор по-късно. Може би нещата днес ще се променят. — После погледна към мен. — Какво иска?

— Да ти каже нещо за престолонаследника — казах аз, когато излязохме от Пер Меджат и тръгнахме по коридора. — Мисли, че е открила начин да промени отношението му.

В нашата стая Мерит и Ипу бяха приключили с обличането на Нефертити. Еднакви гривни с висулки подрънкваха на китките й, на ушите й имаше обици. Аз спрях, ахнах и се втурнах да видя какво бяха сторили нашите лични прислужници. Пробили бяха ушите й — неведнъж, а два пъти.

— Кой си пробива ушите два пъти?

— Аз — каза тя и вирна брадичка.

Обърнах се към баща ми, който само я погледна одобрително.

— Имаш да ми кажеш нещо ново за престолонаследника? — попита той.

Нефертити посочи с очи личните ни прислужници.

— Отсега нататък вашите лични прислужници ще са най-близките ви приятелки. Кия си има свои жени, а тези са вашите. Мерит, както и Ипу са избрани внимателно. Може да им се вярва.

Хвърлих поглед към Мерит, която стоеше в другия край на стаята. Тя се усмихваше рядко и бях благодарна, че татко бе избрал за мен Ипу.

— Ипу — нареди спокойно баща ми, — иди до вратата и говори тихо с Мерит.

Той дръпна Нефертити настрани и аз успявах да доловя само откъслеци от онова, което си говореха. В един момент татко като че ли се зарадва изключително много. Потупа Нефертити по рамото и рече:

— Много добре. И аз си мислех за същото.

Отидоха до вратата и той каза на Мерит:

— Ела. Имам работа за теб.

После тримата излязоха от стаята.

Обърнах се към Ипу:

— Какво става? Къде отидоха?

— Да разделят престолонаследника от Кия — рече тя. Посочи ми кожения стол, за да довърши подчертаването на веждите ми, и аз седнах. — Надявам се само да успеят.

Стана ми любопитно.

— Защо?

Тя извади четката си и отпуши стъклено шишенце.

— Преди Кия да се омъжи за престолонаследника, тя и Мерит бяха добри приятелки. — Повдигнах вежди и Ипу кимна. — Отгледани бяха заедно, бащите и на двете им бяха писари. Но Панахеси стана висш везир и премести Кия в двореца. Така тя се запозна с престолонаследника. После и бащата на Мерит трябваше да стане везир. Фараонът искаше да го назначи, но Панахеси му каза, че не е благонадежден.

Ахнах.

— Колко подло.

— Кия се боеше, че ако Мерит дойде в двореца, престолонаследникът ще загуби интерес към нея. Но Мерит винаги е имала на сърце друг мъж. Тя трябваше да се омъжи за сина на везир Кемосири, Херу, веднага щом баща й получи своето повишение. Когато това не се случи, Херу каза на своя баща, че въпреки всичко обича Мерит, макар и да е дъщеря на писар. Продължиха да си пишат с надеждата, че фараонът ще разбере грешката си. После един ден писмата престанаха да пристигат.

Преместих се на ръба на стола.

— И какво стана?

— Мерит не знаеше. По-късно разбра, че Кия го е завъртяла.

— Завъртяла ли? — не разбрах.

— Завъртяла му е главата. Макар да е знаела, че ще се омъжва за престолонаследника.

— Колко жестоко. — Но си представях как Кия му се усмихва сладко, по същия начин, по който се усмихваше и на мен в банята. „Сигурна съм, че всички момичета са влюбени в теб“, навярно така му бе казала.

Ипу цъкна тихо с език и взе лепилото от нар.

— Разбира се, след като Кия се омъжи, вече нямаше значение дали Мерит ще дойде в двореца или не.

— А баща й?

— О. — Трапчинките на Ипу се скриха. — Той още преписва ръкописи. — Гласът й стана тих и суров. — Затова Мерит продължава да мрази Кия.

— Но как може Нефертити да заеме мястото на Кия?

Ипу се усмихна.

— С помощта на мълвата.