Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (18)

4.

— Мамо, татко, събудете се. Трябва да поговорим.

Никол сънуваше. Разхождаше се из гората зад семейната вила в Бовоа. Беше пролет и цветята бяха великолепни. След няколко секунди успя да осъзнае, че Симон седи на леглото им.

Ричард се протегна и целуна дъщеря си по челото.

— Какво има, скъпа? — запита той.

— Ние с чичо Майкъл казвахме заедно сутрешната си молитва, но видях, че е разстроен — ведрият поглед на Симон се местеше от единия родител на другия. — Той ми разказа всичко за вчерашния ви разговор с Орела.

Когато Симон продължи, Никол бързо седна в леглото.

— Разполагах с повече от час да обмисля всичко внимателно. Зная, че съм само едно тринадесетгодишно момиче, но вярвам, че съм открила такова разрешение на този, ъ-ъ, на въпроса за разпределението, което ще направи всички в семейството щастливи.

— Скъпа моя Симон — отвърна Никол и се присегна към дъщеря си, — не ти носиш отговорността за решаването на…

— Не, майко — прекъсна я внимателно Симон. — Изслушайте ме, моля ви. Моето решение включва нещо, което вие, възрастните, никога няма да вземете предвид. Може да произлезе само от мен. Очевидно, това ще бъде най-добрият план за всички засегнати.

Ричард беше смръщил вежди.

— За какво говориш? — запита той.

Симон си пое дълбоко дъх.

— Искам да остана на Пресечната точка с чичо Майкъл. Ще стана негова съпруга и ние ще представляваме „репродуктивната двойка“ на Орела. Не е нужно да остава никой друг. Майкъл и аз ще бъдем щастливи да задържим Бенджи с нас.

— Какво-о-о? — извика Ричард. Той беше слисан. — Чичо ти Майкъл е на седемдесет и две! А ти още нямаш четиринадесет години! Това е нелепо, абсурдно… — неочаквано замлъкна.

Зрялата млада жена, която беше негова дъщеря, се усмихна.

— По-нелепо от Орела? — отвърна тя. — По-абсурдно от обстоятелството, че изминахме осем светлинни години от Земята, за да се срещнем с гигантски интелигентен триъгълник, който сега се готви да ни изпрати в обратна посока?

Никол гледаше Симон със страхопочитание и възхита. Не каза нищо, но се пресегна и силно прегърна дъщеря си. Очите й плуваха в сълзи.

— Всичко е наред, мамо — изрече Симон, когато майка й охлаби прегръдката. — След като се възстановите от първоначалния шок, ще разберете, че моето предложение е най-добро за момента. Ако ти и татко тръгнете заедно на обратното пътешествие, както мисля, че е редно да постъпите, тогава или Кати, или Ели, или аз трябва да останем тук на Пресечната точка, и да се омъжим или за Патрик, или за Бенджи, или за чичо Майкъл. Единствената генетично сигурна комбинация е между мен или Кати и чичо Майкъл. Премислила съм всички възможности. Майкъл и аз сме много близки. Изповядваме една и съща религия. Ако останем тук и се оженим, всяко едно от останалите деца ще има възможността да избира. Могат да останат с нас, или да се върнат в Слънчевата система с теб и татко.

Симон докосна с длан китката на баща си.

— Татко, зная, че по ред причини ти ще го понесеш много по-тежко от майка. Все още не съм споменала нищо пред чичо Майкъл. Бъди сигурен, че предложението не е негово. Ако ти и майка не ме подкрепите, няма да излезе нищо. И без това Майкъл трудно ще приеме този брак, дори вие да нямате нищо против.

Ричард поклати глава.

— Симон, ти си изумително момиче. — Той я прегърна. — Дай ни възможност да го премислим. Обещай ми, че няма повече да повдигаш този въпрос, преди майка ти и аз да го обсъдим.

— Обещавам. Благодаря и на двама ви. Обичам ви — добави от вратата на спалнята.

Тя се извърна и тръгна по осветения коридор. Дългата й черна коса се спускаше почти до кръста.

Ти си станала жена — помисли Никол, докато наблюдаваше грациозната походка на Симон. — И не само физически. Твърде зряла си за годините си. Никол си представи Майкъл и Симон като съпрузи и се учуди, че идеята не й беше противна. Като се вземе всичко предвид — рече си Никол, осъзнавайки, че след първоначалните протести Майкъл О’Туул щеше да бъде много щастлив, — твоето предложение може би ще се окаже най-безболезненото решение в случая.

Симон не се отказа от намерението си дори когато Майкъл ожесточено се противопостави на това, което нарече „предложение за мъченичество“. Много търпеливо тя му обясни, че съюзът между тях двамата е единственият възможен брак. По всеобща преценка Кати и той бяха несъвместими личности, пък и Кати все още си беше малко момиче, до нейната полова зрялост оставаха около година — година и половина. Нима той предпочиташе Симон да се омъжи за един от своите полубратя и така да извърши кръвосмешение? Не, не, отвърна той.

Майкъл склони, когато проумя, че не съществува друга възможност, и че нито Ричард, нито Никол имат особени възражения срещу брака. Ричард, разбира се, изказа съгласието си под формата на „при тези необичайни обстоятелства“, но Майкъл беше наясно, че бащата на Симон поне отчасти е възприел идеята тринадесетгодишната му дъщеря да се ожени за мъж, достатъчно възрастен да й бъде дядо.

За една седмица, с активното участие на децата беше решено, че Кати, Патрик и малката Ели ще тръгнат заедно с Ричард и Никол на обратното пътешествие с Рама. Патрик не беше склонен да изостави баща си, но Майкъл О’Туул бе категоричен, че животът на шестгодишния му син ще бъде по-интересен и по-удовлетворителен, ако замине с останалата част от семейството. Така остана само Бенджи. Обясниха на трогателното момченце, чиято биологична възраст беше осем, но умствената — не повече от три години, че е добре дошло както на Рама, така и на Пресечната точка. Той едва ли разбираше какво ще се случи със семейството. Определено не беше подготвен да направи толкова решителен избор. Това го изплаши и обърка; беше безкрайно смутен и потъна в дълбока депресия. Ето защо семейството отложи разговора за съдбата на Бенджи за неопределено бъдеще.

 

 

— Ще отсъстваме ден и половина, може би два — рече Орелът на Майкъл и децата. — Рама се реконструира в едно хале на около десет хиляди километра от тук.

— Но и аз искам да ида — обади се кисело Кати. — Аз също имам някои добри идеи за земния модул.

— Ще те включим в по-късна фаза на процеса — каза успокоително Ричард. — Ще направим проектантски център тук, съвсем наблизо, в залата за съвещания.

Най-сетне Ричард и Никол приключиха със сбогуването и се присъединиха към Орела, който ги очакваше в коридора. Облякоха специалните костюми и преминаха в общата зона на сектора. Никол долавяше, че Ричард е възбуден.

— Наистина обичаш приключенията, нали, скъпи?

Той кимна.

— Мисля, че Гьоте беше казал, че всички желания на един човек могат да се разделят на четири съставни части — любов, приключение, власт и слава. Личността ни се определя от това до каква степен се стреми към всяка една от тези съставни части. За мен приключението винаги е стояло на първо място.

Когато заедно с Орела се качиха в очакващата ги кола, Никол беше замислена. Капакът се затвори над тях и докато пристигнаха в транспортния център, те пак не видяха нищо по пътя.

Приключението е много важно за мен — мислеше си Никол. — А когато бях млада, главната ми цел беше славата. — Усмихна се вътрешно. — Но сега категорично е любовта… Ще бъдем отегчителни, ако не се променяме.

 

 

Пътуваха със совалка като онази, която ги беше докарала на Пресечната точка. Орелът седеше отпред, а Ричард и Никол — отзад. Гледката, която се откриваше към сферичните модули, транспортните коридори и целия осветен триъгълник, беше фантастична.

Пътуваха в посока Сириус — господстващата атракция в пространството, заобикалящо Пресечната точка. Огромната, млада бяла звезда грееше в далечината. Изглеждаше приблизително с размера на родното им Слънце, ако човек го гледа откъм астероидния пояс.

— Как избрахте това място за Пресечна точка? — попита Ричард Орела, след като бяха летели около час.

— Какво имате предвид?

— Защо тук? Защо в системата на Сириус, а не някъде другаде?

Орелът се разсмя.

— Мястото е временно. Веднага след отпътуването на Рама, ние ще се преместим.

Ричард изглеждаше объркан.

— Искате да кажете, че целият триъгълник се придвижва? — той се извърна и погледна конструкцията, която блещукаше неясно в далечината. — Къде е двигателната система?

— Всеки един от модулите има известна възможност за изтласкване, но тя се използва само в случай на авария. Придвижването от едно място на друго се осъществява чрез това, което вие наричате влекачи. Те се скачват със специални съоръжения към страничната част на сферите и на практика осигуряват цялата промяна в траекторията скорост.

Никол си мислеше за Майкъл и Симон и беше разтревожена.

— Къде ще бъде преместена Пресечната точка? — попита тя.

— Вероятно все още не е уточнено — отвърна с безразличие Орелът. — Но местоположението винаги е стохастична функция и зависи от това как протичат различните дейности.

Замълча за миг, а после продължи:

— Когато работата ни на определено място завърши, цялата система — Пресечната точка, Хангарът и Междинната станция — се премества в друг район, който ни интересува.

На задната седалка Ричард и Никол се спогледаха мълчаливо. Беше им трудно да осъзнаят значението на това, което говореше Орелът. Цялата Пресечна точка се изместваше! Беше трудно за вярване.

Ричард реши да смени темата.

— Какво е вашето определение за космически вид? — попита той Орела.

— Онзи, който се е осмелил сам или чрез роботи заместници да проникне извън осезаемата атмосфера на родната си планета. Ако планетата му няма атмосфера или ако видът изобщо не притежава планета, тогава определението е много по-сложно.

— Искате да кажете, че има мислещи същества, които са се развили във вакуума? Нима това е възможно?

— Вие сте шовинисти по отношение на атмосферата — отвърна Орелът. — Като всички живи същества, вие ограничавате начините, по които може да съществува живот, до тези подобни на вашия.

— Колко космически вида има в нашата Галактика? — запита малко по-късно Ричард.

— Това е една от целите на нашата програма — да намерим точния отговор на този въпрос. Нали си спомняте, че Млечният път наброява над сто милиарда звезди? Малко повече от една четвърт от тях са заобиколени с планетарни системи. Ако на всеки милион звезди с планетарни системи една е дом на космически вид, то тогава само в нашата галактика ще има двадесет и пет хиляди космически вида.

Орелът се извърна и изгледа Ричард и Никол.

— Установеният брой космически видове в галактиката, както и честотата, с която се срещат във всеки определен район, е информация от трето ниво. Но мога да ви кажа нещо друго. В галактиката има зони, където средният брой космически видове е по-висок от един на сто звезди.

Ричард подсвирна.

— Това е смайващо — обърна се възбудено към Никол. — То означава, че местното еволюционно чудо, което е създало нас, е обичайна парадигма^[1] за Вселената. Ние със сигурност сме уникални, защото никъде другаде процесът, който ни е създал, не се е повторил по идентична схема. Но характеристиките, които са действително типични за нашия вид — а именно способността да моделираме света, в който живеем, да го разбираме, да осъзнаваме мястото си в системата — тази способност трябва да е присъща на хиляди същества! Защото без нея те не биха могли да се превърнат в космически вид.

Никол беше зашеметена. Припомни си един подобен момент от миналото. Беше преди много години, когато двамата с Ричард се намираха в залата с фотографиите на пещерата на октопаяците. Тогава тя се мъчеше да проумее безкрайността на Вселената в смисъл на цялостно информационно съдържание. Сега отново осъзна, че целият набор познания, които се намират в човешко владение, всяко нещо, научено или преживяно от човешкия вид, не е нищо повече от дребна песъчинка в морето от пясък, което представляваше онова, което някога е било научено от всички разумни същества във Вселената.