Никола Юн
Слънцето също е звезда (48)

Коса

Афроамериканска история

В африканските цивилизации от петнайсети век прическите са били нещо като маркер на идентичност. Прическата можело да обозначава всичко — племенен или семеен произход, религия, социално положение. Сложните прически издавали власт и богатство. Простичкият стил би могъл да означава, че си в траур. Косата можела да има и духовно значение. Тъй като се намира на главата ти (най-високата част на тялото ти и следователно — най-близо до небето), мнозина африканци смятали, че духовете достигат до душата през нея, тя била начин за общуване с Бог.

Тази история била изтрита с идването на робството. На робовладелските кораби главите на новозаловените африканци били насилствено обръсвани — абсолютен акт на дехуманизация, акт, който окончателно прекъснал връзката между коса и културна идентичност.

След края на робството афроамериканската коса придобила сложни асоциации. За „хубав“ се смятал всеки стил, доближаващ се до европейските стандарти за красота. Хубавата коса била права и гладка. Къдрава, обемиста коса, каквато е естествената коса на много афроамериканци, се смятала за грозна. Правата коса била красива. Ситно къдравата коса била грозна. В началото на двайсети век мадам Си Джей Уокър, афроамериканка, станала милионерка, изобретявайки и пласирайки продукти за коса за чернокожи жени. Най-известна е с това, че подобрила дизайна на „горещия гребен“, уред за изправяне на коса. През шейсетте години Джордж И. Джонсън пласирал „охлабителя“, химически продукт, използван за изправяне на къдравата афроамериканска коса. Според някои приблизителни оценки търговията с продукти за черни коси възлиза на повече от милиард долара годишно.

От края на робството до наши дни в афроамериканската общност кипи спор. Какво означава да носиш косата си такава, каквато е, и какво означава да я изправиш? Дали изправянето на косата е вид самоомраза? Означава ли, че според теб косата ти в естествения си вид не е красива? Ако я носиш в естествения й вид, политическо изявление ли правиш? Начинът, по който афроамериканските жени носят косата си, често пъти е израз на много повече от суетност. Става дума за нещо повече от представата на една отделна личност за собствената й красота. Когато Наташа реши да носи косата си в афростил, то не е, защото си дава сметка за цялата тази история. Прави го въпреки твърденията на Патриша Кингсли, че тази прическа кара жените да изглеждат войнствени и непрофесионални. Тези твърдения се коренят в страх — страха, че дъщеря й ще бъде наранена от едно общество, което все още твърде често се страхува от черната кожа. Патриша задържа за себе си другото си възражение: новата прическа на Наташа й се струва отхвърляне. Самата тя цял живот изправя косата си. Изправя и косата на Наташа, откакто тя навърши десет години. Днес, когато погледне дъщеря си, Патриша не вижда чак толкова от себе си, отразено в нея, както преди, и това боли. Ала, разбира се, всички тийнейджъри го правят. Всички тийнейджъри се откъсват от родителите си. Да пораснеш, означава да се откъснеш.

На Наташа й трябваха три години, докато естествената й коса израсне напълно. Това не е някакво политическо изявление от нейна страна. Всъщност харесваше й да носи косата си права. Някога може би отново ще я изправи. Прави го, защото иска да опита нещо ново.

Прави го просто защото изглежда красиво.