Даниел Кала
Резистентност (57)

56

Брендиуайн Вали, Пенсилвания

На двайсет и шест мили западно от Филаделфия тесният двулентов път правеше остър завой надясно и Форбс натисна спирачките на крадения „Форд Екскържън“.

Бе привикнал към името Уейн Форбс до такава степен, че на няколко пъти произнесе на висок глас новото си име — Ник Снайдър — което се четеше на разрешителното за шофиране, издадено в щата Делауер. Искаше да бъде сигурен, че няма да се запъне, когато му се наложи да го използва.

Денят на Ник Снайдър бе доста активен. Не бе спрял да почине нито минута, откакто стана в четири часа сутринта и направи сутрешния си тоалет в мотела. Търсенето на подходящ джип отне по-голямата част от времето преди обяд. Обиколките му се увенчаха с успех едва когато попадна на сребристия шестметров звяр, тежащ близо четири тона. Наложи му се да пропътува почти шейсет мили от Алънтаун, докато намери подходящ за нуждите му участък от пътя. След това го преминаваше отново и отново, докато не опозна всичките детайли и не се увери, че може да се оправи с почти затворени очи. В предстоящата задача всичко зависеше от прецизното планиране на времето.

Определи изходната си точка. Това поне бе лесно. Следвайки вече познатите лъкатушения на шосето между ниските хълмове, размишляваше колко сложна се оказа последната поръчка. Много кратки срокове, много променлива ситуация. Но Снайдър се ласкаеше с мисълта, че ако се справи безпроблемно със задачата, ще се издигне на още по-високо професионално ниво. В момента гордостта го стимулираше много повече, отколкото очакваното богато възнаграждение.

Натисна педала на газта и джипът забързано навлезе в следващия плавен завой. Видя пред себе си габаритните светлини на бледосиньото „Волво S40“ и започна да се притеснява, че може да не успее да приключи всичко преди настъпването на здрача. Погледна огледалото за обратно виждане и с облекчение установи, че зад него няма други автомобили. Не можеше да си позволи свидетели. Беше прекъснал и трите си досегашни опита заради появата на нечие нахално возило. Имаше време само за още един опит тази вечер.

Колата пред него се движеше с равномерна скорост, което му даде малко по-голяма свобода във времето. Настигна я и се залепи на по-малко от три метра от задната броня на „Волво“-то.

Наближиха последната серия завои. От избраната точка ги деляха само шестстотин метра. След като за последен път се увери, че зад него няма никой, Снайдър ускори и навлезе в насрещното платно. Изравни се с другата кола и забави. Три или четири секунди двете коли се движиха успоредно, докато навлязоха в поредния завой. От избраното място ги деляха трийсет метра и той леко завъртя волана надясно. Разтърсването от страничния удар се усети съвсем леко в тежката кола.

„Волво“-то с лъкатушене успяваше да запази посоката на движението си и му се наложи да го притисне по-силно. Стържещият звук на метала и свиренето на гумите се сляха в странна хармония.

След миг джипът леко се поклати, освободен от металните обятия. Снайдър погледна надясно и видя как „Волво“-то се преобръща през ниската защитна стена и потъва надолу по склона.

Удовлетворен от видяното, той натисна газта и забърза напред, без повече да погледне в огледалото. Съсредоточи се. Имаше още много работа, а времето летеше.