Матю Куик
Наръчник на оптимиста (37)

Държа в ръка някакво квадратче

Баща ми отказва да отиде с мама, затова си обличам новия костюм, който тя ми купи този месец, и я придружавам на службата в „Свети Йосиф“. Нощта е студена, но ние извървяваме пеш няколкото пресечки до храма, където получих първо причастие преди толкова много години. Върху олтара са наредени червени и бели коледни звезди, а от двете страни на скамейките стоят на стража старинни свещници, подобно на всяка друга Бъдни вечер. На светлината на свещите каменната сграда изглежда още по-стара — едва ли не средновековна. Сядайки на пейката, си спомням за времето, когато с Джейк бяхме момчета. Идвахме на службата за Бъдни вечер толкова развълнувани за следващия ден, за отварянето на подаръците. Но тази вечер сме само двамата с мама, защото Джейк и Кейтлин ще прекарат Бъдни вечер в Ню Йорк с нейните родители, а татко пие бира у дома.

След няколко думи и коледни химни свещеникът заговаря за звезди и ангели, и ясли, и магарета, и чудеса, и докато слушам историята, започвам да се моля.

Мили Боже, знам, че трябва да стане чудо, та Ники да дойде утре вечер на мястото, където се сгодихме, но за мой късмет и Ти, и аз вярваме в чудеса. Докато седя тук и мисля за това, се питам дали Ти наистина вярваш в чудеса, след като си всесилен и можеш да направиш всичко. Така че да накараш Ники да дойде утре или да сложиш Младенеца в корема на Дева Мария на практика не би трябвало да Те затрудни повече от, да речем, да гледаш мач на Орлите — нещо доста лесно, след като резервният куотърбек Джеф Гарсия спечели три поредни мача. Малко е странно, като се замисля. Ако Ти си създал света само за седмица, едва ли много си се изпотил, като си изпратил Сина си на Земята. Но все пак се радвам, че си си направил труда да ни изпратиш Исус да ни учи за чудесата, защото възможността да стане чудо кара много хора да продължават напред. Едва ли трябва да Ти казвам, че от началото на изпитателния срок работя много здраво да стана по-добър. Всъщност искам да Ти благодаря, задето съсипа живота ми, защото иначе никога не бих си направил труда да подобря характера си, ако не ме бяха изпратили на лошото място, нито пък щях да срещна Клиф, а дори и Тифани, и знам, че си има причина за това пътешествие. Вярвам в божествения замисъл и затова вярвам, че Ти ще се погрижиш Ники да дойде утре. Искам да Ти благодаря предварително за помощта да си върна съпругата. Чакам с нетърпение идните години, през които ще мога да се отнасям с Ники подобаващо. И още нещо, стига да не Те затруднявам: моля те, нека Орлите спечелят на Коледа, защото при победа срещу Каубоите ще излязат на първо място и тогава татко сигурно ще бъде в добро настроение и може дори да проговори на нас с мама. Странно е как даже при положение че Птиците имат шанс за плейофите, татко се държи като Гринч по празниците и много омъчнява мама. Няколко пъти я хванах да плаче, но Ти сигурно знаеш, след като си всезнаещ. Обичам Те, Боже.

В края на проповедта се прекръствам, а после на всички раздавам запалени свещи и изпяваме „Тиха нощ, свята нощ“. Мама лекичко се обляга на мен, аз премятам ръка през рамото й и нежно го стисвам. Тя ме поглежда и се усмихва:

— Доброто ми момче — прошепва, окъпана в светлината на свещите, и двамата запяваме заедно с другите хора.

Когато се прибираме, баща ми си е легнал. Мама сипва малко яйчен пунш, запалва лампичките и ние пием на светлината на коледната елха. Мама говори за играчките, които ние с Джейк правехме като малки. Посочва боядисани борови шишарки, малки рамки от сладоледени клечки с наши детски снимки, еленчета от щипки за пране и лулички.

— Помниш ли, когато направи това в еди-кой си клас? — пита тя пак и пак и аз всеки път кимам, макар че не помня да съм правил тези играчки.

Чудно как мама си спомня всичко, свързано с нас с Джейк, и някак усещам, че Ники никога не би могла да ме обича повече от мама, колкото и да подобря характера си. Точно това обичам най-много у мама.

Тъкмо допиваме пунша и на вратата се позвънява.

— Кой ли може да е? — пита мама с драматична интонация, знак, че много добре знае кой е.

Изпълва ме вълнение — да не би да е Ники, да не би мама да е измислила най-хубавия коледен подарък? Зад вратата обаче са само Рони, Вероника, Тифани и малката Емили. Всички се вмъкват в антрето и запяват коледна песен. По едно време Тифани спира да пее, но Рони и Вероника продължават до края, а на лицето на мама грее усмивка, докато слуша благата вест, която те ни носят. Малката Емили е увита като ескимос, но от песента на родителите й малкото й кръгло личице засиява доволно. Дори виждам отражението на елхата в тъмните й очи. Докато пее, семейството на Рони изглежда щастливо, и аз завиждам на приятеля си.

Тифани гледа в пода, но на припева пак се присъединява към пеенето.

Рони задържа последната нота от песента твърде дълго, но мама все пак ръкопляска, а после всички сядаме около елхата и пием пунш.

— Ще раздадеш ли подаръците на приятелите си? — подканва ме мама.

През последните няколко седмици тя ме водеше на пазар и заедно избрахме подаръци за всички, които ми помагат да оздравея, защото според нея е важно по празниците да се отблагодаряваме на специалните хора в живота си. Клиф направо се влюби в мишената за дартс на Орлите, а сега се оказва, че и Вероника, и Тифани харесват новите си парфюми — слава Богу, след като общо взето подуших всяко едно шишенце в Чери Хил Мол. Рони страшно се радва на официалната кожена топка на Националната футболна лига, която му взех, за да може да поработи над подаванията си. А малката Емили прегръща плюшения орел с фланелка на Орлите, избран от мен специално за нея, и даже започва да дъвче жълтия клюн, щом разкъсва опаковката.

Заради мама се надявам татко да слезе и да се присъедини към нас, но той не го прави.

— И ние имаме подарък за теб — обажда се Рони. — Хайде, Ем. Да дадем подаръка на чичо Пат.

Той подава на Емили кутия, твърде тежка за нея, независимо че тя вече ходи доста добре, и Рони й помага да ми я донесе.

— За Пап! — казва Емили и започва да разкъсва опаковката.

— Искаш ли да ми помогнеш? — питам я, докато тя съдира остатъка от хартията пред погледите на цялата компания.

След като Емили вижда сметката на опаковката, аз отварям кутията, ровичкам през хартиените лентички и напипвам нещо като плакет. Вадя го от хартията и виждам, че е снимка в рамка на Ханк Баскет. Той е в крайната зона с топка в ръка.

— От мача с Далас е — уточнява Рони.

— Виж какво пише на снимката — включва се и Вероника.

За Пат

Ти летиш към победа!

Ханк Баскет №84

— Това е най-страхотният подарък! Как накарахте Баскет да я подпише?

— Братовчедът на Вероника е бръснар — обяснява Рони — и един от клиентите му работи в рекламния отдел на Орлите, така че пуснахме връзки. Вини твърди, че според клиента му това била първата молба за автограф на Баскет и №84 яко се развълнувал, защото някой е поискал точно негов автограф, а той не е много търсен.

— Благодаря ти, Рони — и двамата се прегръщаме мъжкарски, с една ръка.

— Весела Коледа! — пожелава ми Рони и ме тупа по гърба.

— Не искам да развалям празненството, но Емили трябва да си легне, преди дядо Коледа да е влязъл през комина — обажда се Вероника.

Докато си обличат палтата, мама слага подаръците им в коледна торбичка с красиви дръжки и благодари на всички, че са дошли:

— Нямате представа какво означава това за нас с Пат. Тази година бяхте толкова добри с нас. Вие сте добри хора. Всички. Чудесни хора.

И после мама пак заплаква и казва:

— Съжалявам. Благодаря ви. Весела Коледа. Не ми обръщайте внимание. Бог да ви благослови.

Точно преди да си тръгнат, Тифани ме хваща за ръка, целува ме по бузата и ми пожелава:

— Весела Коледа, Пат.

Когато ме пуска, държа в ръка някакво квадратче, но Тифани ми прави знак с очи да мълча, затова пъхам квадратчето в джоба си и се сбогувам със семейството на Рони.

Помагам на мама да разчисти опаковъчната хартия и празните чаши, а после тя ме сгащва под имела в коридора. Посочва го и се усмихва, а аз я целувам за лека нощ, тя пък ме прегръща.

— Толкова се радвам, че си при мен, Пат — мама дърпа главата ми с всички сили към себе си, та гърлото ми се натиска в рамото й и ми става малко трудно да дишам.

Прибирам се в стаята си и под светлината на електрическата коледна свещ, която мама сложи на прозореца ми, разгъвам бележката от Тифани.