Артър Кларк, Джентри Лий
Градината на Рама (17)

3.

Закуската се превърна в празник. Поръчаха угощение на изключителните готвачи, които приготвяха храната им. Всъщност дизайнерите на апартамента бяха предвидили в обзавеждането разнообразие от печки и пълен хладилник, в случай че пожелаеха сами да приготвят храната си от суровите продукти. Обаче чуждоземните готвачи (или роботи) бяха толкова добри и толкова бързо възприемаха желанията им, че Никол и семейството почти никога не приготвяха яденето си сами, а просто натискаха белия бутон и си поръчваха.

— Тази сутрин искам палачинки — съобщи Кати в кухнята.

— И аз, и аз — добави Патрик.

— Какви палачинки? — пропя монотонно гласът. — В паметта разполагаме с четири вида. Има с черно брашно, с маслено тесто…

— С маслено тесто — прекъсна го Кати, — общо три — хвърли поглед към брат си. — Я по-добре четири.

— С маслен или с кленов сироп — извика Патрик.

— Четири палачинки с масленокленов сироп — изрече гласът. — Това ли е всичко?

— Един ябълков и един портокалов сок — отвърна Кати след кратко съвещание с Патрик.

— Шест минути и осем секунди — обяви гласът.

Когато храната беше готова, семейството се събра около кръглата маса в кухнята. Най-малките деца разказаха на Никол какво са правили по време на отсъствието й. Патрик беше изключително горд с новия си личен рекорд на петдесет метра спринт, поставен в гимнастическата зала. Бенджи усърдно изброи до десет и всички изръкопляскаха. Тъкмо бяха привършили със закуската и разчистваха масата от съдовете, когато се чу входният звънец.

Възрастните се спогледаха и Ричард се приближи до контролната конзола, където включи видеомонитора. Пред вратата стоеше Орелът.

— Надявам се, че не е за някой пореден тест — изрече непринудено Патрик.

— Не… не, не вярвам — отвърна Никол, докато отиваше към входа. — Вероятно идва да ни съобщи резултатите от последните експерименти.

Преди да отвори вратата, Никол си пое дълбоко дъх. Всеки път, когато срещаше Орела, адреналинът й се покачваше. Защо се получаваше така? Нима я плашеше с грандиозното си познание? Или с властта му над тях? Или просто с невероятния факт, че съществува?

Орелът я поздрави с нещо като усмивка (беше го разбрала с времето).

— Мога ли да вляза? — запита любезно. — Бих желал да разговарям с вас, с вашия съпруг и с господин О’Туул.

Както винаги Никол го гледаше втренчено. Той (или то, проблесна за миг в съзнанието й) беше висок, може би два метра и четвърт, а от врата надолу беше оформен като човек. Ръцете и тялото му обаче бяха покрити с нагъсто подредени, катраненочерни пера. Изключение правеха четирите пръста на всяка ръка, които бяха млечнобели и без оперение. От кръста надолу тялото на Орела беше с цвят на човешка плът, но от лъскавината на външния слой се разбираше, че не е правен никакъв опит да се имитира истинска човешка кожа. Липсваха окосмяване, видими стави и полови органи. Стъпалата му бяха без пръсти. Когато Орелът се движеше, в областта на коленете се образуваха гънки, но когато стоеше на място, те изчезваха.

Лицето на Орела хипнотизираше. Главата му беше прекалено едра, от двете страни на изпъкналата човка със сивкав цвят бяха разположени пепелявосиви очи. Когато говореше, човката се отваряше и съвършеният английски се лееше от някакъв електронен ларинкс, разположен дълбоко в гърлото. Перата по темето му бяха бели и рязко контрастираха с тъмносивия оттенък на лицето, врата и гърба. Оперението на лицето му беше рядко, на снопчета.

— Бих ли могъл да вляза? — повтори много учтиво Орелът, когато Никол не се помръдна.

— Разбира се… разбира се — отвърна тя и се дръпна от вратата. — Съжалявам… Просто отдавна не ви бях виждала.

— Добро утро, господин Уейкфийлд, господин О’Туул. Здравейте, деца — изрече Орелът и влезе в дневната.

Патрик и Бенджи отстъпиха назад. От всички деца само Кати и малката Ели не изглеждаха уплашени.

— Добро утро — отвърна Ричард. — Какво можем да направим за вас днес? — поинтересува се той. Орелът никога не правеше посещения на добра воля. Неговите визити винаги имаха някаква цел.

— Както казах на съпругата ви при вратата — отвърна Орелът, — трябва да разговарям с вас, тримата възрастни. Възможно ли е Симон да се погрижи за останалите деца за около час, докато ние поговорим?

Никол вече побутваше децата към стаята за игри, когато Орелът я спря.

— Не е необходимо. Те могат да разполагат с целия апартамент. Ние четиримата ще отидем в залата за съвещания от другата страна на коридора.

Охо — тутакси си помисли Никол. — Това ще да е нещо важно. Никога по-рано не сме оставяли децата сами в апартамента.

Неочаквано изпита необяснима тревога за тяхната безопасност.

— Извинете, господин Орел. Всичко ли ще е наред с децата, ако останат тук? Искам да кажа, няма да има специални посетители или нещо от този род…?

— Не, госпожо Уейкфийлд — отвърна равнодушно Орелът. — Давам ви думата си, че никой няма да навреди на децата ви.

Отвън в преддверието, когато тримата възрастни се приготвиха да облекат космонавтските си костюми, Орелът ги възпря.

— Не е необходимо. През изтеклата нощ променихме конфигурацията на тази част от сектора. Преградихме херметично коридора от разклонението насам и трансформирахме цялата зона в земеподобна територия. Ще можете да използвате залата за съвещания, без да е необходимо специалното облекло.

Орелът заговори веднага щом се настаниха в обширното помещение:

— Още от времето на първата ни среща, вие искате да знаете защо сте тук. Никога не получавахте конкретен отговор. Сега, след като приключи и последният комплекс от сънни тестове — мога да добавя, успешно — аз съм упълномощен да ви осведомя за следващата фаза на вашата мисия.

Разрешено ми е също така да ви разкажа нещо за себе си. Както всички вие подозирате, аз не съм живо същество — поне не и според вашите определения. — Орелът се разсмя. — Създаден съм от разума, който управлява Орбиталния възел, за да идвам лично при вас, когато става дума за по-деликатни въпроси. По-ранните ни наблюдения върху вашето поведение разкриха неохотата ви да общувате с безтелесни гласове. А когато вече беше решено в качеството си на емисар да бъда създаден аз, или нещо подобно на мен, вие, господин Уейкфийлд, почти успяхте да предизвикате хаос в този сектор, опитвайки се да направите непредвидено и непозволено посещение на административния модул. Така че появата ми по онова време имаше за цел и да преустанови по-нататъшни действия от подобно естество.

А сега — продължи Орелът след миг колебание, — навлизаме в най-важния етап от престоя ви тук. Космическият кораб, който вие наричате Рама, се намира в Хангара. Подложен е на ремонт и технологично обновление. Вие, човешките същества, ще трябва да участвате в процеса на неговото преустройство, защото някои от вас ще се върнат с Рама в Слънчевата система, от която произхождате.

Ричард и Никол се опитаха да го прекъснат едновременно.

— Оставете ме да довърша — рече Орелът. Ние много внимателно сме подготвили моето изказване, така че да даде отговор на всички въпроси, които очакваме да зададете.

Чуждоземният човек-птица огледа поотделно всекиго от тримата възрастни около масата, преди да продължи, но вече по-бавно:

— Обърнете внимание, не казах, че ще се върнете на Земята. Ако „програмата минимум“ успее, тези от вас, които се върнат, ще установят контакт с други човешки същества от вашата Слънчева система, но не на родната ви планета. Само в случай на необходима промяна в основния план, вие ще се върнете на самата Земя. Отбележете също така, че само някои от вас ще се върнат. Госпожо Уейкфийлд — Орелът се обърна към Никол, — вие със сигурност ще пътувате отново с Рама. Това е едно от задължителните условия, които поставяме във връзка с тази мисия. Ще оставим на вас и на вашето семейство да изберете кой ще ви придружи в пътуването. Ако решите, можете да пътувате сама и да оставите другите тук, в Орбиталния възел, или пък можете да вземете само някого от останалите. Във всеки случай не можете да пътувате с Рама всички. Поне една годна за възпроизвеждане двойка ще трябва да остане тук, на Пресечната точка, за да осигури материал за нашата енциклопедия, в случай че обратната мисия завърши с неуспех, което е малко вероятно.

Основната задача на Пресечната точка е да каталогизира формите на живот в този участък на галактиката. Първо място заемат онези форми на живот, които вече могат да излизат в Космоса. Имаме подробни указания да събираме големи количества данни за всеки излязъл в Космоса вид, с който се срещнем. За да осъществим тази задача, ние разработихме специален метод за събиране на данните. Отне ни повече от хилядолетие, изчислено по ваше време. С този метод намаляваме до минимум вероятността намесата ни да доведе до катаклизъм в еволюционната схема на съответния космически вид. Същевременно методът увеличава максимално нашите възможности да съберем важните данни.

Основният ни подход включва изпращане на космически кораб наблюдател с цел запознанство; надяваме се да подмамим космическия вид да дойде при нас, за да го идентифицираме и фенотипизираме. По-късно към същата цел се изпраща втори космически кораб. Неговата задача е преди всичко да задълбочи вече създадената взаимовръзка, а в крайна сметка — да плени група представители на космическия вид, така че върху тях да извършим дългосрочни и подробни наблюдения в избрана от нас околна среда.

Орелът направи пауза.

Както мислите, така и сърцето на Никол препускаха лудешки. Имаше толкова много въпроси. Защо точно тя беше избрана да се върне? Щеше ли да може да види Женевиев? И какво точно влагаше Орелът в думата „плени“ — дали разбираше, че тази дума обичайно се тълкува като враждебна? Защо…

— Мисля, че разбрах повечето от това, което казахте — Ричард беше първият, който заговори. — Но изпуснахте информация, която е от изключително значение. Защо събирате всички тези данни за космическите видове?

Орелът се усмихна.

— В нашата информационна йерархия има три основни нива. Достъпът на даден индивид или вид до съответното ниво е позволен или ограничен в зависимост от комплекс установени критерии. Това, което ви разказах, представлява информация от второ ниво. Фактът, че първият ви въпрос търси отговор, който се класифицира като информация от трето ниво, говори в полза на вашата интелигентност.

— Означава ли тази бомбастична реч, че няма да отговорите на въпроса? — запита Ричард с нервен смях.

Орелът кимна.

— А ще ми кажете ли защо единствено от мен се изисква да се отправя на обратното пътешествие? — попита на свой ред Никол.

— Има много причини — отвърна Орелът. — Първо, ние мислим, че сте най-подготвена физически за обратното пътуване. Освен това нашите данни показват, че по-големите ви възможности за установяване на контакт ще бъдат от изключителна полза след завършването на мисията по пленяването. Има и други съображения, но тези двете са най-важни.

— Кога тръгваме? — запита Ричард.

— Още не е уточнено. Част от програмата зависи от вас. Ще ви осведомим, когато се определи точната дата на отпътуването. Но съм длъжен да ви кажа, че няма да е по-късно от четири месеца.

Ще отпътуваме много скоро — помисли си Никол. — И поне двама от нас трябва да останат тук, но кои…

— Няма ли значение коя репродуктивна двойка ще остане тук, на Пресечната точка на орбитите? — запита на свой ред Майкъл, чийто мисли явно следваха тези на Никол.

— Почти никакво, господин О’Туул — отвърна Орелът. — Все пак най-малкото момиче Ели и вие няма да сте приемливи като партньори, защото може да не успеем да ви запазим жив и фертилен до момента, в който тя достигне полова зрялост, но всяка друга комбинация е възможна. Трябва да сме сигурни, че е налице възможността да се създаде здраво поколение.

— Защо? — попита Никол.

— Съществува минимална, но определена вероятност вашата мисия да бъде неуспешна. Тогава двамата, които останат тук, ще бъдат единствените човешки същества, които ще можем да наблюдаваме. Вашият вид е особено интересен за нас, защото току-що сте проходили в Космоса и стигнали до този етап без обичайната помощ.

Разговорът можеше да продължи до безкрайност. Но след още няколко въпроса Орелът рязко стана и оповести, че участието му в обсъждането е приключило. Той подкани хората да побързат с „разпределението“, както го нарече, защото възнамерявал да започне тутакси работа с онези членове на семейството, които ще пътуват към Слънчевата система. Тяхната задача щяла да бъде да му окажат помощ в проекта за „Земния модул на Рама“. Без повече обяснения Орелът напусна помещението.

Възрастните бяха единодушни, че временно не бива да съобщават на децата най-важните подробности от срещата с Орела, поне докато те тримата не обмислят и не обсъдят положението помежду си. Същата нощ, след като децата си легнаха, Никол, Ричард и Майкъл разговаряха шепнешком във всекидневната.

Никол подхвана темата, като призна, че изпитва яд и безсилие. Според нея, независимо от милото си държание, Орелът на практика им е заповядал да участват в мисията по завръщането. И нима можеха да му откажат? За своето оцеляване цялото семейство бе напълно зависимо от Орела — или поне от разума, който той представляваше. Не бяха отправени някакви заплахи, но всъщност никакви заплахи не бяха необходими. Те нямаха друг избор, освен да се подчинят на разпорежданията на Орела.

— Но кой от семейството ще остане на Пресечната точка? — зачуди се почти на глас Никол. А Ричард отсече, че според него е абсолютно задължително да остане поне един възрастен. Аргументите му бяха убедителни: всяка двойка деца, дори Симон и Патрик, ще имат нужда от опита на възрастен и от неговите напътствия, за да могат да бъдат щастливи при създалите се обстоятелства. Тогава Майкъл доброволно предложи да остане, като твърдеше, че и без друго за него вероятността да преживее обратното пътуване, е минимална.

И тримата бяха единодушни, че очевидно едно от намеренията на орбиталния разум беше човешките същества да прекарат в сън по-голямата част от пътуването си до Слънчевата система. В противен случай какъв беше смисълът на всички сънни тестове? Никол не беше възхитена, че децата ще „отсъстват“ в критични за развитието си периоди. Предложи да се върне сама, като остави цялото семейство на Пресечната точка. В края на краищата, разсъждаваше тя, дори и да се включат в това пътуване, децата пак нямаше да живеят „нормален“ земен живот.

— Ако правилно тълкуваме думите на Орела — каза тя, — всеки, който потегли по обратния път, в крайна сметка ще завърши живота си като пътник на Рама, отправил се към някое друго местоназначение в Галактиката.

— Не можем да бъдем абсолютно сигурни — възрази й Ричард. — От друга страна, който и да остане тук, със сигурност е обречен да не види други човешки същества, освен членовете на семейството.

Ричард добави, че независимо от обстоятелствата възнамерява да участва в обратното пътуване — не само за да бъде другар на Никол, но и за да преживее това приключение.

През тази първа вечер тримата не можаха да постигнат съгласие за разпределението на децата. Но със сигурност решиха въпроса какво ще правят възрастните. Майкъл О’Туул щеше да остане на Пресечната точка. Никол и Ричард щяха да пътуват обратно към Слънчевата система.

По-късно Никол си легна, но не успя да заспи. Продължи да обмисля всички възможни варианти. Беше сигурна, че някой ден Симон ще стане по-добра майка, отколкото Кати. Освен това, Симон и чичо Майкъл доста си допадаха, а Кати не би пожелала да се раздели с баща си. Но кой щеше да остане и да се ожени за Симон? Трябваше ли това да бъде Бенджи, който обичаше сестра си до полуда, но никога нямаше да е в състояние да участва в задълбочен разговор?

Никол се въртя в леглото часове наред. В интерес на истината, нито един от вариантите не й допадаше. Прекрасно разбираше източника на своето безпокойство. Решението обаче беше взето: за пореден път тя беше принудена да се раздели (и то може би завинаги) с част от своето семейство, с хората, които обичаше. И ето че посред нощ, както си лежеше, при нея се върнаха призраците и болката от минали разлъки. Сърцето я заболя, като си представи раздялата, която ги очакваше след няколко месеца. Образите на майка й, на баща й и на Женевиев дърпаха тънките струни на душата й.

Всъщност животът може би представлява именно това — помисли си тя потисната — Безкраен низ от болезнени разлъки.