Серия
Огънят на драконите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fire in His Blood, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,7 (× 37 гласа)

Глава 22

Клаудия

За пръв път, откакто бях отвлечена (от хора и дракони), бях оставена сама за няколко часа. Предполагах, че съм в безопасност, защото миризмата на Каел беше навсякъде по мен като предупредителен знак. Освен това, той ми каза, че тъй като бях белязана от него и получих отровата му, никой не би ме погледнал, като потенциална половинка. Вече не бях в опасност от други дракони и затова можех да остана сама. Трябваше да съм доволна.

Вместо това бях самотна и се чувствах по-предадена от всякога.

Знаех, че не действам рационално. Знаех, че съзнателно бях подлудила Каел. Не го исках тук с мен, но когато напусна, не бях доволна, нито по-щастлива. Животът ми беше изцяло преобърнат от присъствието му и си го изкарах на него. Бях ужасно притеснена за Ейми и си го изкарах на него. Бях объркана от начина, по който ме караше да се чувствам… и си го изкарах на него.

Знаех, че не е редно. Знаех, че го разочаровах. Просто… честно казано не знаех какво да направя. Обикновено се опитвах да се стегна и да продължа с това, което имах, но този път наистина бях в пълна безизходица. Всеки ход беше грешен.

Така че не правех нищо.

Не че можех да направя много. Да си тръгна не беше опция — Каел щеше да откачи, а не исках това. Освен това нямаше начин да се върна вкъщи. Те просто щяха да ме арестуват, щяха да ме предадат или да ме използват като допълнителен заложник, ако решаха да ме задържат. Свободата ми във Форт Далас вече я нямаше. Вече нямах дом.

Разходих се в празната, разнебитена офиссграда, но нямаше много за правене. Претърсих я преди няколко дни, докато търсих дрехи, и беше пълна с непотребни неща. Телбодът не беше полезен с нещо за апокалипсиса, нито факсът и двадесетината неработещи телефони. Въпреки това ги огледах набързо, след това се завъртях към работещата баня и пих до насита от мивката, като използвах нащърбена чаша с надпис „Най-добрият шеф на света“. Стомахът ми изкъркори от глад и си помислих колко иронично е това. Ето ме тук, оплакваща се колко искам да се прибера във Форт Далас и от факта, че трябва да остана при един дракон. А този дракон ме хранеше и пазеше, докато във Форт Далас трябваше да икономисвам храната и да гладувам повече дни, отколкото можех да си представя. Трябваше да си преразгледам приоритетите.

Но не можех да игнорирам факта, че Ейми беше задържана от войниците. Тя беше прецакана по моя вина. И Саша… Опитах се да не мисля какво ще направи Саша. Тя винаги щеше да намери начин да оцелее. Намокрих ръце и изтърках лицето и ръцете си колкото мога по-добре. Нямаше повече хартиени кърпички; използвах последните от тях за Каел.

Това ме накара да мисля за начина, по който ме беше целунал и как ме докосваше. Как се чувствах ценена и обожавана в този кратък период от време. Бях го погълнала. Не бях осъзнала, че бях толкова гладна за привързаност, преди той да ме задържи наблизо, карайки ме да осъзная, че никога не искам да напусна топлата му прегръдка. Той наистина искаше най-доброто за мен. Продължавах да си казвам, че бе грешно… но защо? Каел ме беше разгневил със собственическото си и арогантно държание, но беше мил и грижовен като цяло. Не беше негова вината, че този свят го тласка към лудост.

Освен това разбирах нуждата му. Избликът на лудост, който ми показа, беше абсолютно плашещ. Нищо чудно, че драконите нападаха градовете и унищожаваха всичко. Главите им бяха пълни с толкова много ужас, че не знаеха какво да правят. Видях какви малки неща могат да накарат лоши мисли да се появяват в главата на Каел. Ако аз бях единствената, която можеше да му даде мир и спокойствие… разбирах защо искаше да ме задържи.

Просто беше гадно, че нямах свободата сама да избера това.

Ейми. Бедната ми сестра. Милицията никога нямаше да я пусне. Щяха да я провесват под носа ми като застраховка, че ще накарам Каел да прави това, което те искаха. Ейми трябваше да е ужасена. Опитвах се да я защитя от най-лошото във Форт Далас, но повече не можех да го правя.

Не беше по вина на Каел и трябваше да спра да го обвинявам за това. Въздъхнах и изтръсках ръце, за да махна водата. Обвинявах го за доста неща — сестра си, изгнанието ми, ухапването, страхът ми от него — и сега, след като беше изчезнал за малко, разбрах, че за нищо не бе виновен той. Ако знаеше, че не харесвам ухапването, че не го очаквах и че ме уплаши, мислех, че това щеше да го нарани почти толкова, колкото нарани и мен.

Беше ясно, че трябва да говоря с дракона си и да се разясним. Надникнах в дупката на тавана на банята с надежда, но нямаше и следа от него. Опитах се да се пресегна за ума му, но всъщност не знаех как се прави и не почувствах отговор. Странно, но по някакъв начин ми липсваше навъртащото му се, заповедно присъствие. Дори ми липсваше драконовия му флирт.

Беше изчезнал за няколко часа и се чувствах празна и сама. Вероятно имаше нещо общо с тази драконова връзка. Чувствах се празна и сама във Форт Далас, но мислех, че се дължи на всичко, през което преминах. Може би имаше нещо повече. Докоснах горещото място на врата си, където ме ухапа, и се зачудих дали връзката работи двустранно.

Ако не, може би имах повече чувства към моя дракон, отколкото исках да призная.

След известно време проблясък на злато в небето привлече вниманието ми и си поех нервно дъх. Моят дракон ли беше или някой друг? Беше трудно да се каже от мястото, на което стоях. Придвижих се до ръба на сградата, където стените се бяха разрушили, и небето се виждаше ясно. Една погрешна стъпка и щях да падна. Обикновено го избягвах, но сега се приближих без страх. Прецених, че има две възможности — това беше непознат златен дракон, който щеше ме изяде, ако не можеше да се обвърже с мен, или беше Каел и нямаше да ме остави да падна.

Макар и странно, бе успокоително да знам, че Каел щеше да ме пази, без значение какво се случваше. Избутах диво развяващата се коса от лицето ми и огледах небето. Нищо. Може би беше въображението ми.

„Каел?“ Опитах. „Къде си?“ Чувствах се странно да говоря с ума си, но не знаех дали беше достатъчно силно, за да го достигне… ако беше той.

За мое облекчение, големият златен дракон се приближи към сградата и започна да кръжи в момента, в който изпратих думите си. Той беше. Знаех го толкова сигурно, сякаш ми бе казал „Здравей“. Закрих очите си от следобедната слънчева светлина, гледайки го как се спуска лениво. Наистина беше красив, помислих си. Всички тези блестящи люспи и големи, стегнати мускули. Беше и грациозен, въпреки голямото тяло на драконовата му форма. Докато гледах, той наклони крилата си и бавно започна да се спуска към счупения покрив над мен. Големите му задни крака забиха ноктите си в една от стените и той сви крилата си като птица, след което погледна към пода.

Помахах. Беше автоматично и се почувствах леко глупаво, но помахах.

Очите му светнаха с удовлетворено златно и незабавно премина в човешката си форма, гъвкаво скачайки в стаята, където чаках. Свих се, когато се приземи, колената му се подвиха, но не изглеждаше това да го притеснява. Драконовите кости трябва да са по-здрави от човешките, защото ако аз скочех така, щях да си счупя краката. Той се изправи и отново не можех да пренебрегна колко красив и елегантен беше. Формата му нямаше значение — да гледам Каел да се движи беше чисто удоволствие.

— Върна се — казах и се почувствах неловко и някак прозрачно. Разбира се, че щеше да се върне. Той винаги се връщаше за мен.

Пристъпи към мен, прекосявайки стаята, а аз несигурно се отдръпнах назад. Дали бе все още подивял? Очите му проблясваха между черно от силна емоция, и златно, но от мислите му не долавях гняв. Поколебах се, питайки се дали трябва да побягна.

Голямото тяло на Каел застана пред мен и той сложи дланите си на кръста ми, придърпвайки ме към себе си. Едната му ръка се уви около челюстта ми и наклони главата ми, внимавайки да не ме одраска с ноктите си. Огледа лицето ми за момент и сърцето ми заби диво. Тогава устата му се спусна към моята, милвайки ме леко.

Потреперих от невероятната нежност на прегръдката. Защо се противих толкова усилено срещу това? Понякога съм адски глупава. Притисната към него по този начин се чувствах защитена и обичана. Защо не можех да бъда щастлива с това?

— Това означава ли, че не си ми сърдит повече? — Прошепнах.

„Никога не бих ти се разсърдил. Никога.“

Тогава устата му беше върху моята и разтворих устни, езикът му се плъзна в устата ми, белязвайки ме с по-дълбока целувка. Боже, сигурно се беше целувал цял живот съдейки по начина, по който го правеше. Обичах го. Обичах, когато езикът му погали моя и ръмженето от удоволствие, което издаде, докато устните ни бяха сключени. Накара зърната ми да се втвърдят в отговор и познатата болка премина през тялото ми.

„Моята Клаудия. Моята половинка.“ Чух думите ясни като бял ден в ума си и момент по-късно той ми изпрати кратък проблясък на мислен образ — аз изтегната под него, ръцете ми вдигнати над главата ми, Каел между бедрата ми, чукайки ме силно.

Прекъснах целувката, отдръпвайки се назад. Шок и възбуда ме заляха едновременно, заедно с малка доза страх. Не исках да бъда ухапана отново. Не… не знаех какво да правя. Исках го, но в същото време бях ужасена какво щеше се случи, когато той свърши. Но не можех да го отблъсвам винаги. Това щеше да навреди на крехката ни връзка. Може би… може би можех да го науча на начина, по който хората се наслаждаваха.

Затова плъзнах длан по члена му и увих пръстите си около него.

— Може ли да те докосвам така?

Той се тласна напред и облиза ъгъла на устата ми, движението изпрати страст през цялото ми тяло.

„Искам да ти дам удоволствие.“

— Но и аз искам да те удовлетворя. Да направя това за теб ще ми достави много наслада. Ти сложи устата си на мен… защо да не направя и същото за теб? — И го стиснах насърчително.

Очите му станаха черни моментално.

„Искаш да сложиш устата си там?“

Облизах устни и гледах, докато той проследяваше езика ми.

— Искам. Позволяваш ли ми?

В отговор той отстъпи и затвори очи.

„Докосвай ме както пожелаеш.“

Бях леко объркана от реакцията му, защото изглеждаше доста странно. Сякаш аз ще го докосвам, но него няма да го интересува? Това не беше реакцията, която исках. Но когато погладих с ръка дължината му и главата му падна назад, устните му се разтвориха и го гледах как сви юмруци, разбрах, че се наслаждава изключително много. Чудех се защо не иска да ме гледа.

„Защото очите ми ще станат черни. Не желая да те уплаша.“

Не звучеше сякаш губи контрол, така че не се страхувах.

— Заради силната емоция? — Оставих пръстите ми да галят голямата гъбовидна главичка на члена му, очертанията на нежните люспи. От него се излъчваше голяма топлина и бях очарована как някой толкова голям и силен, покрит с люспи, може да бъде с толкова копринено мека кожа. Но той беше такъв и за мен бе удоволствие да го докосвам, въпреки че изглеждаше много по-приятно за него.

„Силна емоция. Да.“

— Харесваш ли докосването ми? — Не можах да се сдържа да не си изпрося един комплимент.

„Нищо не е по-приятно.“ Гледах омагьосана как потръпна, когато леко прокарах нокти по края на люспите тук.

— Нищо ли? — Подразних го.

„Да бъда дълбоко в теб е по-добро.“

Ох, порочни драконови думи. Остави ме без дъх, а исках сега контрола да бъде в моите ръце. Така че прошепнах в потвърждение и реших да продължа да го подлудявам. Смъкнах се на колене и седнах пред него. Наведох се и оставих дъхът ми леко да погали кожата му.

— Ще ме изгори ли семето ти, ако свършиш?

Имаше лека задъхана пауза, сякаш си представяше всички места, на които можеше да отиде устата ми и къде семето му би могло да се излее.

„Не.“

Предеякулационна течност покриваше главичката на члена му, така че реших да изпробвам теорията си. Всичко беше забавление и игра преди Клаудия да се изгори. Леко докоснах с пръст капчицата влага. Беше гореща, но не толкова, че да се тревожа, че би могла да ме изгори.

И тогава, защото бях любопитна, се наведох, за да я вкуся.

Топлината се разля по езика ми в същия миг, в който чух неравното му поемане на въздух. Не бях подготвена за сладката подправка във вкуса му. Била съм на това място няколко пъти, но не помнех свирката да има такъв вкус. Изглежда пикантният му аромат беше увеличен хиляди пъти на това място и беше вкусен и пристрастяващ.

Беше несправедливо да има толкова добър вкус. Щеше да бъде толкова по-лесно да го отблъсвам всеки път, когато поиска да ме докосне, ако претупваше секса, имаше тънък член и противен вкус.

Не можах да спра лекото възклицание от удоволствие и отново увих пръсти около дължината му. Трябваше да спра. По дяволите, трябваше да се успокоя. Исках да му дам удоволствие, защото не исках отново да правя секс с него. Може би можех да го пристрастя към оралния секс, за да не може да ме захапе при оргазма си. Ако той беше такъв на вкус можех да живея по този начин и да бъда доста щастлива. Прокарах езика си по главичката му, поглъщайки капчиците течност там. И стиснах здраво бедра, защото не исках да подуши колко силно ме възбуждаше.

Трябваше да остана под контрол. Ако не го направех, щях да бъда хвърлена на пода и чукана, точно като преди. И точно като преди той щеше да ме уплаши и нарани.

Затова се фокусирах да го накарам да свърши, и то бързо.

„Кажи ми какво ти харесва“, изпратих към него, пробвайки менталната ни връзка, докато устните ми изучаваха дължината му.

„Всичко“, дойде накъсаният отговор. „Всичко, което ми правиш, ми харесва.“

„Имаш наистина хубав вкус“, казах му и провлачих езика си по дебелата вена на пениса му. Трябваше да правя това по-често. Истината беше, че харесвах пикантния, почти лют вкус на предеякулационната му течност. Обичах горещото усещане на кожата му срещу моята. Беше толкова голям, че пръстите ми не можеха да го обхванат целия, и достатъчно дълъг, за да знам, че никога няма да успея да го поема целия в устата си. Кожата му беше изпъстрена с люспи и се простираха по долната част до върха му, където вече се чудех дали наистина са люспи, а не просто по-малки и нагъсто разположени. Изследвах ги с езика си, дори топлината на торбичката му. Никъде нямаше косми, но когато прокарах езика си над меката кожа там, почувствах съпротивление, като люспи.

Усетих това в ума си, когато той изстена, потресен от удоволствието.

„Клаудия. Устата ти. Ще ме накараш да се излея.“

„Това е идеята, голямо момче“, отговорих му и с целувки се върнах към върха му. Завъртях езика си там и го придърпах, вкарвайки дължината му в топлината на устата си. Можех да почувствам шокираната му реакция и тогава той ми изпрати картини как бавно вкарва члена си в мен, сантиметър след бавен сантиметър, и екстаза по лицето ми, докато го прави.

Един стон се изплъзна от гърлото ми. Не беше честно. Държеше се така, сякаш ако я нямаше умствената връзка, нямаше да знам, че се наслаждава на всичко това. Беше време да играя малко нечестно.

Така че продължих да го смуча, поемайки го толкова дълбоко, колкото посмях, и усилвайки всмукването, докато го галех напред и назад по езика си, опитвайки се да го накарам да чувства, все едно чука устата ми. Изпратих му визуални картини на самата себе си. На него, слагащ ръка върху косата ми и заравяйки пръстите си в червените къдрици. Насочващ главата ми, притискайки ме да поема все повече и повече, все по-дълбоко и по-дълбоко. Чукащ устата ми с поклащащи се движения на бедрата си и аз, толкова обичаща това, че плъзгам ръка между бедрата си и започваща да се докосва…

Можех да чуя потиснатия му стон, почувствах момента, в който контролът му се пречупи. Започна да издава ниско ръмжене, но не се страхувах. В този момент беше тук с мен. Можех да почувствам връзката между нас и когато едната му голяма ръка докосна главата ми, не почувствах друго, освен вълнение.

„Да. Да. Дай ми члена си. Чукай устата ми, все едно е влагалището ми.“

Толкова възбудена бях от собствените си картини, че се гърчех на пода, неспособна да стоя мирна.

Бях с него, когато насочи главата ми, чукайки устата ми със силни, уверени тласъци. Почувствах убождането на ноктите му по скалпа си, но не се страхувах. Просто добавяше вълнение, и когато движенията му станаха резки и конвулсивни, дъхът му се накъса повече. Окуражавах го да загуби контрол.

„Свършвай“, изисках. „Нека те опитам. Искам да се излееш в устата ми.“ И му изпратих картини, за да няма съмнение какво мисля.

Той свърши със стон и тялото му се разтрепери. Умът ми се изпълни с експлозия от удоволствие и бях изненадана от свръхнаситения изблик на пикантната течност в устата ми. Борех се да преглътна колкото мога, но количество беше по-голямо, отколкото очаквах, и по времето, когато очите му се отвориха леко, избърсвах капките от брадичката си, което единствено му достави повече удоволствие. Почувствах да пулсира в ума ми.

„Половинката ми“, измърка в главата ми.

Не отговорих нищо на това, просто обърсах устните си. Бях изтощена и ме болеше от психическото прехвърляне на мислите ни, но се чувствах сякаш и аз почти бях свършила. Болезнената мокрота между бедрата ми казваше друго, но можех да живея с това.

Дишайки тежко, Каел ме вдигна от пода. Дръпна ме срещу него и устата му заключи моята в бурна целувка, която ми показваше, че още не е приключил. Бях пълна с нужда, но в същото време чувствах, че не мога да стигна по-далеч. Свирката беше за да не иска секс, а не като предястие.

Бутнах го, слагайки ръце на гърдите му.

— Не. Чакай.

Той се отдръпна. Разбира се. Винаги отстъпваше, когато казвах не. Наведе се и просто притисна устни срещу моите.

„Харесва ми вкуса ти. Може ли да правя това?“ Когато кимнах, той ме целуна отново. „Хората правят ли това? Да притискат устите си?“

Почувствах, че се изчервявам по някаква причина, сякаш се тревожех, че обяснението ще му изглежда глупаво и няма да иска да го прави повече. Щеше да бъде тъжно, ако спрем да се целуваме, помислих си. Той го правеше изключително добре.

— Това е знак за привързаност между двойките — казах му. Това изглеждаше като най-лесното обяснение.

„Значи когато притисна устните си към моите ти ме прие като половинка?“ Удовлетворение повя в мислите му.

О, Боже.

— Не точно. Хората се целуват просто за да изпробват партньора си. Невинаги значи, че вземаш някого за другар.

Той изръмжа ниско, челюстта му се стегна, когато погледна надолу към мен.

„Правила ли си много от тези «целувки» с други хора?“

— Не много — признах. Когато той все още изглеждаше недоволен, бутнах леко гърдите му. — Престани да бъдеш толкова властен.

Той отстъпи, давайки ми пространство, и ме разгледа. Миг по-късно ме придърпа близо и се притисна привързано към врата ми отново.

„Съжалявам, Клаудия. Порядките ти са странни за мен, но ще ги науча. Някои от тях са много приятни.“

Да, такива бяха. Особено когато идваха от него. Но не знаех дали искам да се ангажирам да му бъда половинка.

— Каел…

„Клаудия“, каза ми тихо, името ми беше малък шепот. „Знам, че не желаеш да си ми партньорка и те плаша. Мога да подуша страха ти.“

Потреперих, леко разтревожена как ще реагира.

— Помирисваш всичко — помнех как помириса желанието ми. Просто да мисля това беше смущаващо.

„Как не бих могъл?“ Ноктите му галеха бузата ми, извивайки се по брадичката ми. „Ти си всичко за мен. Настроен съм към щастието ти. Когато си тъжна го усещам. Когато си възбудена, аз се възбуждам повече. Ти си храбра и силна въпреки крехкия си вид. Желаеш ме. Ще направя всичко, за да те направя щастлива, но няма да те пусна. Ти си ми половинка и принадлежиш на мен.“

— И какво ще стане, ако искам да те напусна? Какво ще стане, ако това ще ме направи щастлива?

Изчаках го да избухне, но той само погали бузата ми отново.

„Ще те убедя в обратното. Ще сложа устата си върху вагината ти и ще ближа това малко зрънце, скрито там, докато започнеш да ме умоляваш да останеш в ръцете ми.“

Топлина нахлу в мен. Такова крещящо изявление ме подмокри. Но ако ме държеше възбудена се тревожех, че нямаше да успея да го отблъсна, ако поиска нещо повече от оралния секс, който му дадох. Направих смело изказване и реших да му кажа истината.

— Нарани ме, когато правихме секс. Не ми хареса.

Очите на Каел станаха черни и все още стоеше срещу мен. „Наранил съм те?“

— Когато ме ухапа — вдигнах ръка към врата си. — Все още е горещо.

Той се отпусна и ноктите му погалиха кожата ми отново.

„Това е дарът на огъня. Не го прилагаме всеки път, когато правим секс. Като твоята целувка е — правиш го, за да бележиш партньора си.“

— Е, не ми хареса. И не ми харесва да съм белязана.

„Ще направя така, че да ти хареса“, закле се. „Кажи ми какво да направя, за да те удовлетворя. Дали да не те поставя легнала и да притисна устата си към женската ти плът? Мога да подуша нуждата ти. Ти хареса мислените картини, които ти изпратих.“

Нямаше ли тайни от този дракон? Щеше да отнеме известно време да свикна.

— Искаш да ме удовлетвориш, а?

„Повече от всичко.“ Променящите му се очи бяха горещо злато, оцветени леко по края с тъмнина. Беше възбуден, но повече от това, той беше настроен към това какво искам аз.

Трябваше да помисля. Какво исках? Исках Ейми. Исках Саша да е в безопасност. Но ако не можех да имам това, за сега трябваше да се концентрирам върху това, което исках в момента. Какво щеше да направи нещата тук по-удобни за мен? И за милион години не бих си представила, че ще взема дракон за „половинка“, но предполагам, че никога не бях мислила достатъчно на смело и на едро. Добре, ако ще го правя, нека го направя като хората.

— Искам дом.

Това го накара да спре. „Претендирам за тази територия. Това не е ли приемливо за дом?“

Поклатих глава.

— Не е удобно. Нуждая се от човешки неща, за да може мястото да е удобно за живеене. Ако ще оставам с теб — за сега, — тогава искам нещо истинско за спане. Легло. Баня. Нещо за ядене. Кафе. Такива неща. Не мога да живея така — посочих към развалината на сградата. Беше дори по-лошо, откакто пристигнахме, защото Каел обичаше да се приземява на ръбовете и те се трошаха все по-навътре, разхвърляйки камъни и бетон. — Това не е място, където човек може да спи удобно. Искам това.

„Желаеш гнездо?“ Можех да чуя гордост в мислите му. „Да направиш дом с мен? Не бих се радвал на нищо повече, моя Клаудия.“

По някаква причина удоволствието му от искането ми ме направи щастлива. Ако не можех да видя Ейми и Саша, най-малкото мога да не живея като проклето животно.

— Искам дом. И баня. И нещо за ядене.

И време да свикна с идеята да бъда негова половинка.

Удовлетворение превзе очите му.

„Кажи ми какво ще искаш първо и ще го направя.“