Даниел Кала
Резистентност (6)

5

Портланд, Орегон

Човекът с шофьорска книжка на името на Денис Линдън Тайлър изгаряше от желание да се махне от Портланд. За краткия си престой тук бе успял да намрази града, също както Сиатъл и Ванкувър по-рано. Дори и спомените му от Сан Франциско, където преди време бе прекарал цяла година, бяха помрачени от гадния ангажимент, с който се бе нагърбил. По време на нощните си похождения на търговец на наркотици, разпространяващ незнайно какви боклуци, Тайлър не успя да види нищо от очарованието на градовете, през които премина. Наместо това се нагледа на долнопробните им гета, бъкащи от пропаднали хора.

Измъкна се от уличката доволен, че е приключил с поръчението. Току-що бе изсипал последните пакетчета в ръцете на смъртнобледен травестит, който едва ли щеше да доживее края на седмицата. Нямаше търпение да се прибере в хотелската си стая и да се пъхне под душа. Искаше да стои с часове сапунисан под топлите водни струи, да изтърка от тялото си всяка микроскопична следа от последния месец. След това щеше да опакова маскарадния си костюм и да го запрати на дъното на река Уиламет.

Двамата мъже, изникнали внезапно от двете страни на паркирания му джип, го върнаха в реалността. Бяха еднакво облечени в черни найлонови анораци, черни джинси и тъмни очила, но изглеждаха съвършено различни. Бръснатата глава на огромния афроамериканец се извисяваше поне на 6 фута и 5 инча^[1] и Тайлър определи теглото му на над 300 паунда^[2]. Белият му съучастник беше с една глава по-нисък и вероятно два пъти по-лек, но Тайлър безпогрешно разпозна в него водача. Другият беше само грубата сила. Тайлър пое дълбоко въздух и леко се стегна. Не му беше за пръв път да се сблъсква с подобен дует.

Мъжете го доближиха с небрежна походка и спряха на няколко крачки пред него. Тайлър усети силния аромат на евтин афтършейв. Дребният скръсти ръце на гърдите си, навири глава към него и го попита с подигравателна усмивка.

— Май си търсиш белята, мистър?

Тайлър присви рамене с престорено притеснение и посочи към джипа с ключа, който държеше в ръка:

— Отивам към колата си.

— Я виж ти! Фризер, на тоя кучи син май му е омръзнало да живее — изсумтя ниският, обръщайки се към масивния си партньор.

Буцата мускули се ухили тъповато.

— Вижте сега, не знам какъв ви е проблемът, но аз трябва да си ходя, че имам работа… — Тайлър направи няколко крачки в опит да ги заобиколи и да стигне до колата. По-ниският му препречи пътя с ръка, от която проблесна петнайсетсантиметровото острие на нож.

— Моят проблем, смотаняко, е, че ми се бъркаш в територията. — Той размаха ножа пред лицето му и продължи: — Можеш ли да ми назовеш поне една причина, поради която да не те пречукам ей сега, точно на това място?

Тайлър посегна с ръка към джоба на якето си. Ножът се изстреля към лицето му и заблестя на по-малко от инч от очите му.

— Ако мръднеш пак, свършен си! — Острието на ножа описа кръст толкова близо до лицето му, че Тайлър усети полъха на въздуха. — Свършен!

Ръката на Тайлър, почти допряна до джоба, замръзна по средата на движението. Погледът му се насочи към едрия нападател. В ръката, насочена към гърдите му, Тайлър разпозна „Глок“, калибър 25. Съсредоточи се. Думите прорязаха съзнанието му. Той се усмихна спокойно и бавно потупа джоба си.

— Питаш ме за причина? Тук е. В джоба. — Дребният отдръпна ножа си една педя назад и оголи зъби в злобна усмивка.

— Само не се ебавай с мен, защото ще ти го начукам. Разбираш ли ме, хубавецо? Ще ти го начукам, а после ще намеря твойта кучка и ще й го начукам и на нея. — Той изсумтя. — Макар че, като гледам, ти си нечия кучка, нали бе, педал?

Тайлър не отговори. Стегнат докрай, бавно мушна ръка в джоба си и стисна в шепа пачката банкноти, лежаща в него. Измъкна обратно ръка и я протегна, показвайки парите на наркодилъра.

— Метни ги насам! — Очите на дилъра просветнаха при вида на дебелото снопче стодоларови банкноти.

Тайлър му подхвърли пристегнатата с ластик пачка. Дилърът я хвана със свободната си ръка. Острието на сгъваемия нож с изщракване се прибра в гнездото, той го скри обратно в джоба на джинсите си и започна да брои банкнотите.

— Сега мога ли да си тръгвам? — запита Тайлър.

— И да не съм те видял повече в Портланд — отговори дилърът, без да откъсва поглед от парите.

Тайлър кимна с глава:

— Да, няма да е много умно от моя страна.

— Може би най-глупавият ход, който някога си правил в скапания си живот. — Дилърът продължаваше да премята банкнотите в ръцете си. — А сега се измитай оттук.

Тайлър направи няколко крачки вдясно. Без да поглежда, той знаеше, че пистолетът е все така насочен към него.

Съсредоточи се.

— Знаеш ли к’во, Фриз? — изкикоти се по-ниският. — Нещо отвътре ми нашепва, че тоя задник не слуша какво му се говори. Дали пък няма да загрее по-добре, ако му направиш няколко дупки в гърдите, а?

Тайлър остана неподвижен. Средният пръст на дясната му ръка се присви, достигайки халката на жицата, провиснала в ръкава му. Придърпа халката и усети в ръката си тежестта на револвера НАА „Черна вдовица“^[3].

Определи в ума си посоката на изстрела.

Ръката му подскочи надясно. В мига, в който спря да я движи, стреля два пъти.

Дясното стъкло на очилата на нападателя експлодира и от него бликнаха кръв и мозъчно вещество. Едрият мъж замръзна за миг, а после бавно се строполи назад, удряйки се в паважа с глух тътен.

Дилърът стреснато вдигна глава от парите, които броеше. От устата му запръскаха слюнки.

— Какво, по дяволите…

— Знаеш ли какво, пич? — Тайлър се усмихна, насочвайки оръжието. — Прекаляваш с псувните. Досаден си.

И го застреля в лицето.