Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (20)

6.

Холографският модел на Ню Идън в мащаб 1:2000 се проектираше в центъра на голямата зала за съвещания. Земната територия във вътрешността на Рама в действителност щеше да заема площ от сто и шестдесет квадратни километра, разположени в Централната равнина, точно срещу основата на дългата северна стълба. Обемът й щеше да бъде двадесет километра дължина по посока, на радиуса на цилиндъра, осем километра ширина по посока успоредна на оста на въртене, и осем километра височина от основата на колонията до издигащия се покрив.

Моделът на Ню Идън в залата за съвещания, който Орелът, Ричард и Никол използваха за проектиране, беше с по-приемливи размери. Вместваше се безпроблемно в единственото просторно помещение на жилищния модул, а холографската му проекция даваше възможност на проектантите да се разхождат сред различните участъци. Промените се извършваха с компютърни подструктури, задействани чрез речева команда от Орела.

— Отново променихме мнението си — обяви Никол в началото на третото обходно обсъждане на проекта. С черното „фенерче-показалка“ тя очерта струпването на сгради в центъра на колонията.

— Сега си мислим, че предложението всичко да се намира на едно място не е подходящо. Хората ще бъдат твърде нагъсто. Ние с Ричард смятаме, че ще бъде по-разумно зоните за живеене и малките магазинчета да се разположат в четирите отделни селца в ъглите на правоъгълника. Само онези сгради, които ще се използват от всички колонисти, трябва да се намират в центъра на комплекса.

— Естествено новото ни предложение ще измени коренно, транспортния план, който обсъждахме вчера — добави Ричард, — а също и специфичното, независимо разположение на парковете — Шеруудския лес, езерото Шекспир и връх Олимп. Но всички първоначални елементи могат да бъдат вмъкнати в настоящия ни проект за Ню Идън — ето, погледнете тази скица и ще видите как сме разместили всичко.

Орелът сякаш направи гримаса, докато гледаше втренчено своите помощници човеци. След секунда погледна картата в електронния бележник на Ричард.

— Надявам се това да е последното значително изменение — отбеляза той. — Няма да напреднем много, ако всеки път, когато се срещнем, на практика започваме да проектираме от самото начало.

— Съжаляваме — обади се Никол, — но ни беше необходимо известно време да схванем значението на нашата задача. Сега вече разбираме, че проектираме жизненото пространство на близо две хиляди души, в което те ще прекарат немалък срок и ако се налагат някои промени за получаването на нужния резултат, то тогава трябва да си дадем необходимото време.

— Виждам, че сте увеличили броя на големите структури в централния комплекс — каза Орелът. — Какво е предназначението на онази сграда зад библиотеката и залата?

— Това е център за спорт и възстановяване — отвърна Никол. — Тук ще има пътека за тичане, бейзболно игрище, поле за игра на сокър, тенискортове, гимнастически салон и плувен басейн, плюс достатъчно места за зрители във всяка зона, които да могат да поберат почти всички жители. Ричард и аз вярваме, че спортът ще заема важно място в Ню Идън, особено след като толкова много от обичайните задачи ще бъдат извършвани от биотите.

— Увеличили сте размерите на болницата и училищата…

— Бяхме прекалено консервативни в първоначалното разпределение на пространството — прекъсна го Ричард. — Не оставихме достатъчно непредназначена за нищо територия, за дейности, които все още не сме определили съвсем точно.

Всяка от първите две срещи по проектирането траеше по десет часа. В началото както Ричард, така и Никол искрено се учудваха от бързината, с която Орелът интегрира техните забележки в точни конструкторски препоръки. На третата среща вече бяха свикнали със скоростта и прецизността на неговите обобщения. Но чуждоземният биот все още ги удивляваше с подчертания интерес, който демонстрира към някои от подробностите, свързани с културата. Той например ги разпита надълго и нашироко за името, което дадоха на новата колония. След като Никол му обясни, че е много важно територията все пак да се казва някак. Орелът попита за значението и съдържанието на названието „Ню Идън“^[1].

— Почти цяла вечер нашето семейство обсъждаше въпроса за името на колонията — обясни Ричард — и имаше много подходящи предложения, главно от човешката история и литература. Името „Утопия“ беше основният кандидат. „Аркадия“, „Рай“, „Конкордия“, „Бовоа“ бяха подложени на сериозно обсъждане. Но накрая решихме, че най-добрият избор е Ню Идън.

— Разбирате ли — добави Никол, — митологичният Идън е бил начало, отправна точка за онова, което можем да наречем съвременна западна култура. Това е бил един рай на изобилието и цъфтежа, предназначен, по общо мнение, предимно за човеците от един всемогъщ бог, който също така е създал и всичко останало във Вселената. Този първи Идън е бил богат на живи твари, но беден откъм технологии.

— Ню Идън също е едно начало. Но в почти всяко отношение противоположност на древната градина. Ню Идън е технологическо чудо без всякакви форми на живот, поне първоначално, с изключение на няколкото човешки същества.

След като вече бяха уточнили общото разположение на колонията, оставаше да решат хиляди малки подробности. Кати и Патрик имаха за задача да проектират парковете в съседство с всяко от четирите селца. Макар че нито един от двамата не беше виждал истински стрък трева, цвете или дърво, те бяха гледали много филми и безброй фотографии. Излязоха с четири различни изискани проекта за петте акра^[2] открито пространство, обществени градини и пешеходни алеи в селищата.

— Но откъде ще вземем трева? И цветя? — попита Кати Орела.

— Ще ги донесат хората от Земята — отвърна той.

— Откъде ще знаят какво да донесат?

— Ние ще им кажем.

Пак Кати беше тази, която изтъкна, че в проекта на Ню Идън е изпуснат един ключов елемент, онзи, който беше играл толкова голяма роля в приказките за лека нощ, които майка й беше разказвала на своето малко момиченце.

— Никога не съм виждала зоопарк. Може ли да има зоопарк в Ню Идън?

На следващата проектантска среща Орелът промени основния план, за да включи един малък зоопарк в периферията на Шеруудския лес.

По повечето технологически подробности в Ню Идън работеха заедно Ричард и Орелът. Никол се занимаваше с жизнената среда. Първоначално Орелът беше предложил за всички домове в колонията един вид къщи със стандартен комплект мебели. Тогава Никол се беше изсмяла на глас.

— Определено не сте научили много за нас като вид — рече тя. — Човешките същества се нуждаят от разнообразие. Иначе се отегчават. Ако направим всичките къщи еднакви, хората тутакси ще започнат да ги променят.

Тъй като разполагаше с ограничено време (търсената от Орела информация караше Ричард и Никол да работят по десет-дванадесет часа в денонощието, но за щастие Майкъл и Симон бяха доволни, че могат да се грижат за децата), Никол се спря на осем основни типа къщи и на четири вида модулно обзавеждане. Така общо се получаваха тридесет и две различни комбинации за живеене. Изменяйки външния вид на къщите във всяко едно от четирите села (с подробности, които Никол разработи съвместно с Ричард, след като получи известно количество полезна информация от специалиста по история на изкуствата Майкъл О’Туул), Никол най-накрая постигна целта си — да създаде жизнено пространство за едно ежедневие, което да не е еднообразно и безинтересно.

Само за няколко часа Ричард и Орелът постигнаха съгласие за системите на транспорт и съобщения, както външни, така и вътрешни. Донякъде ги затрудни цялостният контрол на околната среда и външния вид на биотите. Първоначалното предложение на Орела, което трябваше да бъде определящо за инфраструктурата на Ню Идън, включваше дванадесет часа светлина и дванадесет часа мрак. Периодите слънчево, облачно или дъждовно време щяха да бъдат на равни интервали и предсказуеми. На практика не се предвиждаше да има промени в температурата, които да са функция на мястото и времето.

Когато Ричард помоли за сезонни изменения в продължителността на деня и за по-голяма променливост във всички параметри на времето, Орелът подчерта, че допускането на тези „значителни вариации“ в огромния обем въздух на колонията ще доведе до използването на много повече „критични компютризиращи възможности“, отколкото са били включени първоначално в проекта на инфраструктурата. Освен това Орелът изтъкна, че основните управляващи алгоритми ще трябва да бъдат преструктурирани и подложени на ново изпитание. В резултат ще се наложи отлагане на датата за отпътуване. Никол подкрепи Ричард по въпроса за времето и сезоните, като обясни на Орела, че истинската човешка природа („която вие и Интелектът на Пресечната точка явно желаете да наблюдавате“) определено зависи от тези два фактора.

Накрая се стигна до компромис. Продължителността на деня и нощта през годината щяха да отговарят на тези при тридесет градуса земна ширина. Времето в Ню Идън щеше да бъде променливо, естествено, в определени граници, а главният контролер щеше да се задейства само когато атмосферните условия достигнеха границите на „предначертаното“. Така температурата, вятърът и дъждовете можеха свободно да варират в дадени рамки. По два пункта обаче Орелът остана непреклонен. Нямаше да има светкавици и заледяване. Ако съществуваше опасност да възникне някое от тези метеорологични състояния (и двете въвеждаха нови „усложнения“ в неговия компютърен модел), тогава контролната система автоматично щеше да се задейства и да регулира времето, независимо че останалите параметри можеше да бъдат я рамките на зададените.

Първоначалното намерение на Орела беше да запази вида на биотите, които бяха пътували с първите два полета на Рама. Както Ричард, така и Никол подчертаха, че рамианските биоти, особено онези, които приличаха на стоножки, богомолки, раци и паяци, не са никак подходящи.

— Космонавтите, които стъпиха на борда на Рама при втората й експедиция — обясни Никол, — не могат да бъдат причислени към средностатистическите човешки същества. Тъкмо напротив. Ние бяхме специално подготвени да се справяме със сложни машини, а дори някои от нас се уплашиха от вашите биоти. По-обикновените хора, които вероятно ще представляват мнозинството жители на Ню Идън, изобщо няма да се чувстват спокойни, ако тези чудати механични измишльотини препускат постоянно из техните владения.

След няколко часови спорове Орелът се съгласи съставът на биотите за поддръжка да бъде премоделиран. Например отпадъците щяха да се събират от роботи, които приличат на обичайните земни боклукчийски камиони. Просто нямаше да има шофьори. Строителството, когато се налагаше, щеше да се извършва от роботи, с формата на машините, които извършват подобна дейност на Земята. Така по външен вид чуждите апарати щяха да бъдат познати на колонистите и ксенофобията им щеше да бъде смекчена.

— А как стои въпросът с ежедневните дейности? — запита Орелът в края на една от продължителните им срещи. — Бяхме решили, че ще използвате биоти-човеци, които ще реагират на речеви команди, ще бъдат многобройни и ще облекчават колонистите от черната работа. Откакто сте пристигнали, ние хвърлихме много труд в усъвършенстването на външния им вид.

На Ричард му допадна идеята да има роботи-помощници, но Никол беше настроена зле.

— Абсолютно задължително е тези биоти-човеци да могат да се отличават безпогрешно. Не бива да съществува каквато и да било възможност някой, дори и малко дете, да ги сбърка с истински човек.

Ричард изцъка.

— Чела си твърде много фантастика — рече той.

— Но това наистина е опасно — възнегодува Никол. — Мога да си представя качеството на биотите-човеци, създадени тук, на Пресечната точка. Не говорим за онези свободни вариации, с които се сблъскахме на Рама. Хората ще бъдат ужасени, ако не могат да направят разлика между човек и машина.

— Тогава ще ограничим броя на вариантите — реагира Ричард. — И те ще могат да бъдат класифицирани с лекота въз основа на главната им функция. Това успокоява ли тревогите ти…? Ще е срамота да не се възползваме от тази невероятна технология.

— Така може — рече Никол, — но при условие че едно кратко описание ще информира всекиго за различните типове. Трябва да сме абсолютно сигурни, че няма да имаме проблеми с погрешна идентификация.

След няколко седмици усилен труд най-сетне бяха взети повечето критично важни решения, свързани с дизайна. Ричард и Никол вече бяха по-свободни. Имаха възможност да се върнат към един повече или по-малко нормален живот заедно с децата и Майкъл. Една вечер Орелът се отби и ги осведоми, че Ню Идън е готов за окончателните изпитания главно за да се провери способността на новите алгоритми да контролират околната среда в широките амплитуди на възможните метеорологични условия.

— Между другото — продължи Орелът, — инсталирахме съоръжения за обмяна на газовете, или СОГ, навсякъде, където евентуално ще има растителност, пренесена от Земята — Шеруудския лес, парковете, край бреговете на езерото и по склоновете на планината. СОГ функционират като растения — абсорбират въглеродния двуокис и произвеждат кислород; те са и техни количествени еквиваленти. Предотвратяват насищането на атмосферата с въглероден двуокис, защото ако концентрацията му остане висока по-продължително време, ще наруши ефективността на алгоритмите за времето. СОГ изискват известно количество енергия, така че се наложи да намалим мощностите, предназначени за човешка употреба през първите дни от съществуването на колонията. Но след като веднъж растителността избуи, СОГ могат да бъдат отстранени и ще има достатъчно енергия за всякакви дейности в рамките на разумното.

— Окей, господин Орел — рече Кати, когато той привърши. — Това, което всички искаме да знаем, е, кога ще отпътуваме.

— Ще ви кажа на Коледа — отвърна Орелът. В ъгъла до човката му се появи малката бръчица, която минаваше за усмивка. — А до тогава има още два дни.

— Кажете ни сега, моля ви, господин Орел — обади се и Патрик.

— Ами… е, добре — отвърна тогава чуждоземният им гост. — Пусковата дата за Рама и освобождаването й от Хангара е единадесети януари. Смятаме да ви качим на совалката и да отпътуваме от Пресечната точка два дни по-късно, на утрото на тринадесети януари.

Та това са само три седмици — помисли си Никол и сърцето й пропусна един удар, когато реалността на тяхното заминаване проникна в съзнанието й. — Има да се свърши още толкова много работа. Тя погледна към отсрещния край на стаята, където на дивана Майкъл и Симон бяха седнали един до друг. — И наред с всичко друго, скъпа ми дъще, трябва да те подготвя за твоята сватба.

— Значи ще се оженим за рождения ти ден, мамо — рече Симон. — И без това бяхме решили церемонията да се състои една седмица преди отпътуването на семейството.

Нежелани сълзи изпълниха очите на Никол. Тя сведе глава, така че децата да не я видят.

Не съм готова да кажа сбогом — помисли си Никол. — Не мога да понеса мисълта, че никога вече няма да видя Симон.

Никол предпочете да напусне всекидневната, където семейството играеше на някаква игра. Оправда се с това, че има да довърши нещо по проекта на Орела. Всъщност до болка се нуждаеше от няколко мига усамотение, за да организира последните три седмици от живота си на Пресечната точка. По време на вечеря тя постоянно си мислеше за всичко, което има да върши. От паниката я делеше крачка. Никол се опасяваше, че няма достатъчно време, че съвсем ще забрави нещо от жизненоважно значение. След като направи подробен списък на задачите, които й оставаха, заедно с разписание за изпълнението им, тя донякъде се успокои. Имаше време за всичко.

Една от точките, които Никол беше вписала с главни букви в електронния си бележник, беше БЕНДЖИ. Седеше на края на леглото, замислена за умствено изостаналия си по-голям син, точно когато се самообвиняваше, че не е повдигнала въпроса по-рано, Никол чу силно почукване на отворената врата. Съвпадението беше удивително.

— Ма-мо, — изрече много бавно Бенджи, а на лицето му играеше неговата широка, невинна усмивка, — мога ли да говоря с теб? — За миг се замисли. — Сега? — добави.

— Разбира се, скъпи — отвърна Никол. — Влез и ела да седнеш до мен на леглото.

Бенджи се приближи до майка си и силно я прегърна.

После сведе поглед към скута си и заговори с прекъсване. Борбата на чувствата в душата му беше очевидна.

— Ти и Ри-чард и другите де-ца за-ми-на-ва-те скоро за мно-го дълго време.

— Точно така — отвърна Никол, като се опитваше да звучи весело.

— Тат-ко и Си-мон ще останат тук и ще се о-же-нят?

Това не беше само въпрос. Бенджи беше вдигнал глава и чакаше Никол да потвърди изявлението му. Когато тя кимна, по бузите му тутакси потекоха сълзи, а лицето му се изкриви.

— Ами Бен-джи? Какво ще ста-не с Бен-джи?

Никол придърпа главата му към рамото си и се разплака заедно с него. Цялото й тяло се тресеше с неговите ридания. В този момент тя беше бясна на себе си, че беше отлагала толкова дълго.

През цялото време той е знаел — помисли си тя. — Още от първия разговор. Чакал е. Сега си мисли, че никой не го иска.

— Можеш да избираш, скъпи — успя да промълви Никол, когато овладя собствените си чувства. — Ще ни бъде много приятно, ако дойдеш с нас. А баща ти и Симон ще са много доволни, ако останеш с тях.

Бенджи се беше втренчил в майка си, сякаш не й вярваше. Никол повтори казаното много бавно.

— Ис-ти-на-та ли казваш? — запита той.

Никол кимна ожесточено.

За миг Бенджи се усмихна, после погледна встрани. Дълго време не проговори.

— Тук ня-ма да има с кого да си иг-ра-я — изрече най-накрая, все още втренчен в стената. — И Симон ще трябва да бъде с тат-ко.

Никол беше зашеметена колко деликатно Бенджи беше обобщил своите доводи. Сякаш чакаше нещо.

— Тогава ела с нас — изрече нежно Никол. — Твоят чичо Ричард и Кати, и Патрик, и Ели, и аз, всички ние много те обичаме и искаме да си с нас.

Бенджи се извърна и погледна майка си. Нови сълзи се стичаха по бузите му.

— Ще дойда с вас, мамо — рече той и постави глава на рамото й.

Той вече беше решил — помисли си Никол, докато прегръщаше Бенджи плътно до себе си. — Той е по-умен, отколкото мислим. Дойде тук само за да се убеди, че е желан.