Никола Юн
Слънцето също е звезда (120)

Дейниъл

— Кой е твоят смущаващ момент? — пита Наташа, когато мостът се изгубва от поглед.

— Шегуваш се, нали? Та ти беше там. Когато баща ми ти каза да си смениш прическата, а брат ми си правеше шегички за малки пениси.

Тя се смее.

— Да, това беше доста гадно.

— Бих могъл да изживея хиляда живота и това ще си остане най-смущаващото, което ми се е случвало някога.

— Не знам. Баща ти и Чарли може да измислят начин да го надминат.

Простенвам и разтърквам тила си.

— Всички трябва да се раждаме с карта за семейно преиграване. На шестнайсет години получаваш възможност да прецениш ситуацията и да избереш дали да останеш в настоящото си семейство, или да започнеш отначало с ново.

Тя сваля ръката ми от врата ми и я взема в своята.

— Ще можеш ли да си избереш новото семейство? — пита.

— Не. Рискуваш.

— Значи един ден просто се появяваш на прага на някакви непознати?

— Все още не съм измислил всички подробности — обяснявам. — Може би, след като вземеш решение, се прераждаш в новото семейство?

— А старото ти семейство смята, че просто си умрял?

— Да.

— Но това е толкова жестоко.

— Окей, окей. Може би просто забравят, че изобщо си съществувал. Така или иначе, не мисля, че много хора биха се сменили.

Тя поклаща глава.

— Не съм съгласна. Според мен доста хора ще го направят. На този свят има някои наистина ужасни семейства.

— Ти би ли се сменила?

Не отговаря веднага и аз се заслушвам в ритъма на влака, докато тя го обмисля. Никога досега не ми се е искало влакът да кара по-бавно.

— Може ли да дам картата си на някой, който наистина се нуждае от нея? — пита най-сетне.

Знам, че мисли за баща си.

Целувам я по косата.

— Ами ти? Би ли останал в семейството си?

— Може ли вместо това да изхвърля Чарли?

Тя се смее.

— Тези карти май не са чак толкова добра идея. Представяш ли си какво би станало, ако всеки притежаваше властта да променя така живота на другите? Хаос.

Но разбира се, именно това е проблемът. Ние вече имаме тази власт един над друг.