Никола Юн
Слънцето също е звезда (118)

Дейниъл

Тя казва, че няма. Все още не съм готов да се сбогувам. Никога няма да бъда готов да се сбогувам. Улавям я за ръка и ние поемаме мълчаливо към метрото.

Преметнала е раницата си на едно рамо и аз отново виждам надписа DEUX EX MACHINA. Наистина ли се запознахме едва тази сутрин? Тази сутрин, в която исках да се оставя вятърът да ме понесе, накъдето си поиска? Какво не бих дал Бог наистина да беше в машината.

Заглавие: Местен тийнейджър разгромява Отдела за имиграция на Министерството на вътрешната сигурност, живее щастливо до края на дните си с Истинската си любов благодарение на особена вратичка в закона, за която никой не се е сетил до последния момент и сега може да имаме сцена, в която той се втурва след нея, за да й попречи да се качи на самолета.

Ала не това ще се случи.

През целия ден си мислех, че сме предопределени един за друг. Че всички хора и места, всички съвпадения ни тласкаха към това, да бъдем заедно завинаги. Ала може би не е така. Ами ако това между нас е било предопределено да продължи само един ден? Ами ако сме нещо като междинна спирка един за друг по пътя към някъде другаде?

Ами ако сме само отклонение в нечия чужда история?