Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Italian for Beginners, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 10 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
aisle
Допълнителна корекция
Regi (2020)

Издание:

Автор: Кристин Хармел

Заглавие: Рим, моя любов

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-329-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11730

История

  1. — Добавяне

На всички мои прекрасни приятели, които ме научиха какво е любов, упование и вяра само като бяха самите себе си. Думите не са достатъчни да изразят колко много означавате всички вие за мен и за каква късметлийка се имам, задето ви срещнах в живота си.

Първа глава

Всичко започна със сватба.

По-малката ми сестра Беки, аз, няколко братовчедки и приятелки бяхме подстригани, сресани и лакирани, с една дума, издокарани до съвършенство през въпросната сутрин в любимия ни фризьорски салон, който се намираше в Горен Ийст Сайд. Обетите бяха написани, репетирани, според обичая беше взето нещо синьо назаем, и както си стоях пред олтара и гледах сестричката ми да се подготвя да се врече завинаги на мъж, когото познава от година, нямаше как да не се почувствам, че както е по традиция да има нещо старо до нещо ново, аз съм овехтялото до нейното ново.

— Ребека, взимаш ли Джейк за твой законен съпруг, да го обичаш и почиташ завинаги в добро и лошо, в богатство и бедност, в болест и здраве, докато смъртта ви раздели? — попита свещеникът, свел втренчено поглед към сестра ми.

— Да — отговори тихо тя.

Нейният годеник Джей повтори обета, без да отмества очи от моята червенокоса сестра, чиято бледа кожа, осеяна с лунички, изглеждаше съвършена в съчетание с цвета на слонова кост на копринената й рокля „Каролина Херера“.

Точно когато свещеникът премина към следващия етап от службата, нещо сериозно, засягащо онова „завинаги“, в което се вричаха, чух тих ропот от първата редица. Опитах се да го игнорирам, защото знаех отлично какво е.

Не сега — помислих си, — моля те, не сега.

Но ропотът се засилваше.

След това се оформи в дрезгавата, ясна реч със силен ирландски акцент на баба ми:

— Какво става? — попита тя високо, докато баща ми напразно й шъткаше да замълчи. — Туй малката Ребека ли е? Тя ли се жени?

Гласът на баба се извиси и се понесе в църквата. Беки се обърна и ме погледна ужасена. Свих безпомощно рамене. Какво можех да направя? Стоях в олтара на няколко предълги метра от първата редица пейки. И очевидно татко нямаше особен успех с шъткането.

— Мамо! — чух го да шепне отчаяно. — Шшшт! Това е сватбата на Ребека!

— Ребека ли рече? — попита баба ми високо със своя ирландски селски акцент, още по-груб и дрезгав от пожизнената пристрастеност към цигарите. Закашля се и произнесе на пресекулки въпроса си:

— Ребека ли? Но Ребека е по-малката! Ами Кет?

Стиснах очи за малко, та дано баща ми да прояви благоразумие и да изведе майка си от църквата. Но, разбира се, това беше ирландска католическа сватба, сватба в многолюдния клан Конъли и щеше ли да бъде истинска без малка шумотевица, организирана от моята баба?

— Да, мамо, Ребека е по-малката — шушнеше баща ми успокоително. — Знаеш го. Нека да поговорим след церемонията.

За секунда настъпи тишина и си помислих със зрънце надежда, че баба се е съгласила да поотложат дискусията. Издишах бавно и долових как през църквата премина тихичкото свистене от въздишките на облекчение на другите. Беки ме стрелна с поглед, изразяващ колебливо облекчение, и се обърна пак към Джей.

Свещеникът тъкмо отвори уста да продължи, когато баба се обади отново, и дрезгавият й глас прокънтя в притихналата църква.

— Ама де се е дянала Кет? — попита. Огледах се изнервено, чудех се дали трябва да отговоря. — Къде е Кет? — повтори тя, този път още по-високо.

— Тук е, мамо — каза баща ми. Долових досадата в гласа му.

— Къде? — попита баба. — Тогава значи не е онази с бялата рокля, нали?

— Не е, мамо, тази е Ребека — каза татко, а в това време баба продължаваше да изследва ядосано църквата. Поглеждах нервно ту насам, ту натам. Може би, ако се направех, че я няма, щеше да изчезне. Стаих дъх и започнах да броя обратно от десет — трик, с който често се успокоявах, когато бях малка.

Боже — молех се, — накарай баба да млъкне!

В края на краищата бяхме в църква. Тук трябваше да ме чуе, нали?

Но вместо да замълчи, баба започна настойчиво да повтаря името ми:

— Кет? — викаше ме тя със стържещ и все по-извисяващ се глас. — Кет? Къде си, Кет? Кет, мила?

Постепенно думите й заглушиха протестите на татко. Стиснах очи, надявайки се пороят от думи да престане. Когато след няколко секунди ги отворих, Беки се взираше в мен с пламнали, тъмночервени страни.

— Направи нещо! — прошепна тревожно. — Моля те!

Събрах сили, поех дълбоко дъх и се обърнах.

— Тук съм, бабо — изрекох прегракнало. Гласът ми сякаш се понесе като ехо, отекнало в каменния олтар.

— Кет, мила — възкликна баба и лицето й светна, като ме видя. — Едва те познах, скъпото ми дете! Облякла си рокля! С прическа си!

Чу се сдържан смях.

— Ъъ, да — отвърнах. — Нека да обсъдим този въпрос по-късно, може ли? Ребека в момента се венчава и ние я прекъснахме.

— Но именно за това искам да поговорим, скъпа! — викна баба и се изкашля още веднъж, за да подсили думите си. Закри устата си с длан, а с другата ръка приглади мръсно зеленикавата си рокля, същата, която носеше на всяка сватба, въпреки че беше излязла от мода преди около петдесетина години.

Погледнах баща си. Татко, висок метър и осемдесет и пет, стърчеше над майка си и ме гледаше безпомощно с очи, умоляващи за извинение.

— Всичко е наред, бабо — успокоих я аз. — Нека после да говорим.

— Ама, Кет! — ахна баба. Замлъкна, защото се разкашля неудържимо и татко взе да я тупа по гърба. — Кет, скъпа! — съвзе се тя, когато кашлицата й се поуспокои дотам, че хем да говори, хем да кашля. — Сестра ти е много по-малка от теб! А пък се омъжва! Какво стана с онзи симпатичен млад момък, с когото ходеше, скъпа? Кийт ли беше името му? Ти ли оплеска работата?

В църквата отново се чу смях. Усетих как устата ми пресъхва, като че ли някой я бе натъпкал с памучни тампони. Всичко около мен започна да се върти… съвсем мъничко, не като че ли ще припадна, а както човек, изпаднал в халюцинации.

Точно така! Може би всичко това беше халюцинация. Разбира се, че беше! Искам да кажа какъв е този извратен свят, в който трийсет и четири годишна жена присъства на сватбата на своята двайсет и девет годишна сестра и баба й я прави за посмешище пред сто и двайсет души — приятели и роднини? Явно това беше някакво заблуждение, породено от моето богато въображение.

Само за да се уверя, се ощипах. Силно.

Да. Добре. Явно беше някакво дълбоко състояние на халюциниране, при което ощипването невинаги въздейства. Затова се ощипах още по-силно. Пак нищо. Обърнах се и погледнах Ребека.

— Това в действителност не се случва, нали? — прошепнах. — Искам да кажа, че очевидно преживявам кошмар, породен от моята подсъзнателна реакция към факта, че се омъжваш преди мен, за което между другото съм много щастлива. Права ли съм?

Беки ме погледна странно.

— Неее — проточи. — В пълно съзнание сме. Моля те, Кет! Направи нещо!

— Добре — измърморих и ужасът най-сетне започна да ме сковава. — Виж, бабо — казах мило, — хайде да поговорим след церемонията, а? Обещавам ти, че надълго и нашироко ще обсъдим колко грандиозно съм оплескала живота си. Съгласна ли си?

Татко се бе навел към баба и се опитваше да я накара да млъкне, но очевидно беше твърде късно. Беше й хрумнало нещо и възнамеряваше да го каже.

— Просто не разбирам, скъпа! — каза високо, бутайки баща ми с изненадваща сила. — Не си грозна.

— Благодаря — отвърнах и огледах лицата на паството, някои развеселени, други ужасени.

— Не си тъпанарка — продължи баба.

— Благодаря — повторих през стиснати зъби.

— Сигурна съм, че пазиш честта си, ако се сещаш какво имам предвид — изрече съвсем сериозно. Примигна и добави с театрална въздишка: — Говоря за секс.

— Ъъъъ — заекнах и лицето ми пламна като божур.

Смехът в църквата се засили и отец Мърфи се покашля. Затворих очи за момент и се зачудих какви са шансовете за спонтанна химическа реакция с внезапно изпаряване, което в момента ми се струваше особено привлекателно.

— Е, и каква е бедата? — попита баба, след като аз не промълвих и дума, фактически обхваната от пламъци. Поглеждах ту насам, ту натам, търсейки начин за бягство, но естествено подобно нещо нямаше как да ми се уреди.

— Ъъъ — обадих се отново.

— Ти вече си кажи-речи стара мома, миличка! — изчурулика баба, а аз си помислих колко хубаво би било просто да умра на място в този миг. Тя направи пауза. — Времето ти изтича! — изпищя и заразмахва ръце над главата си като полудяла птица. След което също така внезапно седна на пейката, усмихна ми се нежно и помаха с ръка, като че ли не бяхме разменили току-що многословни и откровени реплики пред всички гости на сватбата на сестра ми. — Здравей, скъпа! — поздрави ме весело след минутка. — Кога дойде?

Всред изуменото паството настъпи пълна тишина за известно време, а отец Мърфи се покашляше.

— Хм, да, значи — обади се той смутено. — Това беше, хм, поучително. А сега да се върнем към венчавката.

Беки ме погледна и попита беззвучно:

— Как си?

Кимнах и пресилено се усмихнах:

— Добре съм естествено!

Но в действителност бях съсипана, посрамена и унизена. Всъщност се чувствах по този начин и преди баба да си отвори устата. Все пак, когато те делят шест седмици от трийсет и петте и по-малката ти сестри е открила мъжа на мечтите си, а ти си оставаш твърдо мома след поредното безстрастно скъсване, не е трудно да се почувстваш неудачница. Даже когато си толкова щастлива заради сестра си, че можеш да се пръснеш, едно тихо гласче в главата ти постоянно мърмори, напомнящо подозрително баба, когато пита:

Какво ти има? Защо никой не те обича?