Матю Куик
Наръчник на оптимиста (4)

Възможно най-лошият край

Всяка година Ники прави един голям урок за Хемингуей, затова моля за някой от по-хубавите му романи.

— Нека има любовна история, ако може. Трябва да уча много за любовта, за да бъда по-добър съпруг, когато Ники се върне — обяснявам на мама.

Майка ми се прибира от библиотеката и казва, че според библиотекаря „Сбогом на оръжията“ била най-хубавата любовна история от Хемингуей. Нетърпеливо разтварям книгата и още докато прелиствам първите страници, усещам как поумнявам.

Докато чета, си отбелязвам подходящи за цитиране реплики, та да мога следващия път „да пусна знания“ пред интелигентните приятели на Ники. Ще подхвърля на очилатия Филип: „Нима един необразован палячо ще знае тази реплика?“. И после ще пусна много ловко нещо от Хемингуей.

Но романът не е нищо повече от измама.

През цялото време се надяваш разказвачът да преживее войната и да прекара живота си в блаженство с Катрин Баркли. Той оцелява през какви ли не опасности — дори го взривяват — и накрая бяга в Швейцария с бременната Катрин, която обича толкова силно. Известно време живеят в планината, влюбени и щастливи.

Хемингуей трябваше да спре дотук — хората заслужаваха този слънчев лъч, след като се пребориха и оживяха през ужасната война.

Но не.

Вместо това е измишльотил възможно най-лошия край: Катрин взема, че умира от кръвоизлив, а детето им е мъртвородено. Това е най-мъчителната развръзка, която съм срещал и вероятно някога ще срещна в книга, филм, та дори и по телевизията.

Накрая плача силно, отчасти за героите, но и задето Ники преподава тази книга на деца. Не мога да си обясня защо му е на някого да излага чувствителните тийнейджъри на такъв ужасен край. Защо просто не вземат да кажат на гимназистите, че борбата им да станат по-добри е безсмислена?

Признавам, за първи път от началото на изпитателния срок съм бесен на Ники, задето учи на такъв песимизъм. В скоро време няма да цитирам Хемингуей и никога няма да прочета друга негова книга. И ако беше жив, още сега щях да му напиша писмо и да го заплаша, че ще го удуша с голи ръце задето е толкова мрачен. Нищо чудно, че си е пръснал мозъка, както пише в увода.