Никола Юн
Слънцето също е звезда (85)

Самюъл Кингсли

История за разкаяние, трета част

Мъничко се бои от Наташа, ако трябва да е откровен. Нещата, от които тя се интересува сега? Химия и физика, и математика. Откъде се взеха? Понякога я гледа, докато си пише домашните на кухненската маса, и му се струва, че принадлежи на друг. Нейният свят е по-голям от него и нещата, от които той я научи да се интересува. Не е сигурен кога точно ги надрасна.

Една нощ, след като тя и Питър си легнаха, той отиде в кухнята за вода. Тя беше оставила учебника и домашното си по математика на масата. Самюъл не знае какво му стана, ала той запали лампата, седна и прелисти учебника. Сякаш се опитваше да разчете йероглифи, някакъв древен език, останал от време и хора, които не би могъл дори да се надява да разбере. Това го изпълни с нещо като ужас. Дълго седя там, прокарвайки пръсти по символите, и му се искаше кожата му да можеше да попие цялото знание и история на света.

След онази нощ, всеки път щом я погледнеше, го изпълваше смътното усещане, че някой бе дошъл, без той да забележи и бе откраднал сладкото му малко момиченце.

Понякога обаче той отново зърва предишната Наташа. Случва се тя да го погледне така, както правеше, когато беше малка. Поглед, който иска нещо от него. Поглед, който иска той да бъде нещо повече, да прави повече, да обича повече. Той негодува срещу това. Понякога негодува срещу нея. Нима вече не е направил достатъчно? Тя е първородното му дете. Вече се отказа от всичките си мечти заради нея.