Холи Блек
В най-потайните дебри (23)

Епилог

През гората се вие пътека, минава край поточе и изкорубен дънер, гъмжащ от буболечки и термити, и стига до стъклен ковчег, положен на земята. В него спи елф със златна корона и със заострени уши, напомнящи ножове.

Местните помнят, че преди в ковчега лежеше друг Неземен — момче с рогца и с кестеняви къдрици. Някога го обожаваха, но постепенно го забравиха. Сега си имат нов елф, който не се буди през цялото дълго лято, когато тийнейджъри, проснати върху капака на ковчега, зяпат през стъклото и го замъгляват с дъха си. Той спи непробудно, когато туристите идват да го зяпат или неверниците твърдят, че не е истински, но въпреки това се снимат с него. Той не отваря отровно зелените си очи през есенните уикенди, когато момичетата танцуват отгоре му, вдигайки бутилки, сякаш поздравяват цялата омагьосана гора.

А някъде другаде в леса има още едно празненство — вихри се в кух хълм, пълен с цветя, които цъфтят през нощта. Там бледо момче, чиито пръсти вече са заздравели, свири на цигулка, а сестра му танцува с най-добрия му приятел. Там кръжи чудовищна жена и размахва ръцете си клони в такт с мелодията. Там принц на Неземните, наметнат с кралския плащ, прегръща като брат подмененото дете, настанява до себе си младеж от човешката раса и избира за свой пръв рицар едно храбро момиче.