Мишел Моран
Нефертити (29)

Двайсет и седма глава
Амарна
Девети пахонс

Въпреки победата на баща ни над Панахеси, когато настъпи сезонът на реколтата, Кия вече бе бременна. Дори след катастрофата, която го сполетя в тронната зала, Панахеси продължаваше да обикаля двореца и да раздава заповеди, сякаш вече усещаше бляскавата корона на Египет в ръцете си. Един син можеше да бъде пренебрегнат, ала нацията не може да отмине току-така двама князе, двама престолонаследници. Ако Кия успееше отново да роди син, издигането му щеше да е окончателно.

Ахенатон откри Мерит в голямата зала и й нареди да предаде новината на Нефертити. Беше твърде голям страхливец, за да й я съобщи лично.

— Не пропускай да й кажеш, че никое дете няма да заеме мястото на Меритатон в моите чувства. Тя е нашата златна рожба, нашето дете на Атон.

Наблюдавах го, докато отвеждаше дъщерите си, боготворящите го княгини. Дъщерите, за които вярваше, че никога няма да се обърнат срещу него, както често постъпваха синовете и както той самият беше постъпил с брат си и с баща си. И си казах: „Ахенатон не разбира момичетата, ако си мисли, че те не могат да бъдат коварни.“

Мерит ме гледаше с нарастващо отчаяние.

— Как да й кажа?

Бяхме стигнали до вратата на тронната зала.

— Просто й кажи. Тя сама го беше предвидила; не би трябвало да се изненадва.

Вътре Нахтмин играеше сенет с майка ми. На подиума татко и Нефертити бяха събрали глави и обсъждаха нещо; по някакво изключение сестра ми не бе заобиколена от своите придворни. Те бяха отишли да гледат как Ахенатон препуска с колесницата.

— Не си ли навън? — попитах я аз.

— Нямам време за арената — сопна се тя. Той може да се забавлява когато си иска, но аз трябва да следя проектите за градските стени. Ако бъдем нападнати, няма да имаме никаква защита срещу хетите. Но него това не го интересува. — Тя млъкна и погледна внимателно първо мен, а после и Мерит. — Какво искате?

Кимнах на Мерит и татко остави архитектурните планове в скута си.

— Царице — поде Мерит, — имам новина, която няма да те зарадва. — И веднага добави, бързайки да приключи с това възможно най-бързо: — Говори се, че Кия е бременна.

Нефертити нито каза нещо, нито помръдна. Когато мълчанието й се проточи, Мерит продължи колебливо:

— Това е едва второто дете на Кия, царице. Ти имаш шест дъщери и Ахенатон иска да ти предам…

Нефертити скочи и свитъците се разпиляха по плочите.

— Съпругът ми е изпратил теб да ми кажеш? — кресна тя.

Баща ми побърза да се изправи и да застане до нея.

— Трябва веднага да идем там — каза той. — Да го накараме да покаже пред цял Египет, че Меритатон е тази, която ще остави да царува над Небнефер.

Нещо неизречено премина помежду им и аз попитах:

— Но как? — Никой не отговори на моя въпрос. — Как можете да постигнете това?

В очите на Нефертити се появи странен блясък.

— По единствения начин, до който никога не съм прибягвала.

* * *

Ахенатон обяви дурбар^[1] в чест на Нефертити. Това бе празник на съвместното им царуване и от ревнива съпруга тя моментално се преобрази в победила царица. Не каза повече нито дума по адрес на Кия. Нахтмин се питаше само колко ли още ще се изпразни съкровищницата, за да се организира най-грандиозното честване в историята.

— Мутни, ела — викна весело сестра ми. Влязох в гардеробната й с десетките ракли, претъпкани с пъстри дрехи от най-фино ленено платно. По пода бяха разхвърляни бръсначи с бронзови дръжки и небрежно прекатурени гърненца с въглен.

— Коя перука да сложа? — Заобиколена бе от перуки.

— Онази, която струва най-малко — веднага отвърнах аз.

Тя продължаваше да чака отговор, който би й харесал.

— Късата.

Нефертити нахвърля останалите на куп, който Мерит да оправи по-късно. Похвали се:

— Татко е изпратил покани на всички царе от Изтока. Когато тук се съберат князете на най-големите държави в света, ще бъде направено съобщение, което ще запише името на семейството ни във вечността.

Погледнах я косо.

— Какво искаш да кажеш?

Нефертити отправи поглед към своя град отвън.

— Това ще е изненада.